16235 | 21 ноем. 2013 | 08:32
Като български националист протестирам срещу правото на появилите се напоследък групи хора, които си лепнаха етикета „националисти“. Истинският конструктивен национализъм не приема понятия като расизъм и ксенофобия, защото нацията е понятие, включващо всички народи, които живеят на територията на една страна.
Ние сме подложили неволно на изпит българските граждани от всички етнически групи по време на трите войни за национално обединение. И сме видели, че те честно и почтено изпълняват дълга си към България. Военните паметници в смесените райони са изпъстрени с имена на християни, на български мюсюлмани, на турци и цигани и не е имало никакви проблеми с тях по време на вече 135-годишното съществуване на България.
Точно заради това партии, които са ксенофобски, фашистки, нацистки, расистки, нямат никакво право да се наричат националисти. Убеден съм и друго - няма никаква реална опасност от такива формации у нас. Обяснението е просто - те са псевдонационалистически. Нашият народ е умерен и той няма да позволи поява на откровено фашистка партия.
Доказателство за думите ми е един пример от 30-те години на XX век. Тогава в България се създаваха фашистки партии, подкрепени и във финансово изражение от германските дипломати в София. След три години обаче паричните субсидии секнаха, защото се разбра, че образуваните няколко партии са всъщност обитателите на една квартална кръчма, които само от време на време излизаха да счупят с камък витрината на някой еврейски магазин. И после
влизаха обратно в кръчмата да си допият.
Тогава пълномощният министър Бекерле е казал една знаменита фраза за нас: „Не може да се създаде нацистка партия в България по простата причина, че обикновеният българин няма как да разбере защо трябва да мрази съседа си Моше, с когото заедно са учили, заедно си ходят на празници и заедно са воювали на фронта.“
Вярно е, че днес в Европа има силен подем на национализма и нишата за него е като при нас. Хората, които биха гласували за една умерена, конструктивна, истинска националистическа формация, са 28-30%. Не знам защо се образуват днешните партии - дали са само на амбициозни хора, които искат да влязат в политиката, качени на вълната от този подем, или пък големите партии ги създават като присъдружни формации при едни бъдещи коалиции.
Знам обаче, че една партия, за да премине 4-процентната бариера (това е аксиома, за която малко се говори), трябва да разполага с няколко неща: първо, да има поне 10 млн. лв. в сметката си, второ, да има една телевизия и, трето, много важно - подкрепата поне на една велика сила.
(в. Преса, печатно издание, брой 318 (669 от 21 ноември 2013)
Мобилна верси
RSS
