38448 | 27 юли 2013 | 10:17
Господин Рашидов, министърът на културата Петър Стоянович каза за така наречения Български Лувър, че такъв абсурд в живота си не бил виждал. Как да го разбираме?
Тъжно е, като чуваш думи от човек, който още не е навлязъл в каймака на работата. Това е доста голяма глупост. Познавам човека, който го подвежда. От него не само акъл, не бих взел нищо.
Лесно ли е да се подведе един министър?
Министърът е нормален човек и няма никакъв проблем да бъде подведен. И аз като министър понякога съм бил подвеждан от хората, които ми докладват. За Лувъра мога да кажа, че това е една от добрите прозрачни процедури. Смятам, че работата на един министър на културата е да си гледа ресорите, да ремонтира своите училища по изкуствата, да ремонтира театри, да създава музеи и реални условия културата да се развива. Останалото е реваншизъм, който не е в моята кръв. Никой не може да избяга от оценката на времето.
Сметната палата направи ли одит на вашето министерство?
Одитът е задължителен. Изчаквах го, защото е възможно някъде да се е сбъркало. За щастие получих одита на Сметната палата, в който относно т.нар. Лувър няма една забележка в начина на процедури, на правене, на организиране. Говори се, че са потрошени 28 милиона лева. Това е вече политическо говорене, с лъжи. Първо, не са 28, а са 27 млн. лв. Аз три години съм правил проекти, за да кандидатстват в МРРБ за евросредства. Тези 27 милиона са европейски пари. За обзавеждането вътре и новият министър трябва да направи нещо. Да отиде при финансовия и да говорят. От мен е сградата, от него са вътре стелажи, оборудване и условия музеят да функционира.
Болеше ли ви онази нощ, когато гледахте как от т.нар. Лувър, който е строителен обект, се вадят плочки, разрушава се оградата?
Естествено че е болезнено. Но ситуацията е такава, че не може да се контролира. Приемам го като нещо, което се е случило, колкото и да е неприятно. Разбира се, предпочитам българите да са дали по един трудов ден на този обект, а не да вземат материали от него. Този музей не е нито на новия министър, нито на стария, нито на когото и да било. Това е българският национален музей. Но аз дълбоко вярвам, че тези хора, които са на улицата, не са вандали и не са варвари.
ГЕРБ се върна в парламента, но групата ви продължава да иска оставката на правителството. Дали това не дава кураж на протестите?
Винаги сме казвали „Глас божи, глас народен“. Така че политиците трябва да се съобразят с този глас. ГЕРБ напусна, защото искаше в едно определено време да покаже на цялото общество с чия златна акция се управлява държавата. Нали всички си даваме сметка, че ако нямат един глас от „Атака“, няма такова правителство. Виждате нещата как ескалират. Вече има кръв на улицата и някой трябва да отговаря.
Кой според вас организира протестите навън?
Това политическо говорене е също от гнусното говорене. Хората от януарските протести днес са на митинга пред НДК. През януари лично съм виждал хората, които отиваха и организираха митингите, как получават наставления и средства.
А сега кой плаща?
Тези протести показаха, че не всички в България са лумпени. Виждате всеки божи ден на улицата излиза цялата творческа гилдия. И аз бих излязъл, ако това нямаше да носи отрицание и политическо говорене, че, ето, Вежди Рашидов от парламентарната група на ГЕРБ е на протест. Но цялото ми семейство отива на тези протести. Всички мислим, че е време младите хора да вземат властта в ръцете си, за да направят собствения си живот такъв, какъвто те искат да го живеят.
Намекнахте преди време, че може да напускате парламента. Обмисляте ли го?
Свободен човек съм. Мно- го уважавам Бойко Борисов и не искам като много хора, които бързо станаха опозиция в ГЕРБ, да родя заглавия „Вежди Рашидов напуска Бойко Борисов“.
Чувала съм от вас реплика: ще питам Бойко дали не мога да ходя да порисувам. Защото имаше период, в който стояхте в кулоарите и нищо не правехте? Не ви ли тежи това?
Тежи ми, разбира се. Аз за първи път в живота си съм имал началник. Винаги съм бил свободен артист. Дълбоко в себе си открих едно качество - че аз съм ужасно самодисциплиниран човек. Другото, което изненада и самия мен, е, че съм добър екипен играч.
Говорихте ли с Борисов вече за евентуалното ви напускане?
Намеквал съм му, но в крайна сметка няма нищо драматично един човек да напусне парламента. Важното е да не напуснеш обиден като враг, защото аз съм имал както външни, така и вътрешни врагове. Когато има една голяма общност, вътре сме имали търкания, водили сме много спорове с колеги, карали сме се, правили сме си номера. Но когато си стабилен, не е нужно да играеш ролята на обидената мацка и на предател.
Кога ще вземете решение за вас самия?
Чакам да падне правителството. Така от само себе си ще се подредят нещата.
Освен ваш началник Бойко ви е и приятел. Не ви ли се струва, че той в момента е много слаб? Искаше да командва парада, а води опозиционна група?
Когато си бил мъжкар, когато си бил с харизма и си бил министър-председател, странна е трансформацията в опозиция. Какво значи силна опозиция? Бойко не е човек, който безмислено ще прелива от пусто в празно. И ще се остави да го плюят като цървул. Театрите трябва да дойдат в парламента, за да се учат как се правят спектакли. Христо Мутафчиев трябва да бъде допускан тук да се водят курсове, да видят едни доста обиграни хора, репетирали пред огледалото. Говорят красиво и след половин час тирада си казваш: Много хубаво говори, ама какво каза.
Бяхте министър на културата, познавате ли поправките в Закона за вероизповеданията? В момента Министерството на културата трябва да стане арбитър на спора между „Атака“ и ДПС кои храмове да се връщат на вероизповеданията?
Ще му помогна на новия министър със съвет да не влиза в тоя джаз, защото ще яде жаби.Това е опасен спор. Министерството на културата не е страна по този спор. Целият спор е кои храмове от тях може да бъдат действащи, кои не. Паметниците на културата с национално значение не трябва да се връщат на вероизповеданията.
Ще участвате ли в комисията по култура, когато се гледа проектът за промени в закона?
Няма да участвам. Но ще кажа - тежко й на културата, когато в една комисия от 30 човека единственият, който има отношение и разбиране що е то култура, е Стефан Данаилов. Аз, когато ходех като министър в комисията по култура, си казвах „горката култура“.
А не може ли да се каже „горката държава“, като гледаме всеки ден колко много се мразят депутатите в парламента и не могат да се гледат?
Въздухът в парламента никак не е приятен. Тези хора, депутатите, не разбират какво се случва на улицата. Те не са на тоя свят. Това са едни селски момчета, дошли от покрайнините, от варненските села през кърджалийските до тука, сложили вече златните очила и скъпите костюми. Те не знаят какво става, не са в час, а отвън на улицата стават процеси. Отвън има хора, които искат да променят начина си на живот. Не искат пари. Аз повече не виждам шанс за себе си в тази държава и може би ще си вдигна багажа. Искам да изкарам старините си там, където е творил Пикасо, където има въздух за артиста и художника. Тук е много кално, много нехигиеничен е въздухът, болен е. Не виждам как мога да изкарам старините си с някакви бездарни, нескопосани, агресивни хора, които имат единствения шанс да оцелеят чрез политиката.
(в. Преса, печатно издание, брой 202 (553) от 27 юли 2013)
Мобилна верси
RSS
