15695 | 9 юни 2014 | 12:09
Ако има национален шампионат за най-повтаряно изречение, сега със златото ще се окичи „Купуването и продаването на гласове е престъпление“. Наситихме му се тази пролет, още има да изтърпим наесен.
Рекорда си тези 7 думи дължат на закона. В чл. 183, ал. 2 от Изборния кодекс дори се уточнява, че на плакат или печатна реклама на „купуването и продаването“ се полагат 10% от общата видима площ, а по радиото и телевизията те трябва да са в „недвусмислено и разбираемо послание“.
И цялата работа разбираемо и недвусмислено омръзва, без дори да е докоснала предполагаемите душевни струни на евентуалния престъпник.
И какво да прави човек, освен да се майтапи. Някой ще се заяде, че правилният израз е „Купуването и продаването на гласове СА престъпление“. (Сиреч законът куца откъм граматика.) А читателят на „Преса“ Вл. Г. пита иронично: „Кое точно е престъпление, сделката или доставката? И кое се облага с ДДС?“
В друго обаче е проблемът. Правилата на хората не толкова регулират едно общество, колкото РАЗКАЗВАТ за него.
Така от римското право е запазена разпоредба за обезщетенията за „изхвърлено и разлято“ (през прозореца). И тя представлява нагледно свидетелство за хала на канализацията във Вечния град. След 2000 г. световен прогрес в същата сфера четем разказ за нравите не в закон, а... в тоалетната на хубав ресторант в центъра на София:
„След като очакваните резултати и надежди са постигнати, не забравяйте да пуснете водата...“ Пак там и пак с деликатност и хумор е припомнено, че бива да се използва и четката.
Е, умираме да пишем правила, било то в наредба или просто на листче. Отвътре ни идва това, а може би и соцвремената допринесоха („Не газете тревата, тя е ваша!“). Понякога обаче и околните те принуждават да напомниш за пускането на водата. Околните стоят и зад вопъла, закачен пред малка книжарница: „Търговският обект не носи отговорност за загубени или забравени лични вещи.“
Още по-отчаян е зовът от табела, самодейно закована на дърво до „зебрата“ на оживено столично кръстовище:
„Пешеходци, пътното платно се преминава с необходимото внимание без застояване!“
Това представлява цял разказ с неочакван край.
Не е за вярване, но в българските градове шофьорите вече се научават да спират на всяка „зебра“. Съмнително е обаче дали на нещо ще се научи пешеходецът - онзи, който пресича булеварда с невъзмутимата мудност на теле.
...И един случай отпреди няколко дни. Хубаво кино, нов, широко рекламиран филм, почивен ден. И... едва десетина души в салон за поне 1500. Смаян от тази пустота, гледах рекламите и в един момент прочетох:
„Видеопиратството е престъпление. Не сваляйте нови филми от интернет...“ Тогава огледах с други очи празния салон.
И си спомних за купуването и продаването на гласове.
(в. Преса, печатно издание, брой 153(859) от 30 май 2014)
Мобилна верси
RSS
