31492 | 21 авг. 2014 | 06:38

Трябва да се мисли за събираемостта на осигуровките

Николай Николов е роден на 25 януари 1951 г. в Ямбол. Магистър по икономика, завършил икономическа кибернетика в Московската икономическа академия, докторант в УНСС. Бил е секретар по социалната политика на президента на Република България в периода 2003-2012 г. Управител на Националния осигурителен институт от създаването му през 1996 до 2000 г., заместник социален министър от 1993 до 1996 г. Главен икономически експерт на „Подкрепа“.

- Г-н Николов, анализ на Националния осигурителен институт (НОИ) сочи, че осигурителните вноски за пенсия трябва да се увеличат със 7,7%. Целта е приходите от тях да стигат за плащане на пенсиите и бюджетът да не „доплаща“ от данъци. Как ще коментирате?
- Разбира се, че вноските трябва да се увеличат, и това лесно може да се аргументира. Когато започнаха промените, в края на 1999 г. НОИ беше с излишък около 130 млн. лв., а сега е на дефицит от 5 млрд. лв. В момента като си купуват хляба, млякото и лекарствата, пенсионерите, майките и болните на практика финансират с ДДС собствените си пенсии и обезщетения. Близо 60% от пенсията е за сметка на данъците, а не на осигуровките, както трябва да бъде. Една от основните причини за огромния дефицит в бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) днес е точно безусловното намаляване почти наполовина на вноските - от 32% през 2000 г. на 17,8% днес. Препоръка за оптимизиране на размера им ни беше дадена наскоро даже от Световната банка, а Еврокомисията мълчи. Искам да припомня, че още през март т.г. по молба на тогавашния социален министър Хасан Адемов „Подкрепа“ даде предложение за увеличаване на приходите от осигуровки в ДОО. Една от препоръките ни беше не да наддаваме с колко да се увеличат те, а НОИ да излезе с пълен анализ, да се покаже пълната картина - какъв трябва да бъде техният размер, за да се преодолее огромният дефицит. И след това със социалните партньори да се направи дългосрочен план за това преодоляване. Видях анализа на НОИ, поздравявам експертите на института за него. „Подкрепа“ настоява още от 2015 г. вноската за пенсия да се увеличи с 1,2% като първа стъпка.

- Работата на Консултативния съвет по пенсионната реформа беше възобновена и приходите от осигуровки са сред ключовите теми на обсъжданията.
- Лично аз благодарих на вицепремиера и социален министър Йордан Христосков за включването ми като експерт в този съвет, но се почувствах длъжен да откажа участие в неговата работа. Правят се нови структури при създадените със закон органи за консултации и диалог по въпросите на социалното осигуряване - Национален съвет за тристранно сътрудничество и Икономически и социален съвет. Питам - няма ли да бъдат по-представителни предложенията за оптимизиране на осигурителната система, предварително съгласувани в тези органи? Не е ясно кой кой е в този Консултативен съвет, кого представлява и какви политически и корпоративни цели и интереси преследва и отстоява. Поради това възникват и основателни съмнения за целите, които си поставя самото служебно правителство. Имам резерви относно участието в съвета на хора, за които пенсионното осигуряване е търговска дейност. Смятам, че участието на председателя на асоциацията на пенсионните дружества е достатъчно за представяне на техните позиции.

- Неизменно всяко правителство стига до препоръките на Еврокомисията по темата с пенсиите. Какво всъщност се очаква да направим?
- От години препоръките се преповтарят: да увеличим пенсионната възраст, като я обвържем с очакваната продължителност на живота; да изравним възрастта за мъжете и жените; да премахнем възможностите за ранно пенсиониране; да въведем по-строги критерии за отпускане на пенсии за инвалидност... Всички те целят да се отдалечат пенсиите от хората, по-малко време да ги получават, да се икономисват пари и да се постигне някаква финансова стабилност на пенсионната система. Няма нито дума за това как да се върне доверието към системата, пенсиите да станат по-високи, по-справедливи. Няма препоръки за повишаване на събираемостта на осигурителните вноски, за криминализиране на умишленото им неплащане в особено големи размери, за въвеждане на стимули за осигуряване върху реалните доходи и др. Следователно логичният въпрос е дали поставените от ЕК проблеми са най-важните за решаване.

- Няма лошо в грижата за стабилността.
- Не на мен трябва да се обяснява какво е да правиш пенсионна политика и реформи без пари, защото аз ръководех социалното и пенсионното осигуряване в най-тежките години на прехода - от февруари 1990 до април 2000 г. Когато говорим за пенсиите като система, трябва да имаме предвид две ключови понятия - адекватност и стабилност. Това са двете страни на една и съща монета. В препоръките няма нито дума за адекватност, а има загриженост само за стабилността. При това не на цялата пенсионна система, а само на част от нея - на държавното пенсионно осигуряване.

- Как си обяснявате това?
- Според мен по-точният въпрос е кой е обяснявал на ЕК каква е пенсионната система у нас и какви проблеми имаме. Не е трудно да се досетим, че това, което е разбрала комисията, е дянковският прочит на пенсионната система, а предложенията са идентични с неговите и на либералните му съратници разрушителни действия: грижа само за фиска и нито стотинка за пенсионерите за цели четири години. Едва ли някой е обяснил на ЕК, че един милион (близо половината) от българските пенсионери днес получават до 250 лв., или под официалната линия на бедност, която е 251 лв. Никой не е обяснил, че повишаването на пенсионната възраст съвсем не е панацея за повишаване на стабилността на системата. Известно е, че от 2000 г. се повиши възрастта на мъжете от 60 г. на 63,8 г., а на жените - от 55 на 60,8 г. Повиши се и необходимият стаж за излизане в пенсия. Защо не се оценява как се развива задължителното допълнително пенсионно осигуряване, т.нар. универсални и професионални фондове, където се насочват милиарди левове в частни дружества при този остър дефицит в НОИ.

- Това, което казвате, е смущаващо.
- За мен силно смущаващо е това, че за близо 15 години не се намери държавник да каже обективно и ясно какво печелим и какво губим от наложения през 2000 г. от Световната банка и други явни и неявни заинтересувани кръгове екзотичен пенсионен модел, който Стара Европа не познава. Като създател и първи управител на НОИ на мен ми се иска следващата препоръка на ЕК да бъде „долу ръцете от НОИ“.

- Нека се върнем към настоящите препоръки и да разберем какво точно ни казва ЕК.
- Не мога да разбера какво точно се иска да направим. Така например, ако погледнем осигурителния буквар - социалния кодекс, ще разберем, че още от 2000 г. възрастта за пенсиониране на мъжете и жените в България е еднаква и е една от най-високите за ЕС. Сега тя е 65 години и 8 месеца и е предвидено от 2015 г. да расте с четири месеца до достигането на 67 години. Все повече хора отиват към нея най-вече заради безработицата.

- А намеренията за обвързване на възрастта за пенсия с очакваната продължителност на живота?
- Според мен това противоречи на основни принципи на осигурителната система. Защото от отделния човек не зависи продължителността на живота на обществото, той не може да влияе върху тези процеси. Наред с това създава недоверие в пенсионната система. Правилният модел е да се иска от осигурените колкото може повече да се осигуряват, с по-висока вноска, и именно от това да зависи кога да се пенсионират.

- Нали целта беше да се намери механизъм, който да ликвидира политическата намеса при определянето на пенсионната възраст?
- Е, ако се възприеме този модел - според очакваната продължителност на живота, ликвидира ли я? А кой и по какъв начин ще определи осигурителния стаж, нужен за излизането в заслужен отдих? За него не се говори, само за възрастта. Проблемът с ненамеса на политиците се решава от точковата система, която без никакви мотиви беше отменена преди три години. Тя е гъвкава и затова смятам, че е добре да се върне - по-рано ще се пенсионират хората с повече стаж.