76854 | 8 апр. 2013 | 10:07

''ПРЕСА'' влезе в най-охраняваната институция в държавата

Посетителите в БНБ могат да измерят теглото си в кюлчета.

При цена от 2488 (около 1600 долара) за тройунция злато (31,1 г), да държиш в ръцете си кюлче от 12,44 кг е тежко изпитание. Почти колкото да избягаш с него. Това установи екип на „Преса“, който проникна в най-строго пазения склад на държавата - трезора на БНБ.

На пръв поглед кюлчето изглежда малко и някак очукано. Но по официални данни цената на малката пирамидка с тъп връх е близо един милион лева - повече от тузарска къща в Драгалевци.

Сертификатите по него от престижни световни рафинерии доказват, че е истинско.

Ръцете започват да треперят. В буквалния смисъл, защото поради голямата плътност на златото пустото кюлче тежи много. Охраната на златното богатство твърди, че който успее да вдигне кюлче с една ръка, може спокойно да си го занесе вкъщи. Досега обаче такъв супермен не се е появил.

Ако очаквате да видите

пирамида от злато

в недрата на София, ще бъдете разочаровани.

Не че и някой ще ви я покаже. Вместо лъскави слитъци в подземията на БНБ са натрупани  стотици дървени сандъци, запечатани с червен восък. Всеки от тях съдържа по четири парчета от ценния метал и тежи около 50 кг. Печатите удостоверяват откъде идва, кой и кога го е запечатал, къде се съхранява.
Бели памучни салфетки увиват всяко кюлче. Причината е, че от триенето с въздуха то губи тегло, а оттам и стойност. Цената на един сандък е около четири милиона лева.

Простата сметка показва, че при близо 40 т златен резерв, това означава малко - 800 ковчежета, или близо 3200 кюлчета. Стойността на това богатство според последния бюлетин на централната банка е 3,132 млрд. лв. И продължава да се покачва като нивото на река Дунав, тъй като цените на благородния метал вървят нагоре с всеки изминал ден. За сравнение през 1879 г. БНБ е основана с 2 млн. златни френски франка капитал. Като се има предвид, че един златен френски франк съдържа 0,2903 г злато, парите на БНБ при нейното създаване са се равнявали на 560,6 кг злато.
Дали цялото съкровище днес е в трезора на БНБ, никой не се наема да каже. Говори се, че част е в Швейцария, друга - във Великобритания. Може и да са градски легенди.

Знайно е само, че депозирането не става по документи, а и физически - с камиони из Европа и при охрана като на израелско военно поделение.

Това не е единствената тайна в БНБ. Всъщност освен сградата като че ли нищо в тази институция не е на показ. Дори в държава като разграден двор, в светая светих на парите не допускат волности. Даже бившите служители на МВР, които са го пазили по времето на социализма, отказват да споделят тайните си. Това установили сегашните служители по сигурността, които се опитали да измъкнат информация. Настоящите пенсионери категорично отказали да говорят, дори за вътрешните архиви.

Ясно е само, че преди да има банка, е имало трезор. Това е

крайъгълният камък

който архитектурното бюро „Васильов - Цолов“ полага в темелите на бъдещата народна банка през 1939 година. Решението там да се строи БНБ е взето през 1933 година. В продължение на година след това арх. Димитър Цолов изучава американския опит, а арх.Иван Васильов - европейския в изграждането на защитени хранилища за пари и злато.

Резултатът е впечатляващ. Близо 90 години след това сградата, струваща 130 млн. тогавашни лева, отговаря на най-високите световни критерии.

От това време са вратите на хранилището и на обществения трезор, в който се пазят безценни  реликви, вкл. тефтерчетата на Ботев, Левски и Раковски. Портите тежат около 9 т заедно с рамката. Само двама души могат да ги отворят, ако случайно хлопнат под носа на охраната. И двамата „касоразбивачи“ вече са възрастни, но ги пазят като национално богатство. МВР често ги вика, за да отварят сложни каси и сейфове. Надомна работа не им се полага, смеят се в БНБ.

Ако в обществения трезор може да се хвърли едно око, при положение че имаш сейф в него, то в хранилището, където се пазят злато и банкноти, е изключително, категорично и забранено да се стъпва. Охраната е на най-малко пет нива. Поне за толкова официално се съобщава. Вероятно има още няколко неизвестни. Вратата към златния рай също е от времето на основателите на банката. Марката е тайна, но както всяка врата, и тя си има ключ. Той е от началото на ХХ в. с изключително сложна резба. Само един човек може да го докосва и да го съхранява. Кой е - банката не съобщава. Но и той не е достатъчен, за да отключи портата към Рая. Поне няколко души трябва да дадат пръстови отпечатъци, за да се завъртят резетата. При други трезорни врати се използват две ключалки, за всяка от която отговаря отделен човек, който не знае кода на другия си колега.

Бащите на трезора са се погрижили да го опазят от крадци още при построяването му. Лабиринт от подземни коридори обикаля златото и го изолира от външни граници като улиците около БНБ. Кюлчетата „плуват“ в подземна река, която тече и под Народния театър. Затова трезорът „лежи“ в специално легло, изработено от водоустойчив бетон, който не е поддал и досега.

На 1 куб. м бетон циментът достига до 400 кг и е примесен с базалтов чакъл. Желязото в стените на трезорите е по 148 кг на куб. м. Плочите, които покриват „пещерата на Аладин“, са гъбообразни.

Поради факта, че дължината на сградата е 75 м, архитектите оставят две фуги, които разделят зданието на три корпуса. Те се свиват или разширяват според температурите навън. Преди време пишман майстори зазидали едната фуга погрешка. В резултат на това дебелите по метър решетки на хранилището започнали да се огъват. Затова се наложило зидарията отново да се кърти. Преди 9 септември 1944 г. по пода е имало специални скрити килимчета с механично задействане, които подавали сигнал към охраната, ако ги настъпи евентуален нарушител. След 1985 г. служители на МВР изграждат черно-бяла система за видеонаблюдение и запис върху видеомагнетофони с видеокасети.

Сега това е в историята. БНБ се охранява като американската съкровищница Форт Нокс. С

изключение на танковете

които пазят трезора на САЩ.

Най-общо модерната охрана на банката, изградена през 90-те години, се състои от пет кръга, включващи физическа охрана, електронни системи, такива за наблюдение, реакция и комуникация. Твърди се, че има лазери, сателитно и рентгеново наблюдение. Плюс хиляди сензори за движение, звук, топлина или светлина.

Банката разполага дори със звено за аналитична и информационна дейност, което изпълнява шпионски функции. То има правото да набира свои експерти, които да го предупреждават, ако се готви някакъв удар срещу националното богатство. В прерогативите им са проверки на фирми в ДАНС, МВР, както и всички „открити и други“ източници.

Реката под БНБ крие много тайни.

Един-единствен полицай е бил застрелян в работно време, и то в близката градинка от активисти на ВМРО в началото на миналия век. Никой не е успял да проникне в сградата, а земетресение от девета степен по Рихтер не може да я събори.

Слава богу, защото каква държава бихме били тогава?

Кюлчетата са поставени в дървени кутии с восъчни печати.

''Преса'' зърна реликви от Левски и Ботев

Безспорно едни от най-големите съкровища в БНБ принадлежат на Народната библиотека. Институцията държи в „склада“ три касети, в които се съхраняват личните тефтерчета на Ботев и Левски. „Преса“ успя да зърне историческите реликви. Редките наблюдатели, които имат този шанс, замръзват от благоговение пред оригиналните почерци на националните ни герои. Документалното наследство на Апостола на свободата е оскъдно. Тефтерчето е писано в последните две години от живота му.

Провидението се е намесило и при залавянето на Левски остават непокътнати, зашити в самара на коня на Никола Цветков, част от архива на Българския революционен централен комитет и личният му бележник. По-късно документите са предадени на Захари Стоянов, а след смъртта му неговата вдовица ги предава на Софийския народен музей, откъдето през 1924 г. са предадени на Народната библиотека.

Тефтерчето на Христо Ботев е по-малко известно. От него става ясно, че поетът революционер е водил строга отчетност за приходи и разходи. В документа намираме и непълен списък на четниците, които са го последвали в България. Тефтерчето е било в ръцете на Ботев от лятото на 1875 г. до смъртта му на връх Вола.

Тефтерчетата на Ботев и Левски.

(в. Преса, печатно издание, брой 97 (448) от 08 април 2013)

Снимки - Антон Станков