44983 | 6 дек. 2013 | 10:14

Десният блок предложи шест спорни стъпки за излизане от кризата

Шестте стъпки, които предлага Реформаторският блок (РБ) за излизане от кризата, са като излизане от собствената му нелегалност.
От време на време новата дясна коалиция напомня за себе си, осведомявайки обществото за идеите си. Едни от последните бяха за сигурността и съдебната система - оттам дойде предложението за операция „Чисти ръце“ и в България, около което се получи кратък публичен шум.

Да се обсъждат мерки, нововъведения, програми и да се информира публиката за решенията, е в реда на нещата при нормални обстоятелства. От половин година обаче обстоятелствата не са нормални, протестите срещу правителството са всекидневно упорити;

те ту тлеят,
ту се разгарят

под напора на студентски окупации или яростно блъскане на метални заграждения около сградата на Народното събрание; ферментират нови партии; надига се националистическа вълна; патрули се опитват да изместят държавата в налагането на ред; песимистите се множат (72% според ноемврийското изследване на „Галъп“); авторитетът на институциите главоломно пада; а БСП, ДПС и ГЕРБ мерят сили с митинги. Кой, кой събра повече симпатизанти?!

В тази суматоха реформаторите от десния блок - единствените, които можели да спасят държавата според прочита на шестте им стъпки, - бегло се мяркат сред недоволните граждани в градинките и на площадите. За отсъствието им подсеща завръщане към събития близнаци от близкото минало. И в началото на промяната имаше протести, шествия, живи вериги. През есента на ноември 1990 г. имаше и студентска окупация с искане за оставка на премиера Луканов. Тогава президентът д-р Желю Желев, първият лидер на СДС, защити позицията, че възпитаниците на СУ трябва „да прекратят „окупационната стачка“ и да не си присвояват правото да бъдат гарант на демократичния процес в момент, когато се водят преговори между законно избрани политически сили за ново правителство и когато е необходим граждански мир в страната“.

Мнението на д-р Желев е важ­но по две причини. Първата се отнася до съдържанието му. Втората показва, че някога не протестиращите, а лидерите, държавниците запазват инициативата, че те диктуват посоката, че не изневеряват на демократичните принципи, независимо дали хаосът попътно издува техните платна.

Лидерите имат мисията не да флиртуват с народа, а да го водят, да защитават позициите си дори те да не им носят мигновена печалба. Чухте ли някой от реформаторите да се усъмни в законността на сегашната окупация? Напротив, те я одобриха и дори дефилираха в нейна подкрепа.
А през горещия януари на 1997 г. беше обратното - хората дефилираха зад водачите си. Отиващата си власт имаше ясно изразена алтернатива.

Алтернативата, която днес предлага Реформаторският блок, е кабинетна. Каква ирония, впрочем. Там, на Орлов мост, където СДС направи легендарния си митинг преди първите парламентарни избори, същия милионен митинг, който Меглена Кунева приши към своята прохождаща партия през 2012-а, точно там БСП и ДПС направиха своя знаков митинг преди две седмици. Разчетохте ли в избора на място посланието, че десницата на прехода се провали? Че времето вече не е нейно?

Провалът се огледа ясно

и в резултатите от парламентарните избори на 12 май и никакви думи не могат да оправдаят процентите на водещите партии от сегашния блок - 3,2% за Движение „България на гражданите“, 2,9% за ДСБ, 1,3% за СДС. Старите десни се обединиха твърде късно. Единственият начин по-скоро да попаднат в парламента са извънредни избори.

Натам водят и шестте стъпки, които реформаторите предлагат. Всяка от тях предизвиква остра полемика.

Първа стъпка: незабавна оставка на правителството.
Още тази начална крачка не е по силите на РБ. Оставката на Орешарски може да дойде от силна социална вълна на недоволство или от „Атака“, ако нов вот е в неин безспорен интерес. РБ няма лост за парламентарно влияние, а досегашните артистични форми на протест не завършиха с успех.
Като аргумент за светкавична оставка реформаторите изтъкват, че „правителството на БСП, ДПС и „Атака” няма доверието дори на избирателите, подкрепили тези политически сили“. Това е политическа хипербола или направо грешно твърдение. Няма социологически данни, които да го потвърждават. Има данни обаче, че БСП е вече първа политическа сила, а подкрепата за „Атака“ расте след отварянето на бежанския проблем.

Втората стъпка буди недоумение: ако правителството подаде оставка и няма ново в рамките на този парламент, как ще бъдат приети „спешни промени в Изборния кодекс“, и то точно тези, които искат реформаторите? Кой, кой ще ги гласува?!

Трета стъпка: разпускане на 42-рото НС и насрочване на нови избори не по-късно от европейските. Контрааргументите са същите като при стъпка №1.

Четвърто: провеждане на избори и „постигане на съгласие в 43-тото НС за програма за спешни мерки за излизане от кризата“. А ако не се постигне съгласие? И още: не е ли редно да знаем програмата, преди да гласуваме, а не след това?

Пето: съставяне на реформаторско правителство с ограничен мандат. Ще има ли мнозинство за такова правителство? Това гарантирано ли е и от кого? Според последното проучване на „Сова Харис“ шест политически сили влизат в НС, ако изборите са днес. Сред тях е и РБ (19), но заедно с мандатите на ГЕРБ (74) се получават общо 93 места. Не стигат. Затова пък БСП и ДПС събират 121 мандата и без „Атака“ (12) или обединението около „България без цензура“ (14). Сметките са предварителни, но показват, че и петата стъпка на РБ трудно ще успее.

Шеста стъпка: обществен дебат за промени в конституцията, начало на Трета българска република (?) и за финал свикване на Велико народно събрание.

Тук очевидно е въплътена идеята за рестарт, за чисто ново начало, изчистено от комунизма (Първата република) и от греховете на прехода (Втората република). Идеята е красива, остава да уточним кой ще вземе участие в дебата и дали конституцията е в основата на острите социални проблеми и на националните ни беди.

Реални ли са 7% подкрепа?

Стъпките на РБ биха могли да успеят при едно условие: коалицията да стане мощна алтернатива на сегашното и на предишното управление. Партиите от старата десница обаче загубиха импулса, който им даде първата спонтанна вълна на летните протести. Обединението им в блок е по-скоро опит за собствения им рестарт.

Сондажите в момента им дават подкрепа от около 7%. Какво се крие зад тях? Според социолози от „Галъп“ това са твърдите ядра на партиите, а за 2% самият Реформаторски блок вече е разпознаваем като марка (в отворен въпрос 2% отговарят, че биха гласували за РБ, останалите около 5% все още посочват имената на партиите от блока).

Профилът на симпатизантите: млади, образовани и представители на поколението, което през 90-те бе на площадите в България. Но има и друг любопитен факт: голяма част от гласувалите за партията на Кунева са взели решение в последния момент. Според социо­лога Първан Симеонов това е знак, че ДБГ се възприема като ВМРО, тоест гласуваме за нея, защото не харесваме големите играчи.

На теория РБ могат да надхвърли сегашните 7%, на практика - трудно. Все пак старите десни, предлагащи уверено ново начало, не са в първа младост. На терена е и ГЕРБ, който не е загубил политическа форма засега. 7% подкрепа са около 400 000 гласа - 70 000 по-малко, отколкото взе Меглена Кунева като кандидат-президент.

Блокът очевидно се нуждае от възраждане на лидерството и от нов импулс. Това е първата стъпка, която може да им помогне да изпълнят амбициозната си иначе програма. 

(в. Преса, печатно издание, брой 333 (684 от 6 декември 2013)