16951 | 24 юли 2014 | 15:29
Лиляна Павлова е родена на 6 декември 1977 година. Завършва бакалавърска степен „Международни икономически отношения“ в УНСС и получава степен магистър по „Публична администрация и европейска интеграция“ от Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“. Доктор е по икономика. Беше министър на регионалното развитие в кабинета на Бойко Борисов. В момента е депутат от ГЕРБ.
- Г-жо Павлова, обмисляте ли вече какъв ще бъде бъдещия кабинет? Мнозина, които ще гласуват за ГЕРБ, искат да знаят дали Цветанов и Дянков отново ще са министри.
- В момента не редим кабинети в ГЕРБ. Темата за бъдещи постове и за министри не стои. Но това, с което усилено се занимаваме от седмици, е новата управленска програма. Правим преглед и на изпълнението на предишната. Работим на сектори, но не търсим по този начин пост за отделен човек. Дали тази програма ще я наречем на спасението, на развитието или както и да се казва, тя е много важна отправна точка какво трябва да се случи оттук нататък, и то не само в рамките на един мандат, а в по-дълъг времеви хоризонт. До 2020 г. са планирани и европейските фондове - 15 млрд. евро, които са огромен ресурс.
- Как е озаглавена тази програма? Кои са най-важните приоритети, върху които ще стъпи?
- Името й ще обявим при официалното представяне. Фокусирали сме усилията си на първо място върху финансовата, фискалната и банковата ситуация и стабилност на държавата. Втората голяма тема е енергетиката. Третият приоритет, който може да се окаже и първи, е здравеопазването и реформите в тази сфера. Не на последно
място са еврофондовете. Това е следващият голям пакет от дейности, който включва отблокиране на спрените програми и плащания, но и скоростно одобряване на новите програми.
- Едва ли обаче пишете програмата си, без да мислите за хората, които ще я изпълняват. Възможно ли е например бившият енергиен министър Трайчо Трайков да се върне във властта на бял кон по настояване на реформаторите?
- Твърде рано е и е изключително неподходящо да коментираме имена. Още повече, че Трайков вече не е част от ГЕРБ. Чухте и изказването на Бойко Борисов, че отиваме самостоятелно на избори с желание да получим мнозинство, за да съставим правителство. Всички останали варианти не са на дневен ред в момента.
- Реалистично ли е ГЕРБ още веднъж да остане в опозиция? И кой тогава ще се натовари със свръхдефицита, който трябва да се запише в бюджета?
- Няма невъзможни неща. Ако не получим подкрепата на обществото, няма нищо страшно в това да сме в опозиция. Който и да се нагърби с властта, дошло е времето да се покажат честно всички актуални данни. Не за да злорадства някой, а да се види къде сме реално. И признавайки си в каква ситуация сме изпаднали, да се обърнем към европейските ни партньори и еднократно да поискаме да ни се одобри свърхдефицит, за да покрием тази дупка. Ако е еднократно, може би ще ни се прости. Вероятно ще бъдем и подкрепени финансово.
- Какво означава „ще ни се прости”?
- При свръхдефицит ние сме длъжни не само да си го покрием и да вземем нови дългове за това, но и трябва да си платим глобата към Европа с 25% от стойността на свръхдефицита (над 3% от БВП). Ако го направим честно, по интелигентен начин, с преговори, можем поне тази сума да не дължим. И да тръгнем на чисто.
- Ако глобата е една четвърт от 7% дефицит, това какво означава в парично изражение?
- Не е ясно дали дефицитът ще бъде 7% или повече. Защото, ако се направи калкулация само от вторник и сряда, на базата на изнесените данни от МС, може да се каже, че процентът е и по-висок. Засега знаем в енергетиката например, че НЕК е на тотална загуба, с минус 3 млрд. лв. Тъй като с повишаването на цената на тока няма как да компенсираме този дефицит, а и законът не ни позволява да имаме цена на тока, която не е социално поносима, което означава, че поне 1,5 млрд. лв. от тази сума автоматично трябва да бъдат поети от държавата с дълг.
- А другите 1,5 млрд. лв. ще се калкулират ли в по-високи сметки за ток?
- Тези пари трябва да се компенсират с предоговаряне цените на скъпия ток. Да се види продава ли НЕК под пазарни цени с огромни отстъпки, срещу огромни комисиони, както се чува напоследък. Не казвам, че трябва веднага да се повиши цената на електричеството, но тя трябва да влезе в пазарни граници. Освен това във вторник стана ясно, че за да започ не изграждането на „Южен поток“, за което има сключен договор и което очевидно не е спряно, е необходим нов дълг от 1,2 млрд. лв., с които да се гарантира строителството.
- Решението за този дълг беше отложено, но неминуемо ли е то?
- Вероятно да, но ние не сме сигурни дали е отложено. Вицепремиерът Бобева каза в сряда „не знам дали е взето решението“. Управляващите все не знаят какво се случва покрай тях. Орешарски миналия път каза, че няма сключен договор за „Южен поток“, а се оказа, че има...Дали с държавна гаранция или с кеш, някой трябва да гарантира българското участие в проекта. Отделно от това спирането на строителството ще ни струват неустойки. Ако е вярна информацията, с която разполагаме, са 380 млн. евро. Това са още 0,7 млрд. лв. След което имаме задължително, понеже забавиха с година и сега се оскъпи, модернизацията на V и VI блок на АЕЦ „Козлодуй“. Тя може да струва 650 млн. евро. И накрая обявеният от министър Бобева ангажимент с „Уестингхаус“ ще ни излезе 5 млрд. долара. Него дори не го слагаме в сметката, но стои пред нас с въпросителна. Затова сумата, която вече споменах за недостиг от 10 млрд. лв. може да се окаже, че много сериозно е набъбнала. Дано не се случи, но ако загубим делото на арбитража за „Белене“, може да ни трябват още 1,7 млрд. евро.
- Говорите много сериозни неща, описвате тежка картина. Имате ли в ГЕРБ конкретен план как да извадите енергетиката от тази черна дупка?
- Няма да стане с магическа пръчица. Но да, имаме план, в този ресор работи много сериозен екип под ръководството на Делян Добрев. Да не забравяме, че все още освен „Белене“, изплащаме „Цанков камък“ и стари дългове на НЕК. От друга страна е здравеопазването, където са нужни минимум 330 млн. лв., като всички си даваме сметката, че ще достигнат поне до 490 млн. лв неразплатени до края на годината. Да, те могат да се прехвърлят към 2015 г., но все ще ги плащаме. Друг е въпросът, че трябва реформа, за да не потъват парите в бездънна яма. Друга област, в която спешно трябва да се осигурят средства, са еврофондовете. Трябва да разплатим 3 млрд. лв. по европроектите до края на 2014 г., а сме дали едва 1,6 млрд. лв. Останалите 1,4 млрд. лв. трябва да бъдат извадени като реален кеш, също до края на годината. Ако не ги осигурим и разплатим, ще загубим тези пари безвъзвратно от ЕК. А държавата ще бъде принудена да плати за довършването им със собствен ресурс.
- Местан ви опонира, че не се налага сега бюджетът да осигури 3 млрд. лв. за еврофондовете, защото е „бъдещо несигурно събитие“. Дали ЕК ще ни плати?
- Имаме сертифицирани разходи за 900 млн. лв. (с доказано изрядно изпълнение, които чакат одобрение от Брюксел за плащане). Във фискалния резерв те се водят като бъдещо несигурно вземане. Готови са още 400 млн. лв. за сертифициране. Сега е строителният сезон и има време проектите да се завършат. За непосторени обекти няма как да ни осребрят разходите, а ако не са изградени, губим финансирането от ЕС. Затова е важно още сега да се разплатят. Отделно от това в последната година от този програмен период държавата трябва да плати 10% по всички програми. Това е т.нар. окончателно плащане. Чак когато през 2016 г. и 2017 г. ЕК се убеди, че сме изпълнили целите на проекта и сме спазили процедурите, може да ни ги възстанови. Това означава, че около 1,5 млрд. лв. трябва да замразим в очакване да си ги възстановим след две-три години. Имаме притеснение и за още 1 млрд. лв., които са нужни за финансово необезпечени договори с фирми извън европрограмите. А управляващите вече признаха, че приходите няма да бъдат изпълнени поне с 0,5 млрд. лв. Тази сума може да стигне до 1,5 млрд. лв. в края на годината. Буферите в бюджета вече са почти изхарчени.
- И все пак, защо ГЕРБ блокира бюджета на здравната каса? Сега и вие, и БСП трябва да обяснявате на избирателите защо се затварят болници, защо няма онколекарства.
- Не ние трябва да обясняваме, все пак сме в опозиция, а не управляващи. Това е задължение на мнозинството. Да обяснят защо коалицията им изведнъж се разпадна.
- Кабинетът подаде оставка, но ще има поне още две заседания. Какви въпроси може да реши на тях?
- Поисках ме още на консултациите при президента МС да не приема повече финансови ангажименти и да не подписва договори, а в НС да не се гледат важни закони. Но тези договорки не се спазват. Вместо да дадат пари за бедстващите хора във Варна и Добрич, дават за нови компютри, коли, на този и онзи. Това е срамно и позорно. От приетите решения на МС стана ясно, че министерствата до такава степен са „издумкали“ бюджета, че някои дори нямат средства да си платят режийните разноски за ток и вода. ДНСК например е в такава ситуация. В същото време са изтичали средства за консултанти. Освен хиляди левове, дадени за устни консултации, които са нововъведение на това правителство, виждаме всякакви граждански договори за дейности, които напълно се дублират с работата на администрацията.
- Ако влезете във властта, ще направите ли ревизия на министерствата? Да чакаме ли парламентарни комисии като тази за Авиотряд 28?
- Голям процент от анкетираните в социологически проучвания казват, че има нужда да се направи пълен преглед на състоянието на министерствата, на всички сектори. Дали ще е Бяла книга или друг акт, но виновните трябва да си понесат отговорността.
- Ще има ли чистка в администрацията?
- Не знам дали правилната дума е чистка, но със сигурност има нужда от административна реформа - да се окрупнят и оптимизират министерства, агенции. Така че това също е част от управленската ни програма. Колкото и да я отлагаме, няма как да минем без нея.
Мобилна верси
RSS
