18549 | 11 юли 2013 | 09:41

ЕС е готов да ни даде пари за пътища, но иска ясно разписани приоритети коя магистрала кога ще строим.

И през следващите седем години страната ни ще усвоява европейски пари по проекти с не много ясно значение и ефект. В споразумението с Европейския съюз, което на практика е нашият договор как точно ще харчим отпуснатите ни средства от 2014 до 2020 г. , липсва конкретика, а на места текстовете си противоречат. Вестник „Преса“ разполага с проекта на документ и с острите забележки по него на съответните дирекции от ЕК. До този момент те се пазят в тайна и даже депутатите не са запознати с тях. Споразумението е било представено в Брюксел от служебния кабинет на 15 април, но сега се налага сериозно да се преработи. В него се предлага страната ни да има седем оперативни програми и още две програми - за рибарство и за селските райони, които черпят ресурс от специализираните за това фондове.

Няма нужда България да измисля колелото. Ако попитаме страните, които усвояват  огромната част от европарите, отделени за тях, веднага ще ни обяснят, че тайната е в планирането. Така да си направиш сметката, че да знаеш точно какво искаш да промениш в живота на хората в следващите седем години и да имаш ясен алгоритъм как да го постигнеш. И още нещо - успешната рецепта е парите да не се раздробяват на дребни залци, а да се вложат в големи проекти, чийто ефект може да се измери. Затова подаването на заявката за следващия програмен период е ключов момент за всяка от страните членки на ЕС. У нас политическата криза, която започна през февруари, стана причина три кабинета да бабуват на стратегическия документ. ГЕРБ го подготвяха, после служебният кабинет е драскал с червения молив, а сега правителството „Орешарски“ ще трябва да реши дали остават същите приоритети и да сложи финалната точка.       

Липса на визия къде искат „да ни заведат“ политиците през 2020 г. е основната слабост на проекта за договор с ЕС. Като философия той повтаря досегашната структура на оперативните програми, през които черпехме ресурс от ЕС. На някои програми само са им сменени „дрешките“, но не са взети предвид недостатъците. Ако пак искаме да усвояваме пари по „Човешки ресурси“ например, добре беше да има анализ какво е постигнато досега, какви проблеми са били решени. Как се е подобрило качеството на работната ръка, колко млади хора са задържани в страната в резултат на тези мерки. Вместо това първата част на документа изобилства от черна статистика и апокалиптични сценарии.

Иде ли демографска катастрофа

Правителството например е записало, че до 2050 г. се очаква населението на възраст между 15 и 24 години да намалее с 41%, което ще окаже директно влияние върху пазара на труда, респективно върху цялата икономика. Позовават се на прогноза на Световната банка. Е, и?  От разписаните мерки в чиновнически стил не става ясно как ще се спре тази стремителна емиграция. Още повече че черно на бяло стои признанието, че през 2010 г. 23,6% от младежите у нас между 16 и 24-годишна възраст са живели под прага на бедността. Това означава, че всеки пети млад българин е започнал самостоятелния си живот с фалстарт.  

В документа наистина е помислено за младежите, които не учат и не работят, но... с чиновническа загриженост. Те били една от приоритетните целеви групи. С помощта на Европейския социален фонд тези младежи ще бъдат мобилизирани за въвеждане на т.нар. младежка гаранция. „Всеки млад човек до 25-годишна възраст трябва да получи предложение за включване в заетост, продължаващо обучение, чиракуване или стажуване не по-късно от четири месеца, считано от регистрацията в бюрото по труда като безработно лице или от момента на напускане на формалната образователна система“, пише в документа. Това е добро начало, но може да се окаже с лош край. Защото няма отговор при отслабващата икономика каква масова заетост могат да предложат работодателите на младите хора. Субсидиране на заетост или раздуване на администрацията са само палеативни мерки. Чиракуването е добра идея, но вече беше тествана в няколко кабинета. Затова и сега може да послужи като параван, за да се скрие липсата на перспектива за младия човек у нас. 

Мерки срещу бедността

В документа има общи пожелания, че ще се борят с бедността, но липсва визия как българинът може да стигне средноевропейски стандарт. Няма никакви конкретни ангажименти каква ще е средната пенсия и каква ще е средната заплата през 2020 г.

„Понастоящем 49% от населението на страната и 61% от пенсионерите живеят в риск от бедност и социално изключване. Под линията на бедността са 9% от населението в Югозападния район и до 30,6% от населението на Северозападния регион“, алармира кабинетът. От програмния документ става ясно, че пенсиите не само няма как как да растат, но има проблем да бъдат осигурени в следващите 7 години. „В дългосрочен план увеличението на пенсионната възраст не е достатъчно, за да се елиминират негативните ефекти от застаряването на населението върху държавната пенсионна система. Увеличението на пенсионната възраст, която през 2020 г. ще достигне 63 г. за жените и 65 г. за мъжете, ще смекчи до известна степен този ефект, но няма да реши финансовите проблеми на системата“, предупреждават управниците ни. Затова те елегантно намекват, че изходът е „чрез активно стареене на лицата, които продължават да се трудят и в напреднала възраст“. Това можело да стане „чрез повишаване на ефективната възраст за пенсиониране или възможностите за икономическа активност след пенсионна възраст“.

В същото време правителството твърди, че до 2020 г. се очаквало темпът на нарастване на икономиката постепенно да се забави, като средният за периода 2017-2020 г. растеж се очаква да възлезе на 2,2%. Ограничаващ фактор за повишението на БВП ще бъде проявлението на негативните демографски тенденции, свързани с намаление на населението в трудоспособна възраст и съответното влияние върху предлагането на труд. Това ограничавало потенциала за нарастване на икономиката, тъй като очакваното повишение на участието в работната сила няма да успее да компенсира демографските процеси.

И в следващите 7 години пак ще имаме програма „Развитие на човешките ресурси“, по която се финансират огромен брой проекти за повишаване на административния капацитет в НПО и в бизнеса, но там парите потъват като в каца без дъно, защото не може да се измери ефектът. 

Наука

Въвежда се нова оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, но от документа става ясно, че парите основно ще се излеят за финансиране на клъстерите, които така широко бяха рекламирани от президента Росен Плевнелиев. За БАН няма и дума. Единственият конкретно посочен проект за финансиране е любимият на Плевнелиев „София тех парк“. Секторите, които ще се подкрепят за създаване на клъстери, са: електроника и електротехника; информационни и комуникационни технологии, транспорт и логистика, земеделие и хранително-вкусова промишленост, здравеопазване и дългосрочни здравни грижи, автомобили и компоненти, машиностроене и метални изделия; текстил, облекло и дизайн, туризъм.При клъстера в сътрудничество работят бизнесът, висши и средни учебни заведения, местни власти и други партньори.

При обосноваването на тази оперативна програма е записано, че са „в процес идентифицирането на дълъг списък от потенциални мащабни проекти (сектори и локации), които да подготвят проекти за създаване на координационни центрове“. Позоваването на документи и стратегии, които още не са написани, е една от най-сериозните забележки на Брюксел. Те не искат да дават пари за все още неуточнени цели или намерения.

Здравеопазване

В частта за здравеопазване например сме записали, че реорганизацията на болничния сектор е приоритет и те ще се извърши в рамките на генералния план, „който ще се разработва на базата на най-добрите европейски и други практики и който ще насочи необходимите инвестиции към спешната помощ и дългосрочната грижа“. След като ЕК върна документа, новият здравен министър Таня Андреева се захвана сериозно да подготви този план и обещава скоро да е готова. Въпросът е - ще стигне ли смелост на лявото правителство да предложи радикална и ефективна реформа чрез съкращаване на болниците. Без ясна визия  как ще спрем изтичането на пари в този сектор няма как да получим пари за здравеопазване от ЕС. Брюксел пита още защо само в спешна помощ смятаме да инвестираме европарите.

Екология

Сходна е ситуацията в областта на екологията, където също не са готови важни документи, на базата на които се планират парите. Там са и едни от най-острите забележки. Сега новият екип на МОСВ трябва да преработи водната стратегия, за която Нона Караджова пръсна 20 млн. лв., защото имало риск цената на водата да стане непосилна за хората.

Странно е, че в областта на превенцията на бедствия ще пишем стратегия до 2015 г., а искаме да усвояваме пари още от 2014 г. Брюксел пита защо предлагаме мерки само за ограничаване на наводненията, а не за други бедствия като земетресения и пожари.

Пътища

В частта за магистралите ЕК настоява ясно да посочим приоритетите си кой обект след кой ще строим. Искат черно на бяло да пише в документа, че изграждането на Лот 3 на автомагистрала „Струма“ ще бъде приоритетен за нас в следващия програмен период и парите няма да се пренасочат за друго. Комисията по европейски въпроси започва изслушване на ресорните министри по приоритетите в споразумението и нужните поправки. Това е форма на публичност, която правителствата на ГЕРБ и на Марин Райков не осигуриха. Вместо да искат оставки на всяка цена, по-добре е всички - партиите в НС, тези извън, протестиращите и НПО да кажат как искат да се промени животът им в следващите 7 години чрез европарите. И да контролират политиците как обличат тези идеи в управленски решения. Защото независимо дали ляв или десен кабинет ще парафира споразумението, то ще важи еднакво за всички българи. 

(в. Преса, печатно издание, брой 186 (537) от 11 юли 2013)