45800 | 18 ян. 2014 | 07:37
 |
|||
|
Таня ДЖОЕВА
|
Г-н Трифонов, свидетели сме днес на протести, инициативи за провеждане на кръгла маса и приемане на нова конституция. Ситуацията напомня ли ви началото на 90-те?
- Не. Няма ги идеализмът, вярата на хората, масовото участие. Спомнете си синия митинг на 7 юни 1990 г. преди първите свободни избори - един милион се събраха на Орлов мост. Европа не беше виждала такова чудо!
- Преди 24 г. кръглата маса започна на 3 януари и бяха договорени условията на прехода, провеждането на избори за ВНС и т.н. Има ли нужда сега от кръгла маса?
- Защо е нужна кръгла маса, след като може да се води диалог между партиите? Това трябва да направят предимно ГЕРБ и БСП. Лидерите на двете партии трябва да преодолеят своята неприязън. Арогантното им поведение не може да продължава.
- Противопоставянето не води ли своето начало именно от първите години след промяната, когато яростно се конфронтираха червените и сините?
- Вярно е. Първоизточник на противопоставянето беше ретроградната политика на БКП/БСП. Трябваше натиск. Този натиск се осъществяваше и на кръглата маса, която даде възможност на хората да чуят думи, за които преди 10 ноември вкарваха в затвора. Кръглата маса беше школа за гражданско поведение и политическа активност за целия български народ. Дебатите се предаваха директно по националните радио и телевизия. Каквото и да приказваха по-късно разни новоизлюпени демократи, за които Кеворк Кеворкян писа, че промяната ги е хванала по бели гащи, кръглата маса имаше огромно значение. Празни глупости са твърденията, че тогава била предадена демокрацията. По-късно СДС се изроди, а Иван Костов го довърши.
 |
||
| 2 октомври 1990 г., на сесия на ООН в Ню Йорк заедно с Любен Гоцев, Димитър Луджев (на първия ред), Валентин Стоянов и Стефан Тафров (на втория ред от ляво на дясно) | ||
 |
||
|
1981 г., сватбеният ден на бъдещия политик. Кумове на Ивайло Трифонов са историкът проф. Николай Генчев (1931-2000) и съпругата му Маргарита
|
- Кой от вас беше най-активен на кръглата маса?
- О-о-о! От всяка организация, членуваща в СДС, имаше по трима представители и те се надпреварваха да ги чуят по радиото и да ги покажат по телевизия. Имаше комични ситуации с това самоизтъкване. Вървеше състезание кой е по-яростен антикомунист.
- И в това състезание загърбихте икономиката...
- Проблемите на икономиката за жалост бяха обсъждани най-накрая и не се стигна до приемане на трасиращ пътя на икономическите реформи документ. Не остана време. Това бе един от недъзите на кръглата маса - даде се приоритет на политическите въпроси.
- Правеха ли опити комунистите да ви влияят в неформални срещи?
- По време на цялата кръгла маса не е имало други контакти. С изключение на една среща, преди премиерът Андрей Луканов да обяви мораториум върху плащанията по външния дълг. Тогава той се обади и пожела да се види с д-р Желев, за да му каже какви са причините. Искаше да подели отговорността. Срещата се проведе в една от залите на ресторант „Крим“. Присъствах аз, по-късно дойде и Петко Симеонов. Д-р Желев никога не ходеше сам на такива срещи, за да няма спекулации. Луканов съобщи за предстоящото спиране на плащанията. Д-р Желев отвърна, че опозицията не може нито да одобри стъпката, нито да я отхвърли, защото няма поглед върху състоянието на държавата и нейните финанси.
- Луканов еднолично ли взе спорното решение?
- Еднолично. Той прави опити да получи заеми от Съветския съюз, но оттам категорично му отказаха. Що се отнася до партията, тя по израза на Андрей Райчев е племе. Племе, което върви след своя вожд. Какво отношение да вземе?! На сляпото следване на вожда се дължат най-големите беди на България. Луканов имаше идея БСП да се разцепи и от нея да се родят две партии - комунистическа и социалдемократическа. А социалдемократите да се обединят с партията на д-р Петър Дертлиев. Ако това се бе случило, България щеше да тръгне по друг път. Социалдемократическите и демократичните сили щяха да бъдат преобладаващи, а една комунистическа партия щеше да има малка подкрепа. За съжаление в БСП надделя тезата на Александър Лилов за единство на всяка цена. И до ден днешен там робуват на тази догма. Затова не очаквам събития, които да разтърсят БСП. Дано не съм прав.
- Д-р Дертлиев беше ли съгласен да се обедини с част от бившата БКП?
- Бай Петър, Бог да го прости, ревнуваше. Страхуваше се, че ще му превземат партията. Но единството на БСП се запази и още сърбаме попарата от това единство.
- Как се отнасяте към размразяването на проекта „АБВ“?
- Положително. Трябва да има развитие вляво, да се размърда блатото, да се появят идеи, конкурентни на политиката на БСП. Яростта у Станишев и неговите хора за мене е неразбираема. Да не им е бащиния тази партия?! Не съм оптимист, че ръководството на БСП ще бъде сменено преди изборите, но на конгреса ще има интересни дебати, които ще положат началото на един процес в самата партия, който ще завърши с отстраняването на Станишев.
Подозирам, че идеята на Георги Първанов е в перспектива голяма коалиция с ГЕРБ. Това го искат и от ЕНП, и от ПЕС.
- Как от ПЕС? Лидер на ПЕС е самият Станишев.
- Там има и други хора, които не са на неговия акъл. Видяхте как не за първи път в историята си Германия изгради голяма коалиция. Затова държавата върви напред. Ако не е Германия, Европейският съюз щеше да е рухнал от кризата, която се разви.
- Не е ли нормално обаче нов проект да се създава заради идейни различия? АБВ и БСП май нямат идейни различия.
- Да, изглежда, нямат. Но ние все още не знаем идеите.
- Тръгва ли левицата по пътя на десницата - пътя на роенето?
- Има такива наченки, тъй като с проекта „АБВ“ се ангажираха авторитетни за левицата хора. Случващото се не е безопасно за монопола на БСП. Директно се говори, че сегашното ръководство е подменило принципите и идеите на партията на социалната справедливост. Това е партия на богатите.
Но мисля, че борбата ще се води за овладяване на БСП, не за разцеплението Ӝ. Съмнявам се, че Първанов има амбицията да я оглави, но смяната на ръководството е в основата на битката вляво.
- Как оценявате опитите за възраждане на старата десница?
- Правят се усилия Реформаторският блок да се наложи като една от сериозните десни политически формации. Има шанс.
- Макар че реформаторите вече успяха да се разделят...
- Това е старата болест кой да води бащина дружина. Дали Надежда Михайлова да е начело на листата за евродепутати, или Меглена Кунева. Откъде накъде Надежда Михайлова ще настоява за равноправно участие в листите на всички формации? Извинявайте, партия, която е получила 10 000 гласа, и партия, която е взела 300 000 гласа, равнопоставени ли трябва да са в листите?
- Да се върнем към случилото се през прехода. Все още са противоречиви мненията за ролята на Луканов в българската политика.
- Обяснимо е. Луканов беше от най-образованите и талантливи хора от върхушката на комунистическата партия, неробуващ на догмите. Той беше изключителен прагматик. Неговото злодейско убийство беше поръчано и извършено според мен от хора от неговата партия. Луканов започва да заплашва тези, на които се дадоха пари и възможности. Тези, на които той каза: „Назначавам ви за капиталисти.“ На които се дадоха пари не само с куфарчета, а и почти 300 задгранични дружества с техните капитали. Луканов започна да настоява тези хора да връщат и да инвестират средствата в икономиката на страната, като ги заплаши, че ще има мерки и санкции срещу тях.
- Идеологът на политиката да се дават пари на верни хора си ги поиска обратно. Това не е ли парадоксално?
- Парадоксално е, но е факт. Преминаването на финансите и на собствеността в ръцете на комунистическата номенклатура - било тя политическа, военна, дипломатическа - започна още по времето на Тодор Живков с Указ 56 и стартирането на частна стопанска дейност. Политиката на замяна на политическия монопол с икономически беше дълбоко премислена.
 |
|
|
Във Ватикана на среща с папа Йоан Павел II заедно с д-р Желев и Мария Желев |
|
 |
 |
| 1990 г., с Михаил Горбачов в Париж | 1991 г., Лос Анджелис, разговор с Роналд Рейгън |
|
|
|
- Сляпа ли беше опозицията за процесите и решенията, които превръщаха политическия монопол на компартията в икономическа власт?
- Най-симпатичната част от СДС бяха романтици и идеалисти. Опозицията в началото и хабер си нямаше от реалното състояние на икономиката. Всички бяхме запленени от искането за смяна на системата. Без да си даваме сметка за организираните процеси за завземане на държавната собственост от бившата комунистическа номенклатура. Тук е и голямата отговорност на Иван Костов. Той прие двете схеми на компартията за раздържавяване - работническо-мениджърските дружества и масовата приватизация. Чрез РМД собствеността се даде на бившата стопанска номенклатура.
- Но и хора от СДС се възползваха от схемата.
- В СДС битуваше виждането, че то трябва да създаде собствена икономическа база. Но броят на хората от така наречената десница, които се облагодетелстваха, е несравним с останалата част.
От друга страна, си давам сметка, че това не е било възможно да се избегне. Сред едномилионната членска маса на БСП бяха най-будните хора в страната. Партията имаше такава политика - да привлича всеки, който се прояви. Най-подготвените хора в икономиката, особено от 70-те години насам, бяха в нейните редици. Партизаните с цървулите си бяха отишли.
- Като началник на президентската канцелария сте се срещали с редица световни лидери. Кой от тях ви направи силно впечатление, с кого общувахте с лекота?
- Една от най-големите заслуги на д-р Желев беше разкъсването на политическата и дипломатическата изолация. Лидери легенди като Роналд Рейгън, Маргарет Тачър, Хелмут Кол виждаха в д-р Желев представителя на некомунистическите сили, които обръщат положението в страната. Интересни бяха срещите с политици като Хавел, Валенса, Арпад Гьонц.
- А как ви посрещна Горбачов?
- Срещата с Горбачов стана в Париж в съветското посолство през ноември 1990 г. Моите впечатления са, че Горбачов не си даваше сметка, че е нанесъл смъртоносен удар върху тоталитарната система чрез гласността и перестройката.
- Как така?
- Разговорът беше донякъде неформален и по едно време аз описах ситуацията в България и казах, че желанието за нови избори и за промяна нарастват и че всички социологически проучвания показват победа на десницата при нови избори. Той отвърна: „Оставете тези социологически проучвания, и жена ми е социолог, зная аз как ги правят.“ Разказа още как на 7 ноември в Москва хората скандирали „Да живее социализмът!“
Този човек, нарочно или действително, но позволете разговорния израз, не беше в час. По-късно той започна да си приписва заслугите, че е срутил комунизма.
- „Ястребът“ Роналд Рейгън какви съвети ви даде?
- Той беше много благ. Нищо общо с образа на „ястреб“. Възхитен съм от интереса, с който слушаше за една непозната за него страна. Вълнувам се и сега, когато разказвам за тази среща.
- Като нови политици, които неочаквано влизат във властта, лесно си свикнахте с изискванията на протокола? Много шеги имаше около адаптирането на демократите към ролите им в политиката.
- Имаше и много спекулации. Откровени лъжи! Например, че д-р Желев се бил спънал в стълбата на самолета в Япония. Няма такова нещо, бях там. Измишльотините имаха за цел да го злепоставят. Д-р Желев говореше за „диктатурата на протокола“, но допълваше, че тя трябва да се спазва. Учехме се. Не сме се излагали.
- Помня обаче куриозния случай, че президентът Желев бе научил за преврата в Москва през 1991 г. от съпругата си, а тя - от радиоточката...
- Имаше такова нещо. Но реакцията му беше уникална, докато и западните лидери се ослушваха. Д-р Желев бе първият, който изрази позицията, че това е прокомунистически преврат. По-късно тя бе оценена от Борис Елцин. България бе първата държава, която призна Русия. Бяхме първите, които признахме и Македония. Разбира се, благодарност от македонците за това няма, няма и да има.
- Умее ли България да се възползва от бившите си президенти в добрия смисъл на думата ?
- Категорично не. По поръка на президента Първанов д-р Желев ходи в Тунис, в Задкавказието, но историята замря. Росен Плевнелиев покани на „Дондуков“ 2 своите предшественици, но и тази работа заглъхна.
- Това не е ли прахосничество?
- Разбира се. Президентите са хора с вътрешнополитически опит и с външнополитически контакти. По прахоснически начин се отнасяме към знанията на бивши премиери, министри, депутати. Това, че не можем да използваме този капитал, е национална черта. Димитър Попов поде инициатива да събира бивши премиери, но и тя угасна.
- Екипът на д-р Желев събирате ли се?
- Всяка година около 20 януари. Това е датата на встъпването и предаването на президентските пълномощия в България. Тази година срещата ще бъде тъжна, защото наскоро си отиде г-жа Мария Желева. Освен бившите съветници г-н Желев кани на нашите събирания и г-жа Ренета Инджова, тъй като той я бе назначил за министър-председател на България.
(в. Преса, печатно издание, брой 17 (723 от 18 януари 2014)
Мобилна верси
RSS
