33836 | 8 ноем. 2013 | 09:33
- Проектът за Изборен кодекс вече е готов, проф. Константинов. Коя е най-голямата ви тревога, свързана с новите правила? Интегралната бюлетина, която може да стигне няколко метра?
- Да, това е една реална опасност, която може да опорочи изборния процес. От една страна, е решено бюлетината да бъде интегрална, което само по себе си е правилно. А от друга - да има преференциален вот, което също само по себе си е правилно. Парадоксално, но комбинацията от две правилни неща може да е опасна.
Впрочем нека посмятаме заедно. При силно редуцираните ограничения за участие в изборите може да се очакват до 100 партии и коалиции. Да припомня, че на последните парламентарни избори на 12 май при съществени ограничения бяха 40 партии и коалиции. И още по 10-20 независими кандидати във всеки район. Листите може да съдържат до 50% повече имена, отколкото са мандатите в района. При район с 16 мандата това прави 24 имена. Умножено по 100, е 2400! Е, как ще разположите толкова имена на един лист, че да може и по-възрастни и недобре виждащи хора да се ориентират? Народът е казал „Седем пъти мери, един път режи“. Добре е да се вслушваме в мъдрите му думи.
- Новост е идеята бюлетините да имат номера, за да не може да се печатат повече и да бъдат подменяни. Вие обаче имате опасения, че номерата ще създадат страх у избирателите за тайната на вота им. Зам.-председателката на НС Мая Манолова обясни, че те ще бъдат откъсвани от бюлетината и няма да се гласува с листа, върху която има белег. Това разсейва ли вашите опасения?
- Тук отново намерението е добро, но резултатът е неясен. По принцип контролираният вот е психологически феномен. С изключение на купуването на вота в цяла секция в гетото, където се плаща след преброяване на гласовете. Целта е да се внуши на избирателя, примерно на баба Гинка от Гинци, че вотът се контролира. Това, разбира се, не е вярно. Мисля също, че страхът от някакви уж фалшиви бюлетини е силно преувеличен, да не кажа симулиран. За да се вкарат такива бюлетини в действие, трябва да купите цялата комисия барабар с наблюдателите и застъпниците. Но ако сте купили цяла комисия, бюлетини не ви трябват. А и комисията си има достатъчно: законните бюлетини са средно над два пъти повече от гласувалите избиратели.
- От дискусията, която Българската асоциация по изборни системи организира миналата седмица, се разбра, че идеална система няма. Една мярка може да изглежда демократична, а последствията от нея - не. Например: намалява се депозитът за участие в изборите, явяват се повече партии, но гласовете се разпиляват и повече граждани остават непредставени в Народното събрание. Съществува ли такъв риск наистина?
Политиците се страхуват от новото
- Не само че съществува, но ще видим тези неща на практика. Всички граждански организации, малки партии и коментатори много искаха ограниченията за участие в изборите да паднат. Но какво ще стане тогава? Ами ще стане като в китайската поговорка, която казва да внимаваме какво си пожелаваме. Че то може и да се сбъдне. Добре е да слушаме не само мъдрия български народ, но и не по-малко мъдрия китайски народ. Ще дам пример. Ако в един от софийските изборни райони се яви един-единствен независим кандидат, той почти сигурно ще стане депутат, защото му трябват около 15 000 гласа. И защото отвратените от партиите избиратели е много вероятно да го подкрепят. Но като се явят 20-30 независими кандидати? Кого да подкрепят отвратените избиратели? И няма да има избрани независими, гарантирам.
- Предвижда се възможността избирателите да дават преференции на кандидатите от партийната листа. Така читавите кандидати могат да изпреварят партийните фаворити. Колко процента обаче трябва да събере читавият, за да излезе напред?
- Всеки праг над 5 на сто действа на преференцията така, както действа препаратът „Райд“ върху хлебарките - изтребва ги до крак. Сега се предвижда праг от 7 на сто. Висок е.
- А как би се отразило задължителното гласуване върху изборните резултати и върху политическата система в България?
- Ползата от задължителното гласуване е, че може да „потопи“ неполитическия вот - било то купен, етнически, корпоративен и така нататък. Според някои анализатори обаче това може и да не стане. Във всеки случай задължително гласуване няма да има, не го искат политиците. Ще припомня, че такова гласуване въвежда у нас през 1919 г.
Александър Стамболийски. Една от целите е била да се обединят българите, защото тогава страната току-що е преживяла национална катастрофа и е била пред гражданска война. Днес вече явно няма какво да ни обедини. Краят ни е предизвестен: изчезваме заедно с остатъците от удивителната българска природа.
- Ще стигне ли времето за въвеждане на електронно гласуване?
- Зависи за какво говорим: за интернет гласуване или за гласуване с машини в секциите. Но и в двата случая за един малък пилотен проект ще стигне. Но трябва веднага да започнем подготовка, има само 6 месеца до евроизборите, а не да се туткаме.
- Вие променихте ли негативното си отношение към машинното гласуване?
- Не, никога не съм против. От двата вида електронно гласуване аз съм за дистанционното, тоест за интернет гласуването. И съм считал, че използването на машини в изборните секции е по-малко важното нововъведение. Има аргументи и за него.
- Вашата теза досега бе, че машинното гласуване се въвежда заради неграмотността на избирателите.
- Да, така гласуват в Индия.
- Случаят с бюлетините в Костинброд промени ли вашето отношение към машинния вот?
- Първо, случаят в Костинброд не промени изборния резултат - накара някои хора да се откажат от гласуване, други ги ядоса и ги амбицира да отидат до урните. Освен това ние не можем да елиминираме гласуването с хартиени бюлетини. Докато във всяка секция има поне един избирател, който иска да гласува с хартиена бюлетина, ние трябва да му дадем тази възможност. Едва след години ще можем изцяло да гласуваме електронно.
Независими кандидати няма да бъдат избрани
- От член на ЦИК на дискусията се чуха и страшни думи: че при съмнения за манипулация на резултатите от интернет гласуването може да се стигне и до гражданска война в напрегнатата политическа ситуация. Как ще ги коментирате?
- Малко е преувеличено, но по принцип едно непризнаване на изборите (основателно или не) рязко изостря напрежението и сблъсъците стават много възможни. Но не мисля, че имаме енергия чак за гражданска война или за военен преврат. А и сме членове на НАТО и Европейския съюз, така че ако чак пък толкова не слушаме, може да ни пратят една полицейска рота за възстановяване на реда. И един генерал-губернатор да ни пратят ще трябва, щото явно не можем да се управляваме сами.
- Настоявате да има отделен избирателен район за гласовете от чужбина, но политиците не искат да ви чуят. Защо?
- Ако има изборен район в чужбина, почти всички недостатъци от сегашната система изчезват. Но нашите политици се страхуват, защото по този начин им се губи предсказуемостта. Те не знаят колко гласа ще дойдат от чужбина и съответно колко мандата ще се разпределят за този район. А тези мандати, които се разпределят за район чужбина, се дават от българските райони. Регион, който досега е имал пет мандата, може да се окаже с четири. Това ще зависи от изборната активност в съответния регион. Гласуваш повече, получаваш повече мандати. В същото време националният резултат за партиите не се променя. Българските политици обаче не разбират новото и се страхуват от него.
- Проектът на Изборен кодекс не бил „чудо на чудесата“ по думите на г-жа Манолова, но бил добър. Все пак докога ще преправяме изборните закони в България? Не зная за друга държава, където преди всеки вот да се правят експерименти и натъкмяване на законите според интересите на управляващите.
- Тук малко ще ви изненадам. Първо, сегашният Изборен кодекс съвсем не е лош. Второ, предложените изменения, за които г-жа Манолова има заслуги, също са в правилна посока. Макар че не всичко е обмислено - вижте забележката ми по-горе за китайската поговорка.
- За кодекса сте оптимист, но за бъдещето на обществото в няколко и в това интервю прозвучахте крайно песимистично. Наскоро призовахте елита да се разбере и да бъдат направени компромиси в нажежената политическа обстановка. Имате ли усещане, че политиците ви чуха?
- И да са чули, по нищо не личи да са се впечатлили особено. В момента всеки гледа да навреди на противника. И заедно ще се срутят от клона в реката при крокодилите, че и нас ще завлекат. Тук ще припомня една друга мъдрост - „Глупакът, за да навреди на другите, вреди на себе си. Мъдрият, за да помогне на себе си, помага на другите.” Дано не обидя някого, но умници в българската политика не виждам. То и в световната май няма, така че предстоящият крах няма да е само национален.
- Като човек, който следи събитията през последните две десетилетия, виждате ли признаци на социален и обществен упадък и как да се реши кризата? С нов морал? Кой да възпита новия морал?
- Няма по-страшно от това да се самоубиеш като народ. Което именно правим в момента. И успоредно с това унищожаваме природата си за жълти стотинки. Добре поне, че дойде кризата и малко се ограничи бетонната лудост и изсичането на горите български. Макар да е видно, че лудостта е жива и пак се надига. Така че даже и за морал не трябва да се апелира, по дяволите моралът, той е за по-висок стадий на развитие. Нещо по-първично ни трябва на нас - да потърсим останки от инстинкта си за оцеляване, това ни трябва. Макар че надали…
- Все по-тревожна става и кризата с бежанците от Сирия. Адекватно ли се държат българските политици и българското общество в тази непозната за нас ситуация?
- Не, разбира се. Но това не трябва да ни изненадва. Според системния подход, ако една система е генерално калпава, то всичките й подсистеми са също калпави. И обратното е вярно, разбира се. Накрая виждам, че не ме питате какво трябва да се направи тук и сега?
- Ето питам ви.
- Ами трябва да се чака чудо! В медицината стават чудеса, а и в Библията са описани. Може пък Господ да е българин...
(в. Преса, печатно издание, брой 305 (656 от 08 ноември 2013)
Мобилна верси
RSS
