23351 | 15 апр. 2014 | 07:36

Интервю на Наделина АНЕВА за живота, науката и третия ни космонавт

-Добре дошли в България! Винаги съм искала да ви питам - какво си мислите в момента, в който изстрелват ракетата и напускате земната орбита?

- Виноградов: Нямам никаква мисъл. Това е работа. Когато започне свободното ни време започваш да мислиш - по дяволите, къде съм се озовал. Работата е свързана с много напрежение, няма място за емоции.

- Савиних: При първия ми полет имах една мисъл - как по-бързо от тренажора, който адски ми беше омръзнал, да скоча в ракетата и да отлетя.

- Какво е за вас земята, когато я погледнете в илюминатора?

- Савиних: „Земля в илюминаторе“. Красива е. Необятна. Вече забравих. Виноградов скоро се върна и ще ви разкаже...

- Виноградов: Всъщност Земята не изглежда много голяма. Особено когато я гледаш над атмосферата. Това е един тъничък слой над Земята. И си казваш - Господи, къде там изобщо може да има живот. Всъщност Земята е много красива, крехка, беззащитна. И започваш да си мислиш - какво правим на тази Земя?

- Били сте в открития Космос няколко пъти. Задавали ли сте си тогава въпроса има ли Бог?

- Виноградов: Бил съм 7 пъти в открития Космос. Еднозначно има Бог. Но ще ви отговоря така. Бог е на доста по-прилично място от Космоса. Там има вакуум, смърт. Нищо друго не може да съществува. Господ сигурно има, но той може би е тук, между нас.

- Вие, г-н Савиних, мислили ли сте за Бога, когато сте в Космоса?

- Савиних: Не. Не мисля за това никога.

- Възможно ли е все пак да има живот извън Земята?

- Виноградов: Мисля, че би било крайно скучно ако смятаме, че сме единствени в света. Някак тъжно е. Мисля, че има.

- Савиних: Струва ми се, че в нашата Слънчева система няма живот на друго място. Но може би има на хиляди, хиляди светлинни години. Може би има.

- Нали вашите експерименти в Космоса се стремят да покажат дали е възможно да има живот извън Земята?

- Виноградов: Не си поставяме за цел да открием, че някъде задължително има живот. Ние знаем еднозначно, че даже сложни биологически структури могат да оживеят в Космоса. Узнахме го от начина, по който се държат по време на нашите експерименти, дори в условия на безтегловност, на радиация. Правихме много експерименти с комари, които прекараха цяла година извън станцията, на практика в открития Космос.

- И оживяха, така ли?

- Виноградов: Взехме ги, върнахме ги на Земята и оживяха. За учудване на всички.

- Това е част от експеримента „Био риск“, нали?

Виноградов: Да. В рамките на този експеримент имаше и много малки структури, едноклетъчни, които пробвахме как ще оцелеят. И оцеляват.

- Какво мислите за мисията „Mars one“, която беше създадена през 2011 г. от двама холандци с цел установяването на постоянна човешка колония на Марс до 2025 г.? В началото на годината се появиха информации, че са избрали 1000 кандидати за заселници на Червената планета? Възможно ли е да преживеят там?

- Виноградов: Бих посъветвал кандидатите да участват в този проект да се качат на Еверест и да останат там. То е едно и също. Това е абсолютно глупава идея. Ако искам да се прославя, мога да отлетя за Марс и там да загина. Въпросът е - защо?

- Значи това е изцяло комерсиална идея?

- Савиних: Разбира се. Някой се опитва така да изкара пари.

- Вицепремиерът на Русия Дмитрий Рогозин посочи в статия в „Российская газета“ три стратегически задачи пред страната ви, като една от тях е увеличаване на спътниците на ниска околоземна орбита, кацане и последваща колонизация на Луната и окололунното пространство. Ще бъде ли възможно до 2023 г. да се създадат условия за живот на Луната?

- Виноградов: Димитрий Рогозин не е особено оригинален. Ако малко прелистим, ако отърсим праха от нашата история, ще видим, че още преди години се готвехме да пращаме големи автоматични кораби на Марс и строяхме мощната ракета „Енергия“. Така че Рогозин никакво откритие не е направил. До 2023 година... нека поставят задачата, нека дадат пари - ще го направим.

- Савиних: Технически не е проблем да направим станция на Луната. На Луната няма никакви ресурси за живот. Всичко трябва да се кара от Земята, даже тоалетната хартия, вода, храна. Там няма нищо. Там не можеш да разореш нива... Всичко трябва да се достави от Земята с товарни кораби.

- Виктор Петрович, разкажете ни за вашия полет през 1985 г. Тогава успяхте да ремонтирате орбиталната станция „Салют-7“, с която беше загубена връзка поради повреда. Как успяхте?

- Георги Иванов: Това е реален случай и по него е правен сценарият на „Армагедон“.

- Савиних: Трябва да гледате филма. Мога да разказвам над два часа. През 1985 г. се готвехме за полет през май и нищо не предвещаваше проблем. И изведнъж станцията се повреди. Какво се случва - никой не знаеше. Това стана по вина на нашите специалисти в Центъра за управление на полети. Станцията се върна на другия край на Земята. А линията за свързване мълчеше. Можеше метеорит да е паднал върху нея или нещо друго. Можеше американците да са я бомбардирали...

- Всички тези версии ли се въртяха в главата ви?

- Савиних: Всички тези и дори още версии. Попитаха нашите разузнавачи, които следят за Космоса. От нашата система за противоракетна отбрана видяха станцията, значи е жива. И решихме, че трябва да летим до нея. Защото имаше опасност да падне на Земята. И не се знаеше точно къде. Това можеше да стане дори в София, в Москва. Трябваше да решим проблема и да я направим безопасна. Не знаехме дори точното й местонахождение в орбита. Тогава намериха двама чудаци, които се съгласиха да полетят към нея - Владимир Джанибеков и Виктор Савиних..

- Мисля, че всички космонавти сте някакви чудаци.

- Савиних: Много правилно мислите. Проблемът беше сложен, динамичен. Накрая се свързахме и успяхме да се скачим. Проверявахме херметичност, електричество, вода. Всичко беше замръзнало на тази станция. Нужно беше да решим как да я възстановим. Загряхме я, но след като свърши „ледената епоха“, започна потоп.

- Потоп ли?

- Савиних: Да, да. От всички страни потече вода, порой... Не знаехме какво да я правим тази вода. Напълнихме един контейнер, втори, ужас. Но решихме и този проблем и станцията продължи да работи още три години.

- През 1988 г. вие летяхте с българския космонавт Александър Александров. Там нямахте такива сложни проблеми, нали?

- Савиних: Там имахме друг проблем. В космоса имаше българин (всички се смеят).

- Защо проблем? Как се сработихте?

- Савиних: Това беше тринадесетият международен екипаж. Експедицията беше уникална. В България бяха произведени толкова много прибори, нужни и важни за програмата „Шипка“, че на практика не ни оставаше време за почивка от толкова много работа, аз не спях... Нов прибор беше спек­троскопът, с който активно работихме.

- Как мислите, защо от 1988 г. до днес България няма трети космонавт?

- Савиних: Защото сте в НАТО (смеят се).

- Наскоро нашият космонавт Георги Иванов прогнозира, че страната ни може да прати трети човек в Космоса. Но дали е задължително България да участва в космическа програма и в коя?

- Савиних: Ако нямате космическа програма, няма да имате и космонавт. Задължително е нужна програма на вашата страна. Не са достатъчни експериментите, които се правят на станцията. И ако имате готова програма и необходимите прибори са готови, с удоволствие ще ви вземем.

- Мирослав Хермашевски (първият космонавт от Полша): Кажете истината - нужно е да се заделят пари за такава програма.

- Савиних: Нужни са пари, за да си направите космическа програма. Ето, Хермашевски намери пари.

- Красимир Стоянов (дубльорът на Александър Александров): Като начало нужно е да станем членове на Европейската космическа агенция. За да полети трети космонавт, България трябва да стане член на руската, на европейската или на космическата програма на НАСА. И докато правителството не мисли по този въпрос, няма как да се получи.

- Георги Иванов: Министърът на икономиката каза, че са приготвили членския внос - 1 млн. евро, за Европейската космическа агенция. Но да ги приготвят, е едно, а да ги дадат - друго.

- Какви експерименти в Космоса биха могли да предложат българските учени?

- Савиних: Имате много добра практика за експерименти, свързани с атмосферата на Земята. По прогнози за всевъзможни проблеми на Земята като замърсяването. България е направила много добър спектрометър - „Спектър 256“. Това е просто уникален прибор. България може да работи и по йоносферата. Вие имате гигантски традиции в създаване на уникална научна апаратура. Възможности имате, нужно е желание.

- Вкусна ли ви беше българската храна в Космоса?

- Савиних: Вкусна беше.

- Виноградов: Италианци, японци изпращат храни. Има поне 400-500 продукта. Но се чудя защо българите сега не пращат храни в контейнер.

- Миналата година например, когато летяхте за последно в Космоса, какви български ястия похапнахте, Павел Владимирович?

- Виноградов: Имахме само някакъв български кашкавал. Но използвахме цифров спек­трометър, с който изследвах­ме океаните, моретата, Черно море. И разбрах, че това е разработка на български институт.

- Разбрах, че докато сте били в Космоса, сте кореспондирали с България?

- Виноградов: Това беше проект, който правеше Георги Иванов, и с удоволствие се включихме. В началото проведохме няколко сеанса с деца от Санаторно-оздравителния комплекс в „Камчия“. Това беше сеанс за радиолюбителски връзки. Когато отида в „Камчия“, ще предам флаг, вимпел на децата. Това е първото ми идване в България.

- Възможно ли е в бъдеще да се правят такива връзки с космонавти по време на полет с учебна цел?

- Виноградов: И сега това е възможно. Редовно го правим в Русия с различни университети. Има достатъчно много възможности да се работи с детски центрове, школи, университети.

- В края искам да ви попитам защо не пристигна Валентина Терешкова? Тя имаше покана, но сигурно е много заета като депутат...

- Виноградов: Наистина е много ангажирана като депутат в Държавната дума. Тя обеща, че задължително ще дойде в България, но не зная какви ангажименти са й попречили. Но ако много настойчиво я поканите, тя задължително ще дойде.