24616 | 15 ноем. 2013 | 10:46

Алжир и Афганистан не приемат хора с неустановено гражданство

- Г-н Андреев, Върховната административна прокуратура започва проверка в агенцията за бежанците и в дирекция „Миграция“ на МВР. Обвинители ще преглеждат преписките за статутите на бежанците. Какво общо има това с вашата работа?

- Не мога да знам какво точно ще се проверява от прокуратурата, но що се отнася до предоставянето на статути, то е изцяло в приоритетите на Държавната агенция за бежанците (ДАБ). Чужденците, когато влязат незаконно в страната ни, ние ги настаняваме в три центъра, които са към МВР. Това са домовете в София, в Любимец и в Елхово. В случай че имигрантът поиска да подаде молба за статут на бежанец, ние незабавно я предаваме на ДАБ. До тук са нашите правомощия.

- Наскоро в дома в София алжирци и мароканци обявиха гладна стачка. От какво са недоволни те?

- Това не се случва за първи път. Голяма група от настанените в дома са точно от тези две националности. Последният път в гладната стачка се включиха над 50 души. Исканията им са да излязат по-бързо от нашите центрове и да бъдат предадени на агенцията за бежанците. Проблемът е, че агенцията изпитва затруднения, тъй като капацитетите на техните домове са изчерпани. Затова се налага тези хора да чакат малко повече. Но аз имам и друго виждане. Всички, настанени при нас, са незаконно пребиваващи. Когато бъдат заловени на границата, те не са подали молби за статут. Това става едва като ги настаним в нашите домове. Те са от затворен тип и излизането оттам е трудно. Едва тогава подават молби за статут, за да отидат в агенцията за бежан­ците. Така получават шанс да излязат навън.

- Защо няма стачници сред сирийците?

- Сирийците са с приоритет. Техните молби за статут се разглеждат от ДАБ с предимство, защото бягат от война. По тази причина случаите на алжирците и мароканците изостават. И гладуват, за да привлекат вниманието. Има и друго - сирийската общност у нас е най-задружната. Тези, които от години са се установили в България, помагат на своите сънародници. Носят им храна. Предоставят им също възможност да се регистрират на техните домашни адреси, за да могат да излязат навън по-скоро.

- Алжирецът Салахедин бин Аладин (Фудет Кадир), който бе задържан за нападението над Виктория Христова, пребивавал ли е в центровете на МВР като нелегален имигрант?

- Да. През ноември 2012 г. е задържан от Граничната полиция край Елхово с още 11 чужденци. Първо се е представил като палестински гражданин. Преместен е в дома в Любимец и там в анкетната карта вече се представя за алжирец с името Фудет Кадир. После е съобщил името Салахедин бин Аладин. През декември м.г. е преместен в дома в София. В следващите интервюта казва, че не иска да се връща в Алжир. И забележете, чак през януари т.г. подава молба за бежанец. Тъй като няма места в агенцията за бежанците, той заявява, че ще живее на външен адрес. На 7 февруари е предаден на ДАБ.

- Имате ли задължение да проверявате т.нар. граждански адреси? Знаете, че в заявлението си Аладин е посочил фиктивен, който после се оказва на служител на МВР?

- Чужденецът е предаден с протокол на агенцията за бежанците в кв. „Овча купел“. В този случай не е наше задължение да проверяваме адресите. Законът за чужденците в България дава възможност на дирекция „Миграция“ също да пуска имигранти на граждански адрес, но само срещу подписка. Тогава ние предварително проверяваме адреса. След като го освободим от дома, чужденецът всяка седмица е длъжен да се подписва в полицията.

- Защо хора с неустановена самоличност се пускат да живеят между нас само срещу подписка?

- По закон престоят в нашите домове е шест месеца. Той може да бъде удължен до 12 или най-много до 18 месеца, но само с решение на административния съд. Същевременно към 90% от обитателите са без документи за самоличност. Често процедурата по установяване на имената и националността на имигранта трае дълго. Подписката е мярка, която законодателят е предвидил, за да се спазят европейските норми.

- Премиерът Орешарски обяви, че България ще започне да експулсира нелегалните чужденци с чартърни полети. Как ще стане това, след като те не искат да си кажат имената. Някои посланици обявиха вече, че не са съгласни да бъдат връщани в техните държави хора с неустановено гражданство.

- Работим много активно по извеждането на незаконно пребиваващи в страната ни. Министър Йовчев пряко се ангажира с този проблем. Правят се срещи и се работи с посолствата на Алжир и Афганистан, откъдето има най-голям брой нелегални. Ако самоличността на един човек не е установена и той не желае доброволно да се върне в родината си, посолствата не издават необходимия пасаван за тяхното отвеждане. Разговорите с дипломатите са в посока да се дават пасавани и да се връщат тези хора в страна по произход. Едновременно с това вече подготвихме чартърен полет, който е този месец и е с иракчани. Те по своя воля си отиват. Засега разчитаме доброволно да си тръгнат и хора от други националности. Убеждаваме ги, че няма как да продължат за Западна Европа, която е крайната им цел.

- Защо иракчаните, които желаят да си отидат, не си плащат?

- Ами нямат средства. Български пари обаче се дават малко. Изцяло разходите за полетите се покриват с европейски пари.

- Готвите ли чартър и за алжирци и мароканци?

- Не, няма желание от страна на посолствата. Но ние така или иначе ги извеждаме, не сме спрели да търсим всякакви възможности.

- Казахте вече, че МВР има три центъра. Колко души пребивават при вас?

- В момента общо 1150 души от 40 националности. Най-много са алжирците (350 души), мароканците (250 души), като последната година дойдоха много хора от Мали, Еритрея, Руанда. През годината най-много са пристигали от Сирия - към 1500-2000 души. Но както казах, те остават по-кратко време. След няколкото извършени от чужденци престъпления СДВР предприе масови проверки на имигрантите.

- Наричат общежитията на МВР затвор за чужденци. Наистина ли условията са толкова лоши?

- Условията за живот, бих казал, са добри за нелегално пребиваващи чужденци. Те имат подслон, храна, топла и студена вода, медицинско обслужване. Съобразили сме се с тяхното вероизповедание и сме създали молитвени стаи, построили сме спортни площадки, имат достъп до правни услуги. Например всеки понеделник ги посещават юристи от Хелзинкския комитет. За лечение ги изпращаме в медицинския институт на МВР. Имаме сключени договори с болниците в Свиленград, Хасково, Ямбол.

- Колко излиза един нелегален на държавата?

- При нас техните разходи възлизат до 15 лв. на ден. В това число влизат 5,23 лв. за храна, разход за горива за отопление, за подгряване на топла вода. Ако се включат и нашите заплати, за което сме назначени тук, цената ще надхвърли 500 лв. на месец. Всички разходи са за сметка на бюджета на МВР.

- Сигурно тези хора споделят своите лични трагедии.

- Нашата роля като ги настаним е да се правят с тях беседи и да споделят за себе си. Разчитаме, че ще кажат истината, което невинаги се случва. Признават, че България не е желаната страна. Всички минават през канали за трафик на хора в Турция. Оплакват се, че са давали колосални суми, за да ги преведат до Западна Европа, и накрая са били излъгани. Например за превеждането им през територията на Турция им вземат между 1500 и 3000 долара. А през Иран - 5000 долара. Това е сериозен бизнес с трагедията на хората.

(в. Преса, печатно издание, брой 312 (663 от 15 ноември 2013)