38901 | 12 авг. 2012 | 14:37

Интервю с неизпратения посланик в Саудитска Арабия за непоследователността и разнопосочните действия във външната ни политика

Като експерт арабист каква е оценката ви за събитията в Сирия, г-н Попов?
Преди време прогнозата ми какво ще се случи в Египет се сбъдна на 100%. Казах, че там ще дойде на власт представител на ислямистка партия. Така и стана: новият президент на Египет Мохамед Мусри е представител на „Мюсюлмански братя“, която стана водеща политическа сила в страната. Но като крайна ислямистка организация тя бе забранена в Египет. Външният министър Николай Младенов бе неотдавна в Египет и покани Мусри да посети страната ни. Ако признаваме Мусри за президент, защото е избран в свободни и демократични избори, защо не признаваме правителството на „Хизбула“ в Палестина, което дойде на власт също след свободни и демократични избори. Случващото се в Египет има паралел със ситуацията в Сирия. Ако бунтовниците изразяват волята на сирийския народ, отдавна трябваше да има масово народно въстание и един милион сирийци да излязат на площадите в Дамаск, а това не се наблюдава, поне засега. Сирийският премиер Рияд Хиджаб избяга от режима на Башар Асад, но медиите премълчават, че преди това той е бил уволнен от Асад.
Да, но международните агенции постоянно съобщават за хиляди избити цивилни граждани?
Съмнявам се, че е вярно на 100%, защото данните не са потвърдени от независими източници, а се подават от бунтовниците. Помните ли как преди войната в Ирак се говореше, че там има ядрено, биологическо и химическо оръжие. Накрая САЩ официално признаха, че не са намерили нищо
След като сирийската армия е силна, защо не може толкова дълго да овладее ситуацията в страната?
Бунтовниците действат в градски условия и масираното използване на армейски части би довело наистина до масови жертви сред цивилното население. А това режимът на Башар Асад се опитва да избегне и използва предимно части от силите за сигурност, а не редовна армия. Широко рекламираната от опозицията битка за Дамаск се провали за няколко дни. Башар Асад има подкрепата на сирийските християни и кюрди и категоричната подкрепа на алауитското малцинство.
Защо Русия и Китай са против проекторезолюциите на Съвета за сигурност на ООН за Сирия?
Те съзнават важността на стабилна Сирия и не желаят да бъде раздробена на няколко държавици на етнически принцип. Русия и Иран имат допълнителен интерес от този свой силен и стабилен съюзник. Дестабилизацията там може да разклати сериозно региона и да има непредвидими последици за обстановката в целия свят. Мисля, че Израел не иска Башар Асад да падне от власт. Това го вметвам за размисъл.
Може ли да се допусне пряка или косвена връзка между случващото се в Сирия и атентата на летище Сарафово у нас?
Не мога да направя такъв категоричен извод. Но все пак връзката между външната ни политика и атентата се набива на очи. Недоумявам къде е българският интерес зад странния ход на Николай Младенов да покани сирийските бунтовници в Правец. Те не представляват волята на сирийския народ. Защо  не ги поканиха други европейски столици, а само София? Кога министърът е искрен в своите външнополитически действия -  когато урежда посещение на премиера Бойко Борисов при Башар Асад с намерения за разширяване на сътрудничеството и с обещания, че ще строим метро в Сирия и че ще пуснем директна авиолиния София - Дамаск? Или когато гони сирийският посланик? Не направи ли всичко възможно Младенов у нас да дойде на официална визита Асад през октомври 2010 г. Не ходи ли той спешно в Сирия, за да замазва гаф на член на кабинета, че ПРО ще ни пази от сирийските ракети? Разбира се, не мога да кажа, че сирийските специални служби са инспирирали атентата на летище Сарафово за отмъщение, но защо да не се разсъждава и върху такъв вариант. Защото това васално, наведено поведение на министъра пред определени държави нарушава баланса във външната ни политика и обслужва небългарски интереси. Поведение, което понякога избива и в арогантно поведение.
Какво имате предвид?
Наскоро в парламента той нарече депутата Тодор Великов „кретен“. Причината за гнева на министъра бе, че народният представител му зададе неудобен въпрос във връзка с най-трагичното събитие за последните 30 г. у нас и го попита в прав текст чувства ли се компетентен за поста, който заема. Реакцията на Младенов бе недопустима. Тодор Великов спокойно може да го извика в съда и да му вземе 50 000 лв. за обидата. Аз очаквах да се поиска оставката на Младенов не за нея, а за външната политика, която води, защото не е пробългарска.
Но нали външната ни политика не е еднолично действие на някого, а съгласуван акт на целия кабинет?
В случая аз искрено съм озадачен от дистанцираността на премиера от това, което върши външният му министър. Недоумявам защо няма приемственост в тази посока. Три последователни правителства, включително и сегашното, вземат решение за установяване на дипломатически отношения със Саудитска Арабия и откриване на посолство там. Четирима зам.-министри и бившият министър Ивайло Калфин посещаваха Рияд и обещаваха, че до 6 месеца ще открием посолството. Дори Калфин занесе покана от президента Георги Първанов през 2007 г. до краля на Саудитска Арабия да посети България в удобно за него време. Премиерът Бойко Борисов в изпълнение на решението на правителството предложи на Първанов да подпише указ за моето назначаване за посланик. Три години след издаването на указа българският посланик още стои в София, защото така е решил Младенов. Той не изпълни указа на президента. Законът за дипломатическата служба задължава външният министър след президентския указ, но не повече от 2 месеца, да издаде командировъчна заповед. А той не го прави, защото съм работил във военното разузнаване и според него съм бил съпричастен към бившата ДС. Та затова питам: той по-високо ли стои от конституцията, закона, президента и собствения си началник - премиера?
Защо не сигнализирахте за казуса Бойко Борисов?
Написал съм два доклада до него, в които заявявам, че съм готов да работя с половин заплата, с половината от гласувания на посолството бюджет и след 3-4 месеца да си подам оставката като посланик, но съм подчертал, че България трябва да има посланик в Саудитска Арабия, независимо как се казва. Аз имам агреман от саудитския крал. Защо Николай Младенов пречи на отношенията между двете държави? Това негово убеждение ли е, или е в чужда услуга? Освен това в тези доклади предлагам за почетен консул на България в Саудитска Арабия да бъде утвърден водещ саудитски милиардер, който отстъпва негова двуетажна престижна вила за посолство и резиденция на България с автомобил и шофьор за две години безплатно, но тази кандидатура бе отхвърлена от Младенов. И при много странна вечеря на външния ни министър с друг саудитски милиардер - Ал Хокаир, той получава обещанието да го направи консул. Възникват два въпроса: какъв жест прави на България този кандидат и спазена ли е процедурата по закон кандидатурата да мине през Министерския съвет и съгласувана ли е със саудитската страна?
Как мислите, защо сегашният външен министър подгони така яростно посланиците с досиета?
Бил е комсомолски секретар в английската гимназия в София и очевидно избива част от комплексите на миналото си, които му тежат, за да изгрее целия в бяло пред новите силни на деня. Да покаже, че е борец срещу бившата ДС с 22 години закъснение. Другият комплекс от детството му е, че е син на старшината  радиста от посолството в Дамаск по комунистическо време, който е изпращал най-секретните шифрограми до София по линия на ДС. Но тази борба на Младенов с митичната ДС не е принципна. От една страна, селективно връща посланици и дипломати зад граница с досиета, но в същото време изпраща такива навън, които са били съпричастни към ДС и още продължават да бъдат лицето на България във водещи европейски и съюзни столици. Най-парадоксалният случай е, че  скоро бе върнат посланик от страна в Персийския залив заради принадлежност към ДС, но на негово място се изпраща за посланик агентът на този, когото го връщат. Просто недоумявам за каква принципност може да става дума в случая. Аз също съм бил един от водещите офицери на въпросния нов посланик.
Значи сте били от Държавна сигурност?
Не, не съм бил. Аз правя разграничение - бях полковник от военното разузнаване. Гордея се и не се срамувам. Нямам нищо общо с ДС и никога няма да приема този недоносен закон. В открито писмо до премиера Бойко Борисов му напомних, че е обидно и болно хората, които се жертваха за България, да се отнасят така с тях. Военното разузнаване никога не е било репресивен орган. Написах на Борисов, че трябва да се преклоним пред такива български герои от турски произход, които ние бяхме вербували, които погубиха младостта си в занданите на Турция, която бе наш враг и трябваше да я разузнаваме. Недоумявам каква е вината на тези хора? Такива бяха времената. Те служеха на държавата, а не на личния си интерес. А днес политически джуджета ги вписаха чрез този   закон в графата „доносник“. По-голяма национална простотия  не съм виждал.
Да, но закона го прие БСП, а ГЕРБ се оправдават, че само го изпълняват?
За политически недоносчета не визирам конкретни хора, а всички, които гласуваха за него.
Отговори ли ви премиерът на въпросите, които му отправихте?
Нямам никакъв отговор. Очаквах поне, че новият президент Росен Плевнелив ще вземе позиция по проблема с посолството ни в Саудитска Арабия, но и той мълчи. Въпреки че когато се видяхме във Външно, той обеща да разговаряме в президентството, но и до днес оттам няма реакция или признак за желание да се проведе такъв разговор. Искам дебело да подчертая, че проблемът с посолството в Рияд не е проблем на Радион Попов, а на българската външна политика.
Ако си спомняте неотдавна депутатът Петър Курумбашев направи питане в парламента за сделка за износ на наше оръжие в Ирак, към която са имали отношение външният министър и началникът на кабинета му. Вярно ли е?
Сделката придоби скандална известност и се говори, че премиерът Бойко Борисов е бил готов да уволни началника на политическия кабинет на Младенов о.р. полк. Валери Рачев, който има вина в случая. Няма да навлизам в подробности, тъй като са класифицирана информация. Парадоксално е, че Рачев едновременно е и наш посланик в Ирак. Борисов е искал да го уволни заради сделката, така както тя бе, пак по неофициално потвърдени данни, една от водещите причини да освободи зам.-шефа на ДАНС Иван Драшков.
Кое е скандалното в тази сделка?
Знам от сигурен източник, че премиерът е напълно информиран за нея. Вероятно е имал неприятен разговор с турския си колега Реджеп Ердоган. Иракски Кюрдистан не е ембаргова държава, но оттам купеното от България оръжие е отишло по неведоми пътища, за което нямаме вина, в ПКК (Кюрдската работническа партия), която воюва срещу Турция. Това сигурно е предизвикало неприятния разговор между двамата премиери. Твърди се, че Бойко Борисов бил бесен и искал да уволни Валери Рачев, но Младенов по матросовски го защитил. Заявил на премиера, че ще подаде оставка и ще напусне правителството, ако Рачев бъде уволнен. Така е приключил в коридорите на властта този скандал - без последствия. За мен е необяснима тази ангажираност на Борисов към Николай Младенов, след като знаем колко рязък може да е към другите министри, докато на него му гласува доверие да е военен министър, после външен. Известно е, че Младенов мина през три партии, за да се озове накрая в ГЕРБ.