28733 | 13 ноем. 2013 | 10:39
- Г-н Казак, наследявате Христо Бисеров на един тежък пост - шеф на правната комисия. През нея минават всички законопроекти и се смята, че това е най-голямата врата за лобистки поправки. Имате ли идея колко покани за вечери и за разговори ще получите сега?
- Това е последното нещо, за което мисля в момента. По-скоро съм зает с това да направя равносметка и оценка на голямата отговорност, която поемам с новия пост. Комисията по правни въпроси разглежда едни от най-важните законопроекти, свързани с организацията и дейността на съдебната власт, с функционирането на държавните органи и институции и не на последно място с изборното законодателство. Участваме и като съпътстващ консултативен орган при обсъждане на законопроекти от други ресори, когато има нужда от компетентно юридическо становище по тях. Ще има много работа, но аз не се плаша. Мисля, че имам достатъчно натрупан парламентарен опит. Три мандата съм бил член на правната комисия, два мандата от които съм бил неин заместник-председател.
- Все пак ще ви се обаждат хора и фирми, ще искат услуги чрез законопроекти. Как ще постъпвате?
- Не препоръчвам на никого да иска такива услуги, защото аз съм принципен човек и няма да си позволя неправомерни въздействия.
- Нужен ли е закон за лобизма и да го чакаме ли скоро?
- Отдавна е нужен такъв закон. За съжаление по една или друга причина все не успяваме да стигнем до завършен продукт. Имаше много законодателни инициативи, декларирани намерения, но динамично променящата се политическа обстановка всеки път осуетяваше финализирането на такъв проект. Рано или късно трябва да се случи това, за да се регламентира тази дейност - да отпаднат съмненията и сенчестите места в нашето законодателство. Така ще е ясно кой докъде има право да изказва мнение и да отправя препоръки и искания. И откъде започва принципното законодателно решение.
- Сядате на поста на Бисеров, но как точно ще поемете щафетата - чухте ли се по телефона, ще се видите ли, за да ви обясни докъде е стигнала работата в комисията?
Не съм се чул по телефона с г-н Христо Бисеров
- Не съм се чувал с г-н Бисеров. Ще преценя как да действам съобразно ситуацията. На този етап мога да получа пълна информация за работата на комисията по други канали.
- Какво е вашето обяснение? Защо Христо Бисеров „изгоря“?
- Аз знам това, което и вие знаете. Това беше оповестено като позиция на нашата партия от председателя. Следя развоя на събитията. Зная, че прокуратурата се е заела с досъдебно производство. Нека изчакаме да видим как ще се развие то.
- Правната комисия трябва да даде становище и по предложенията за изсветляване на сметките на политиците. Възможно ли е да се мисли за промяна в закона за публичност на имуществото на висшите длъжности, така че да се декларират пред Сметната палата влогове в чужди банки и офшорни зони?
- Може би трябва да се направи актуален преглед и анализ на този закон. Мисля, че България постигна много голям напредък в осигуряване на прозрачност на доходите и имуществото на лицата, заемащи висши държавни длъжности. Но ако има непълноти и недостатъци, трябва да се въведе задължение да се декларират нови данни. Както виждате, и европейското законодателство се развива по посока премахване на банковата тайна. Така че ако наши институции поискат информация за влогове в чужбина, не вярвам да не получат такива данни.
- Докато ви избираха за шеф на правната комисия, отвън студентите викаха „Оставка“. Смущават ли ви тези викове и какво мислите за окупацията на Софийския университет?
- Има една тревожна тенденция на тотално загърбване на законността, на върховенството на закона. Под въпрос е гарантиране на правовия характер на българската държава, ако тази тенденция продължи да се задълбочава. Това банализиране на ежедневното нарушаване на императивни законови разпоредби и оправданията за тези действия от гледна точка на някакви морални подбуди ми се струва несъстоятелно и тревожно. Тази тенденция трябва да бъде стопирана. Политиката трябва да се върне там, където й е мястото - в политическите партии, в политическите органи. В закона пише, че университетите са деполитизирани, и те трябва да възстановят този свой характер. Всеки пълнолетен български гражданин има право на протест, но в рамките на демократичните традиции и в законоустановените норми.
- Хората вече се объркват къде свършват правото и редът и къде започват демокрацията и анархията.
ДПС е против принципа на уседналост при избори
- Това е опасността, за която аз алармирам. Банализирането и размиването на граници между законно и незаконно и липсата на каквато и да е санкция на неправомерното поведение изпразват от съдържание принципа за правова държава.
- Теоретично 100 или 200 студенти могат да влязат в Народното събрание и да ви окупират в пленарната зала, могат да завземат студиата на БНТ, да нахлуят в банки. Университетът се охраняваше също добре, но успяха да го завземат. Катастрофира ли правовата ни държава?
- Не бих използвал подобна крайна квалификация. Политиците трябва да спрат със заиграването и използването на подобни методи на неправомерно поведение. Трябва да се възстанови нормалният, законово установен политически диалог. Не трябва да се използва естественото социално напрежение и натрупаното от години недоволство в различни социални групи и слоеве.
- В момента се случва нещо интересно - някакви морални норми и категории властват над нормите, записани в законите. Полицията не смее да се намеси при грубо погазване на реда, защото Европа щяла да скочи срещу България, че нарушава демократичните права. Не се ли объркахме къде ни свършват правата и къде започват задълженията?
- За съжаление подобно объркване е налице и то може би умишлено се налага от определени политически среди, неудовлетворени от сегашното си положение и статуквото, търсещи на всяка цена реванш. Те подтикват държавата и обществото към противопоставяне, хаос и размиване на границите между законно и незаконно.
- Някои смятат, че лекарството срещу този хаос е промяна в конституцията и дори нов основен закон. Като шеф на правната комисия ще ви се наложи ли да се занимавате и с такива промени?
- Това е прекалено сериозна задача. И прекалено голямо предизвикателство и отговорност, за да може да бъде отправено като персонален ангажимент. Това може да стане, ако има назряла потребност и ясна визия какво трябва да се промени. Но призивът да направим промяна заради самата промяна не би могъл да даде плодове.
- Има ли опасност от разпалване на етнически искри?
- Да, на фона на цялото социално напрежение се добавя и тази нова опасност, срещу която трябва много бързо да се предприемат ефективни мерки. Подбуждането на омраза и вражда на етно-религиозна основа, на ксенофобски настроения, експлоатацията и раздухването на страхове и негативни мисли по отношение на чужденци е много опасно. И застрашава сериозно гражданския мир. Затова трябват координирани усилия на всички институции и политически сили, за да се пресече още в зародиш такава опасна тенденция.
- Има идеи за създаване на специална комисия, която да приеме изборния кодекс. Вие на какво мнение сте?
- Мисля, че трябва да се обсъди това предложение, тъй като сегашният правилник не позволява извънредна, временна комисия да участва пряко в законодателната дейност. В правилника е записан пътят на всеки законопроект през постоянните комисии.
- Според Мая Манолова нямало проблем да го придвижи и временен орган.
- Това трябва да се обмисли, защото правилникът не може да бъде заобиколен. Винаги досега изборното законодателство е минавало през правната комисия.
- Все още няма внесен нито един законопроект за нов изборен закон. От БСП твърдят, че са почти готови, на какъв етап сте от ДПС? Ще гласувате ли изборните правила преди Нова година?
- До Нова година е малко вероятно да успеем да имаме в окончателен вид нов Изборен кодекс. Остава по-малко от месец от работата на Народното събрание. Надявам се дотогава да има внесени законопроекти и да е ясна парламентарната процедура, по която ще бъдат разгледани и гласувани. В ДПС е създадена работна група, която обсъжда варианта на Изборен кодекс, който ще внесем. Имаме виждания и позиции, от които няма да отстъпим.
- Кои са трите най-важни поправки, които ще внесете и на които ще държите?
- Принципът за уседналост за нас е неприемлив и противоконституционен. Не одобряваме и ограничението за агитация на майчин език. Знаете, че има препоръка на мисията на ОССЕ. Искаме и да се улесни правото на всеки български гражданин да гласува, независимо дали се намира в страната или в чужбина.
- През правната комисия трябва да минат законопроектите, с които ще се затегне режимът за търговия със земя. Как ще решите дилемата си с левицата, която иска такива поправки, а вашата група - не?
- Има някаква идея, която дойде от колегите от Коалиция за България, но тя още не е избистрена, не е ясно дефинирана. Има желание да се регламентира по-обстойно и по възможност да се създадат гаранции срещу безконтролната търговия със земеделска земя. Но трябва да е ясно на всички, че все пак има европейско законодателство и основополагащи европейски принципи, за които Европейската комисия бди да се спазват от всички държави членки. Ако Брюксел прецени, че това решение противоречи на тези норми, България рано или късно ще бъде принудена да отмени мораториума. Силно се надявам Конституционният съд да се вслуша в призива, който отправихме при нашето искане, и в кратки срокове, до Нова година, да се произнесе с решение, което да обяви мораториума за противоконституционен. Така автоматично той ще се обезсили.
(в. Преса, печатно издание, брой 310 (661 от 13 ноември 2013)
Мобилна верси
RSS
