20915 | 7 юли 2014 | 08:26
Когато се ражда един парламент, първо се прави комисия, която да му напише правилник за работата. Тя е най-важната, защото залага правилата, вратичките, задните входове за законопроектите, врътките с кворума, механизмите, по които може да се прецаква опозицията. А в раздела финансови правила описва начина, по който депутатите получават пари над заплатите си - те може да са безотчетни, безлимитни и за особени заслуги.
Една от основните причини за преждевременната смърт на 42-рото народно събрание е липсата на каквато и да било възможност за опозицията. Тя беше свряна в ъгъла по един немного прозорлив начин - чрез процедурата. На ГЕРБ не им оставаше нищо друго, освен да научат един кармичен урок - че с лошо не може. Урок, който за съжаление левицата така и не усвои.
Михаил Миков и Мая Манолова с удоволствие надцакваха Цецка Цачева със същите правила, с които тя ги режеше от участие по-рано. Но реваншизмът и показването на мускули не е добър подход в политиката. Цачева не можа да блесне като добър стратег на групата на опозицията просто защото процедурата в правилника беше писана от нейните врагове. Затова пък сега се кани да им го върне тъпкано.
Ето например онази възможност в правилника всяка първа сряда в месеца опозицията да има право да предлага за задължително обсъждане като първа точка свой законопроект. Формално това е значка за демокрация, с която парламентът се е закичил. Но всъщност голяма файда от нея няма. Често обсъжданият законопроект бързо пада с гласуване в залата след вяло обсъждане. Или ако има вероятност да мине, в ход влиза процедурата. Да видим дали ГЕРБ, които са потърпевши, ще си вземат поука и ще дадат реални права на опозицията в 43-тото НС.
Ето, последният пример е отпреди дни, когато поискаха да се гледат поправките в Наказателния кодекс, премахващи давността за престъпленията на комунистическия режим. Вярно, целта им бе да вбият клин между ДПС и БСП, вадейки „скелети от гардероба“, вместо да разхлабят примката около врата на потребителите, които чакат важни закони.
Веднага обаче се задейства механизмът в правилника. Има нещо общо между правата на опозицията у нас и правата на негрите през първата половина на миналия век в САЩ, когато им разрешават да се качват в средствата за обществен транспорт. Но само в последните вагони на трамваите и ако случайно се появи бял, веднага трябва да станат и да отстъпят място. Това го разказва Кондолиза Райс в книгата си.
Ех, сега и Цачева може да напише книга за правата на опозицията в българския парламент. Може да бъде мемоарна, а може и да е... нов правилник на новия парламент. Въпрос на избор.
(в. Преса, печатно издание, брой 181 (887) от 07 юли 2014)
Мобилна верси
RSS
