30142 | 13 юни 2014 | 08:55
Без нужда и не по закон, без полза и без разум Народното събрание на България е парализирано. „Безсрочна криза“ е диагнозата на депутати с различни цветове. Парламентът може би няма да работи в близките 50-ина дни, каквито и законопроекти да са спрели насред път. Да видим - кой направи това? Направиха го - в своите неразбории, игри и взаимни вражди - няколко десетки, не повече от 100 души, от които зависят съществените ходове в политическия „елит“. Ами да, толкова са онези, дето чертаят политиките, кроят съюзите, гласят министрите и пишат листите; още неколкостотин до няколко хиляди помагат, одобряват, папкат и слушкат. Иначе 42-рото обикновено народно събрание е избрано от 2 683 032-ма души. Но кой в българската демокрация ти мисли за милиони?
Наглед този състав на НС си отива така, както и започна - „кворум“ е ключовата дума. Но на старта (21май 2013 г.) победителите опозиционери от ГЕРБ се чувстваха изиграни и огорчени от това, че парламентът може да работи и без „позволението“ на тяхната група - най-голямата, цели 97 депутати. На финала същите ехидно подмятат, че осигуряването на кворум, на достатъчно мнозинство за работа на НС, е „работа на управляващите“. (Ето как една ехидна реплика не е непременно остроумна, може да бъде и архитъпа.)
Въпросът за кворума беше заложен чисто аритметически от изборите на 12 май 2013 г. - 97 места за ГЕРБ, 84 за БСП и коалиция, 36 за ДПС, 23 за „Атака“. Сами по себе си числата бяха много интересни. Те ни носеха шанс да наблюдаваме в политиката фини ходове и тънко надиграване - като в шахмата, футбола, бокса или друг спорт, зависещ от тактика, предвидливост и ум.
Но не би.
В актива на 42-рото НС има доста свършена работа. Но атмосферата в него и около него е по-добре да забравим. Имаше нелепа, често цинична война на нерви. Имаше надпревара по просташки ругатни. В играта „иди ми - доди ми“, т.е. „работим - не работим“, депутатите от ГЕРБ (надлежно инструктирани) биха всички рекорди. Още по-противно беше негласното или явно подстрекаване откъм парламентарна(!) политическа сила на хулигански нощни нападения против парламента. С камъни и железа. А да забравяме ли унижението, натрапвано неведнъж на този парламент - да прокарва скандални решения, взети на тъмно другаде, в незнайни сметчици на една мъглява коалиция? Да, на същия срам бяха подлагани и 41-вото, 40-ото и 39-ото НС, и други, но какво променя това?
Унижение за българската държава и държавност е това, че в XXI век нейната институция №1 може да стане заложник, ако не и жертва на стотина души. Не на липса на кворум (недостатъчно количество). А на стотина с недостатъчно качество.
(в. Преса, печатно издание, брой 157(863) от 13 юни 2014)
Мобилна верси
RSS
