34303 | 22 май 2014 | 14:55

В плен на турбофолклора от изборни обещания

Централният площад на Пловдив беше украсен със звездите на Европа два дни преди изборите за Европейски парламент.

Непосредствено преди изборите за Европейски парламент за нас, българите, основният въпрос е как изглежда икономиката на България. Политиците традиционно напълниха торбата с предизборните си обещания и нека не забравяме, че колкото по-пълна е торбата, толкова по-постна е реализацията им после, така че, както е казано, по торбите ще ги познаете.

Според Националния статистически институт инфлацията в страната за април е само 0,3%. Вярвате ли? Населението на България към 31 декември 2013 г. е 7 245 677 души. Явно преброителите са почукали на една и съща врата два пъти. Имаме ръст на брутния продукт от 1,1% за първото тримесечие спрямо същото тримесечие на предходната година. Това някак си изобщо не кореспондира с празния поглед на средностатистическия българин. Коефициентът на заетост през първото тримесечие на годината е 59% и същевременно имаме 13% ниво на безработицата за същия период.
Изводът по отношение на тези данни е категоричен - икономиката продължава

да не генерира нови работни места

което е най-големия проблем от гледна точка на социалното напрежение. През март 2014 г. оборотът в търговията на дребно нараства с 0,4%. И какво от това? Потреблението категорично не се увеличава - напротив, ръстът на депозитите в банките говори категорично в обратната посока. Май че ни станаха прекалено много „белите пари за черни дни“. Това го казвам метафорично, просто защото парите в бизнеса някак си се изпариха. Банките отпускат нови кредити при коренно различни условия за оценка на риска. По-точно е да се каже, че разглеждат молби за кредитиране. Новите кредити са почти екзотика. Или обяснено по друг начин - в банковия сектор се осъществява рефинансиране на кредити, което трудно може да бъде класифицирано като чисто банково кредитиране. Както и да погледнеш на процесите в стопанския ни живот, се чувства леденият порив на северните ветрове, въпреки че е пролет. Не съм нито оптимист, нито песимист. Смятам, че това може да го забележи всеки от нас.

Точно в толкова деликатен момент се заслушвам от време на време в посланията, с които ни бомбардират новите кандидат-евродепутати. Признавам си, че

някои от тях определено плашат.

Като започнем от връщане на задължителната военна служба, преминем през безплатните лекарства и безплатната медицинска помощ, през двойно увеличаване на пенсиите и достигнем до „турбофолклора“ за минимална работна заплата от 1000 лева. Всичко е „на шест“, както се казва на жаргон. Само ми е чудно хората, които слушат - изпаднали в транс - тези откровени глупости, как се поддават на толкова елементарна манипулация. Наистина ли си мислите, че България е нетен донор на Европейския съюз, както твърдят националистите? Какво си представяте, че ще се случи, ако напуснем Евросъюза и се присъединим към Евразийския съюз? Няма да се спирам на конкретни цифри, но е коректно да се каже, че средно платените пари от България към европейския бюджет спрямо получените средства от момента на присъединяването се движат горе-долу в съотношение 1:3. Няма абсолютно никакво съмнение, че без европейските средства финансовата стабилност на страната щеше да бъде сериозно разклатена. Помислете върху това, преди да бъдете „обладани“ от поредната екзотична идея на някой новоизлюпен политик. Да ви припомня ли какъв беше размерът на пенсиите по времето на хиперинфлацията в средата на 90-те години на миналия век. Точно 20 долара, че и по-малко - по едно време стигнаха до 3 долара.

За да не бъда обвинен в черногледство обаче, бих желал да спомена, че за първото тримесечие на 2014 г. имаме

леко нарастване на инвестиционната активност

това е така нареченото бруто капиталообразуване. Тук обаче липсва информация каква част от него идва от частния сектор и каква част от тези инвестиции са през републиканския бюджет. За управляващите това, разбира се, беше сигнал моментално да сложат розовите очила с прогноза за ръст на брутния вътрешен продукт от 3% за 2014 година. Нали си спомняте за Фонда за регионално развитие в размер на 500 милиона лева, които бе заложен в бюджет 2014. Твърде вероятно е този ръст в инвестициите да е изцяло в следствие на тези средства. Според официалната статистика от началото на годината над 39 000 наши сънародници над 15 години са си намерили нови работни места. Да, но процентът на безработицата остава над 13, което означава, че имаме почти реципрочен брой на загубили работата си. Въпреки мащабно оповестените програми на правителството за стимулиране на експорта от началото на годината за първото тримесечие имаме символичен ръст - 0,7%. Този процент попада в рамките на статистическата грешка.

Както многократно съм споменавал, в момента чуждестранните инвеститори ни подминават. От тази гледна точка, парите, инвестирани в България от ЕС по линия на еврофондовете, са единственият свеж ресурс, който може да постъпи с оглед икономическата конюнктура. Разбирате ли колко е важно много внимателно да преценяваме точно какви политици ще ни представляват в Европа. Усвояването на тези средства не е функция единствено и само на правителството, а и на нашите евродепутати. Истината е, че икономиката на страната ни е в силна зависимост от европейските средства, а от това следва, че и бюджетът на страната има пряка връзка с тях. Искам дебело да подчертая за родните пенсионери, че

европейски средства за увеличаване на пенсиите няма

Точно това „изплеска“ в ефир един новоизлюпен политик. Високите пенсии са функция на работещата икономика и броя на работещите.

Икономика и избори за европейски парламент. Да, колкото и да не ми се иска, има пряка връзка между тях. Аз съм отявлен противник на каквито и да било дотации, но осъзнавам, че икономическото ни развитие до голяма степен зависи от усвояването на еврофондовете. Нали се сещате, че в момент на умопомрачение може да сътворим такава уникална глупост, че наистина току-виж сме станали членове на съюза „Евразия“, а както знаем

„Москва не вярва на сълзи“

През 2014 г. най-реалистичният растеж на икономиката ни ще бъде между 2 и 2,5%. Това определено ще бъде най-вече следствие от лекото подобрение на икономическата ситуация в Европа, а не от някаква свръхактивна вътрешна стопанска дейност. Инфлацията остава на ниски нива, но това ще бъде само за първото полугодие на тази година. Безработицата при такъв икономически ръст трудно ще падне под 12%. О тази гледна точка нямаме никакъв шанс за отпускане на колана.

Дано да се възстанови износът за Гибралтар. Не се шегувам. Към тази държава през 2013 г. сме изнесли преработени нефтени продукти за близо 353 милиона лева, а за тази година сумата на износа е нула. Разбира се, че тук може би става въпрос за фиктивен износ, но този спад води до намаляване на износа ни за трети страни с цели 17%. Е, това е положението!