38157 | 5 авг. 2014 | 14:41

Интервю на Наделина АНЕВА за бомбите пред служебния кабинет и тежките реформи

Менда Стоянова е родена на 28 февруари 1956 г. в София. Живее в Пловдив от 1981 г. Завършва висше образование - магистър по икономика от УНСС. Специалист по данъци и осигуровки. Беше мажоритарно избрана за депутат от Пловдив, оглави бюджетната комисия в 41-ото НС, а след това стана и зам.-председател на парламента. Депутат е от ГЕРБ втори мандат.

- Г-жо Стоянова, казахте, че в последния вариант за актуализация на бюджета, който бе обсъждан в НС, са заложени бомби пред служебния кабинет. Каква е вероятността те да гръмнат до 5 октомври?

- Три са видимите бомби в проекта и в одобрения вариант на бюджет на здравната каса. Но зад неприемането на закона за държавния бюджет стоят повече бомби. Противоконституционно в преходни разпоредби на бюджета на касата бяха записани текстове за изменение на Закона за държавния бюджет. Конституцията казва, че това право има единствено МС. В случая такъв закон се внася от народни представители не като изменение и допълнение между първо и второ четене, а като преходна разпоредба в друг закон. И ние ще сезираме Конституционния съд за нарушението.

- Текстът беше предложен в последния момент от депутати от левицата като компромис?

- Идеята е да се дадат 225 млн. лв. на касата, за да се осигурят плащанията до края на годината. Но източникът, който от БСП са измислили, е намаляване на разходите на 45 държавни органа и ведомства. Това означава, че до края на годината ще им бъдат изплащани с 15% по-малко пари от бюджета. Защото в закона записахме, че им се намалява бюджетът с 10% за цялата 2014 г., но тъй като досега са получавали по 95% от гласуваните суми, през втората половина на годината ще трябва да им се удържат по 15%, за да излязат сметките. Доста агенции и служби най-вероятно няма да успеят да платят заплатите на своите служители до края на годината. С гласовете на БСП беше приет Законът за МВР и в него заложиха редица социални придобивки. Но те няма как да се изпълнят, а хората ще си ги искат. Кой ще ги плаща? С 97 млн. лв. се намалява бюджетът на МВР.

- Коя е втората бомба?

- Тя е в заложеното увеличение с 50 млн. лв. на парите за бедствия и аварии. Аз също смятам, че тази сума е недостатъчна, защото само за възстановяване на публичната инфраструктура ще са нужни 3-4 пъти повече средства. Мизия е последната капка от бедствията, които ни сполетяха. Но откъде ще се вземат парите? От едни точки в бюджета, които са наречени „пари за програми за енергетиката“. Това е в общия резерв на правителството, който самият финансов министър оповести като буфер - за неизпълнение на приходите. Тоест, от едно перо, в което на практика са планирани нула приходи, ние задължаваме служебния кабинет да извади 50 млн. лв. и да ги даде за бедствия и аварии. Третата бомба в проекта на бюджет на здравната каса бяха т.нар. изменения във фонда за гарантиране на вземанията на вложителите в банки. Те бяха отхвърлени. Но в тях се предлагаше да не се чака отнемането на лиценза на банката, а гарантираните депозити да се плащат 60 дни след поставянето й под специален надзор. Ако този текст беше приет от НС, на 21 август трябваше да се изплатят 3,6 млрд. лв. депозити в КТБ. На всички е ясно, че във фонда за гарантиране на вземанията има 2,1 млрд. лв. Тоест, 1,5 млрд. лв. трябва да извади държавата. А тя няма откъде да ги вземе. Ние предлагахме лимитът за дълга, който може да тегли служебното правителство, да бъде увеличен с тези суми, така че те да бъдат осигурени. Това ако не е бомба! Защото ако гръмнеше, можеше да дестабилизира държавата.

- Как точно? Тези 1,5 млрд. лв. от фискалния резерв ли щяха да се вземат и това можеше ли да подкопае финансовата система?

- Ако това се беше наложило, имаше няколко варианта. Най-лесният е да се вземе от фискалния резерв. Да, той можеше да падне под минимума. И вероятно заради това щяха да бъдат изхарчени 1,5 млрд. лв. (от общо 3 млрд. лв. външен заем), които правителството тегли само преди 20 дни от европейската облигация. С тях ще се рефинансира падежът на т.нар. дълг „Милен Велчев“ в началото на януари 2015 г. Някой ще каже - ами окей, ще си изтеглите други пари за оня дълг. Само че когато е взета тази облигация, е казано на инвеститорите, че е за реинвестиране на дълг. Затова и лихвата беше такава. Излъжем ли сега инвеститорите, това означава, че следващия път няма да има доверие към нас от европейските и световните пазари. Казват, че в момента във фискалния резерв има 8 млрд. лв. Интересно ми е на датата, на която ще влезе служебното правителство, колко реално ще отчете. Господин Румен Гечев твърди, че са 8 млрд. лв., но той лъже, защото в тези пари е включен заемът, взет преди 3 седмици - 3 млрд. лв. Плюс заема от 1,2 млрд. лв., който се взе и се депозира в една от банките, за да се стабилизира финансовата система. Като се извадят тези суми, ще излезе, че резервът е под минимума, който изисква законът. Откъде тогава ще се вземат още 1,5 млрд. лв., за да се осигурят плащанията на депозитите на 21 август?

- Защо ГЕРБ оттегли внезапно решението си да се даде право на служебния кабинет да тегли външни заеми?

- Това решение имаше смисъл само ако беше приет Законът за държавния бюджет и там беше записан по-висок лимит на външния дълг - още 3,4 млрд. лв. Ние смятаме, че това беше половинчато решение, защото истинската цифра е 5 млрд. лв. И можех да я аргументирам. Ако имаше разбиране в залата, можехме да я разпишем перо по перо. Само че сме в предизборна ситуация и БСП има други цели. 

- Има ли и други бомби?

- Да, те са в приходите. Самото правителство на Орешарски призна, че около 500 млн. лв. от приходите няма да бъдат събрани. Но след като излязоха официалните данни за юни, те сочат 1 млрд. лв. дефицит дотук при заложени 1,4 млрд. лв. за цялата година. А предварителните данни за юли сочат още 200 млн. лв. дефицит. Това означава, че до края на годината ние ще имаме сериозна дупка от дефицита на държавата, която ще бъде минимум между 700 и 900 млн. лв. годишно. Защото никой не може да иска от едно служебно правителство в следващите 3 месеца безвремие да повиши събираемостта.

- Ако след 5 октомври ГЕРБ има достатъчно мнозинство, ще започнете ли с още една актуализация?

- Абсолютно е необходимо. Това ще е първата работа на следващия парламент. Дори мисля, че след сериозен анализ, ако служебното правителство е отговорно и мисли за държавата, трябва да е готово с вариант за актуализация. Защото ще имаме изключително кратко време за вземане на дълг, за разплащане. Най-голямата бомба, която се залага, са неразплатените фактурирани дейности по европейските проекти и по земеделската програма. Към средата на юли по данни на националния фонд има неразплатени по ОПОС и ОПРР 1,488 млрд. лв. и още 700 млн. лв. по земеделската програма. Това означава, че правителството е задържало плащания към бизнеса за над 2 млрд. лв. 

- Участвате в писането на управленската програма на ГЕРБ. Ще преосмислите ли данъчната политика и в каква посока?

- Не смятаме, че трябва да се преосмисля. Мисля, че имаме много добра данъчна политика. И най-важното, това е постулат - по време на криза тя никога не се променя. Бизнесът се нуждае от предвидимост. Но трябва да има ръст в икономиката. Това е разковничето. С вдигане на данъци, както искат нашите опоненти, не се осигуряват разходи. Осигурява се стагнация.

- Общините искат да се преотстъпи по-голяма част от данъка за физическите лица в тяхна полза.

- Този разговор ще го водим с общините. Те са прави, аз също ги подкрепям да имат по-голяма финансова самостоятелност. Но мисля, че просто преотстъпване на част от данъка не е най-доброто решение. За да има ефективност в общините, трябва да се преосмислят териториалната структура и задълженията, които имат различни общини. Едно е София, Пловдив, Бургас, друго е община Кричим например, където освен субсидия от държавата не се генерира нито един лев собствени приходи. А субсидията отива за заплати на администрацията. Но това не означава, че планираме да закриваме общини. Биха могли да се направят различни категории общини, които да имат различни права и задължения.

- Смята се, че администрацията е много раздута, но нито едно правителство не събра смелост да я намали драстично, поне с 20 000 до 30 000 по-малко чиновници.

- В управлението на ГЕРБ имаше сериозни стъпки в тази посока, макар че накрая Дянков излезе виновен за всичко. Сега служебното правителство ще извади данни, но аз имам информация, че за последната година и половина администрацията отново е раздута. Нужна е реформа в администрацията, а не съкращения с 10 или 5%.

Има административни звена, които трябва да бъдат съкратени, защото дори пречат. Когато един чиновник няма конкретни задачи, той се самовъзпроизвежда, измисляйки си задачи и пречейки на останалите да си вършат работата. Трудна е реформата, защото много често имаме избори. А държавната и общинската администрация и техните семейства са избиратели. Така че едно следващо правителство, което би се решило на подобна стъпка, ще бъде правителство камикадзе. Но може би е дошъл моментът, в който България е в такава ситуация, че трябва да има правителство камикадзе. Не само заради тази, но и заради здравната и образователната реформа.

- ГЕРБ отчете като грешка, че замрази пенсии и заплати. Сега ще си позволите ли такова нещо за цял мандат? 

- Това наистина беше грешка и не беше голяма икономията, която се реализира от това. Още повече че швейцарското правило дава около 2% увеличение на пенсиите. Това също не е кой знае каква помощ за пенсионерите. Мисля, че трябва да се запази актуализацията през швейцарското правило, но може би трябва да помислим за промяна на формулата на изчисляването му. Защото в момента то отчита само ръста в инфлацията и ръста на заетите, но не отчита ръста на осигурителните вноски, които са източник за това увеличаване на пенсиите.