19615 | 9 септ. 2013 | 08:29
Г-н Калфин, бяхте кандидат за президент. Как щяхте да реагирате вие - да прехвърляте топката към парламента или да се опитате да консолидирате национална позиция по темата Сирия?
Правителството се изказа по темата. Националната позиция няма как да се изработи само в парламента. Там много често излизат политическите противопоставяния. Работата на президента и на Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС) е да я формират. Мисля, че президентът
трябва да го свика максимално бързо.
Да, но Плевнелиев отлага. Чуха се мнения, че всъщност няма кой да му го подготви, защото той няма секретари и съветници по национална сигурност месеци наред.
Това не може да бъде обяснение. В крайна сметка институцията е президентът, не е администрацията на президента. Още повече че тук става дума за национално отговорен въпрос. Тук няма партийни различия. Правителството е експертно и изцяло ще работи за президента. Но аз виждам някаква уплаха у г-н Плевнелиев след последния съвет, в който той влезе в конфликт с Волен Сидеров. Оплаква се, че той му провалял съветите, но на предишни КСНС също са се случвали такива неща. Съвета, който бих могъл да дам на Плевнелиев, е той да е максимално ясен, откровен и да не крие нищо за себе си.
Да чакаме ли опасен наплив от бежанци у нас?
Бежанците от Сирия търсят влизане в Европейския съюз, като пътят през Турция и България е един от най-преките. В Турция има половин милион сирийски бежанци в лагери и положението в тях е нетърпимо. Затова ние би трябвало действително да се фокусираме много сериозно върху тази потенциална опасност. Трудно можем да затворим границата. Това, за което би трябвало в този момент да настояваме, е максимално да се съсредоточат усилията на международната
общност за донорски операции в регионите около Сирия, включително в Турция. Европейският съюз е най-големият донор на Сирия на хуманитарна помощ. Вторият по големина е Великобритания. Говорих с еврокомисар Кристалина Георгиева за опасността много скоро, може би още следващия месец, ЕК да няма възможност да плаща, ако не се направи ревизия на бюджета, за което настоява Европарламентът. За нас е много важно да се създадат условия тези хора да не
тръгват през България. Иначе тръгнат ли по-масово, ще се озовем в много трудна ситуация, защото половината от тях са деца. Не можеш да ги върнеш в Сирия, където има гражданска война. На 18 и 19 септември предстои инспекция на Европейския парламент от една от комисиите - по бюджетния контрол. Аз също ще участвам в нея, ще посетим българо-турската граница. В програмата е включено и посещение в центъра за чужденци в Пъстрогор, който е направен с европейски пари. И там колегите ще видят един препълнен дом, с изчерпан капацитет, да приема нови бежанци.
С колко трябва да се актуализира бюджетът, за да може ЕК да плаща за лагерите по границата със Сирия и така да се предотврати нахлуването на многохилядни
групи сирийци у нас?
Сега работим по една актуализация за 7 млрд. евро, но Европарламентът настоява за още 3,9 млрд. евро. Тези пари не са само за хуманитарни грижи, защото Еврокомисията има много плащания, включително към страните членки. Тъй като без актуализация на бюджета ЕК не може да им плати, те общо взето спират и парите за хуманитарна помощ.
Шефът на ЕК Жозе Барозу ви причисли към влиятелния кръг в Европа и ви покани на вечеря. Обсъдихте ли и темата Сирия?
Тази тема също беше засегната. На следващия ден Барозу пътуваше за заседанието на Г-20 в Санкт Петербург. Той още веднъж заяви, че при сегашната информация, с която разполагаме, ЕС не смята и не подкрепя военна операция в Сирия. Ако има допълнителни данни, ако има решение на Съвета за сигурност на ООН, тогава може да се търси военно решение, но засега все още политическите решения са на масата като опции.
Една от тезите ви, споделени в този тесен кръг, е, че политиците не бива да се изживяват като директори на фирми, които се занимават с всекидневното управление. Защо?
Наистина направих такова изказване на срещата си с г-н Барозу. В последните години живеем в криза - икономическа, политическа. Сега се появяват много външнополитически проблеми. И в Европейския съюз, и в България политиците имат тенденция някой път да започнат да се изживяват като пожарникари и да гасят... пожари. Това изключително много срива доверието в политиката и в политиците. Мениджърите се подбират по други критерии, докато политиците се излъчват по време на избори. Затова те трябва да погледнат по-широката картинка, да дадат перспективата, а не да работят от ден за ден и да казват „вижте
сега, ще изгасим още един пожар“. Това просто отблъсква хората от политиците.
В някаква степен вашите думи потвърждават и тезата на протестиращите в България, че политическата класа не е на ниво. Подкрепяте ли в този смисъл протеста?
Аз действително мисля, че в България липсва политическо лидерство, и това много ясно се вижда. Няма нито политици, нито институции, които да дават перспектива, сигурност и да не разделят по някакъв начин обществото в България. Това е голям проблем.
Преди дни се разгоря много остър спор дали френският посланик Филип Отие, който си заминава, да получи орден „Стара планина“. Вие бихте ли го наградили?
Очевидно е, че в момента диалогът, поне в някои части, между президента и правителството куца изключително много. Това ни поставя в конфузни ситуации. Приемам аргументите, които чух от външния министър и от министър-председателя, че трябва да се преразгледа цялостната система за награждаване с ордени. Това съм го казвал и аз, докато бях външен министър. Не е нормално и никъде не се случва по света посланик да получава най-високия държавен орден. Българските посланици във Франция не получават най- високото френско отличие. Но от друга страна, това трябва да стане не като наказателна акция, а като първо се промени законът.
Откъде идва тази традиция да се награждават всички посланици, които си тръгват? Така не влизаме ли в позицията на човека, който се кланя предварително?
Идва точно от това, от прекалено поклонничество пред чужди посланици. Голямата част от тях са прекрасни дипломати, които действително работят за двустранните отношения и България има полза. Но от това не следва, че те трябва да получат най-високия държавен орден, с който се награждават примерно държавни глави или заслужили българи. В много страни този въпрос е решен, като обикновено за чужди дипломати, които действително са свършили отлично работата си, има някакъв специален орден. Но и той не би трябвало да се дава на всеки, защото се обезсмисля. Не е нормално ордена да го получава всеки като разписка от счетоводството, когато напуска работа.
Европейската народна партия излезе с резолюция, в която казва, че намира протеста в България за легитимен и че само едни нови избори може да излъчат безспорно правителство. Има ли опасност политическите формации в Европарламента прекалено активно и агресивно да се включат в българския политически живот?
Трябва да отчитаме това, което ни казват големите политически семейства. Но проблемът с резолюцията на Европейската народна партия не е от сега, тя непрекъснато прилага двойни стандарти. В тази резолюция се говори за политически уволнения, за увеличаване на дефицита и дълга, колко зле били организирани изборите. В крайна сметка това бяха избори, организирани от техния член - партия ГЕРБ, и от служебното правителство. Преди това всички неща, за които в момента се критикува правителството, се случваха безнаказано в мандата на ГЕРБ. Така олеква авторитетът на ЕНП и в България.
Да очакваме ли контрадекларация от ПЕС?
Не. ПЕС има постоянна позиция, включително с доста критични по отношение на действия на правителството становища. Последната беше писмо, с което председателят на парламентарната група Ханес Свобода отговори на Бойко Борисов и му каза, че изискването на данни за партийни членове от полицията е
нещо, което не е приемливо по европейските стандарти.
Отново припламнаха искри в лявото пространство след едно изказване на Георги Първанов, че всъщност трябва да се търси нов субект в лявото, който да обедини много повече избиратели от тези, които гласуват за БСП. Даже някои поискаха веднага да бъде изхвърлен от партията заради подобно намерение.
Тези, които поискаха да бъде изхвърлен Георги Първанов от партията, са влезли в нея доста по-късно от него и са направили доста по-малко от него за социалистическата партия. Напълно съгласен съм, че ако искаме да имаме сериозна, влиятелна левица в България, тя трябва да има претенциите за управление, и то самостоятелно. А това означава коренна промяна в левицата. Разбира се, БСП има своето място, но то не може да бъде единствен монопол. Страхувам се, че след всички тези грешки в началото на управлението това ще се отрази много на изборния резултат. Така че въпросът е как хората, които действително имат ляво мислене, да бъдат представени. Това не означава да се прави нова формация, но да има достатъчно диалогичност, да се чуват различни гласове. Това, което
виждам за съжаление в момента в БСП, е затваряне в доста тесен кръг.
в. Преса, печатно издание, брой 245 (596) от 9 септември 2013)
Мобилна верси
RSS
