61692 | 3 септ. 2014 | 08:28

През годините се носи мълва, че успял да изгради своя агентура от 186 секретни сътрудници, но архивът, ако има такъв, не вижда бял свят

Жена свидетелства за разпити на Вапцаров

Никола Гешев е участвал в мъченията, на които е бил подложен поетът Никола Вапцаров, арестуван и хвърлен в мазетата на полицията на Лъвов мост. В един от томовете с доказателства, разглеждани от Народния съд има приложени два листа с показания от жена. Първият и последният лист липсват и не става ясно коя е тя. Не е ясно и кой е имал интерес те да изчезнат. Показанията са твърде любопитни:

„Двама агенти ме арестуваха от обществената библиотека (14 март 1942 г.), където бях чиновничка. (...) Още с отиването в Обществената (дирекцията на полицията на Лъвов мост) ме заведоха на разпит при Гешев. Попита ме познавам ли някой си Иван от Стара Загора. Казах, че не зная нищо. Тогава той се развика, че не може да разбере как един полковник може да има за дете такъв изрод. Каза, че ще сложи край на ината ми. На излизане от стаята видях Н. Вап­царов, който влезе в съседната стая. Той беше много изтощен и отслабнал - на ръцете имаше белезници.“

Момичето е отведено в Стара Загора, а после върнато в столицата. „В София ме сложиха в килия - разбрах, че на същия етаж е Н. Вапцаров - при едно излизане от клозета успях да говоря с него. Каза ми, че е признал за парола с разложкия пратеник, тъй като мислел, след като ме видял да излизам от стаята на Гешев, че съм попаднала в Обществената във връзка с него - той трябвало тези дни да дойде при мен. След един ден ме взеха да си напиша показанията при Павлов (шеф на отдел „Държавна сигурност“). Там видях част от показанията на Вапцаров - това, което се отнасяше за мен - бяха писани с лош почерк през редове и имаше засъхнала кръв по тях.“ (...)
Дни по-късно момичето е изпратено в лагера „Св. Никола“. 

По време на процеса срещу името на шефа на политическата полиция е изписано „отсътствуващ“, а не починал.

Из показанията на Иван Бълков Ангелов, контрольор в пощенската чекова служба:

„На 16 декември бях арестуван. (...) Следствието за мен води лично палача, известен на целия народ Гешев. Жестокият побой над мен с дървета, гуми и юмруци води и извърши той, като ми върза ръцете и краката, постави един лост, издигнаха ме във въздуха и ми нанесоха безброй удари. Показанията, които ми искаха, бяха продиктувани от него.“ (Правописът на цитатите в целия текст е запазен - б.р.)

Изповедта, която по-нататък издава гореща жажда за мъст, е дадена през септември 1944 г. (или декември, защото първата дата е поправена със синьо мастило). Приложена е заедно с десетки други по мегадело, гледано от девети състав на Народния съд срещу началника на политическата полиция Никола Гешев.

Ето и твърденията на друга арестувана през 1941 г. - Вълкана Лазарова Игнатова.

„Гешев ми каза да застана по средата на канцеларията. След което каза: обувки спортни, пола спортна, блуза, палто, замисли се и добави - гледайте ме право в очите: и след като се погледахме доста време, той кипна и изкрещя: „Комунистка, и то мръсна си ти.“ И добави: „Водете я да видим дали ще удържи…“ По нататък в показанията си Вълкана прибавя още един щрих към личността му: „За агента Гешев съм чувала от полицаи, че ако той научи по време на венчавката си, че има нейде комунисти, ще остави булката си недовенчана и ще отиде да разкрива конспирацията“.

Това е Гешев - за едни е „кръволок“, за други - всеотдаен полицай, подчинил живота си в преследването на комунисти.
Каква е истинската му история?

Досието на шефа на отделение „А“ на Държавна сигурност в стария полицейски архив е твърде тънко, за да разкрие всички загадки около живота и смъртта му. В Централния държавен архив се съхраняват и десетки томове от делата, водени от Народния съд срещу царската власт.
В кадровото му досие е запазен попълнен от него „служебен списък“, в който пише следното: „Никола Христов Гешев, роден 13 април 1896 г. в София, образование средно, подпоручик от щаба на 6-и артилерийски полк - град Сливен, незавършил висше юридическо право в Римския университет, неженен (към 1939 г.).“ (Той се жени за Веселина през май 1944 г., няма деца.)

При залавянето на един 

крадец получил
1000 лв. награда

Награден е и с орден „За гражданска заслуга“ с корона по случай раждането на престолонаследника княз Симеон Търновски (16 юни 1937 г.).

Започва работа в полицията през май 1925 г. като разузнавач V степен и след три месеца го местят в политическата полиция (отделение „А“ на отдел „Държавна сигурност“ в Дирекция на полицията). През декември 1941 г. става шеф на отделение „А“ със заплата 5610 стари лева.

В досието има оскъдна информация какво точно е работил суперполицаят. Има един рапорт и два-три протокола от разпити, проведени лично от него. Както и секретен документ, в който му се изказва благодарност, че е разкрил конспиративна комунистическа организация в Разлог.

Няма и дума за това, че е разпитвал или пречупил някои от арестуваните, превърнали се след 9 септември 1944 г. в партийни величия. Той или друг е прочистил досието? Не е ясно и до днес.

Полицейските архиви не дават отговор и на най-важния въпрос - кои са доносниците на Гешев. Били ли са негови секретни сътрудници, както се говори, Тодор Живков (Янко), Трайчо Костов (съученик на полицая, станал висш партиен функционер, но през 1949 г. осъден на смърт от народната власт) и др. През годините се носи мълва, че успял да изгради своя агентура от 186 секретни сътрудници, но архивът, ако има такъв, не вижда бял свят.

За агентурата на Гешев неговият подчинен Иван Зеленогоров през 1945 г. разказва пред дознанието:
„Секретните сътрудници имаха секретни имена, само букви. Истинските им имена ги знаеше само началника Гешев. Но аз съм ги виждал в края на месеца, когато им се плащаше възнаграждението“.

Зеленогоров разказва как никой

не познавал лично сътрудниците на Гешев

и имало случаи да убият човек, без да знаят, че е негов доносник.

В други показания се съобщава, че полицията предвиждала във финансовия си фонд по около 350 000 лв. на месец за възнаграждения за своите тайни сътрудници. Друг от подсъдимите - Маню Начев (шеф на Държавна сигурност до 9 април 1944 г.), разказва, че Гешев станал близък с Антон Козаров, директор на полицията в периода ноември 1942 - април 1944 г. Двамата дори „спели заедно“ по време на бомбардировките в комендантството и в полицейския участък в Княжево. Тази му близост го правила своенравен и често пъти пропускал да докладва на прекия си началник Начев, понеже задачата „била поръчана от директора“.

След падането на царската власт страшилището на комунистите става обвиняем по две дела, които се водят по наредбата закон за виновниците за въвличането на България в световната война срещу съюзените народи. Гешев обаче изчезва безследно на 8 срещу 9 септември 1944 г., а разследванията за престъпленията на старата власт започнат дни по-късно и приключват с присъди в рекордно къс срок още през следващата пролет. Топполицаят е съден задочно заедно със стотици други съдии, прокурори, съдия-следователи, полицаи и предатели. В двата обвинителни акта пише най-общо, че подсъдимите са участвали в убийства без съд и присъда на борци за народната свобода, в мъчения с електрически стол, бой по половите органи, поставяне на серпентин в ануса, огън в носа, киселина в половите органи и разни други издевателства.

Интересно е също, че никой от най-известните партийни функционери, оживелите след мъченията в мазетата на Гешев, не присъства в списъка със свидетелите на двата процеса срещу него пред Народния съд. Само по едно от делата, чиито свидетели са общо 226, се срещат имената на писателя Младен Исаев, ген. Славчо Трънски и Трайчо Костов. Не става ясно дали те са давали показания точно срещу топполицая.

Гешев е осъден задочно на смърт. 

Бащиният дом на Никола Гешев в София, който днес е собственост на федерацията по шахмат

Факсимиле на заявление, писано от майката на Гешев - Райна, до прокурора Борис Касабов.

Брат му е шампион по шахмат, а сестра му – Мис България

Никола Гешев е роден в известното за времето си семейство на столичния нотариус Христо Гешев и жена му Райна. Фамилията има шест деца. Брат му Емануил е сред основателите на ФК „Славия“, а най-малкият му брат Георги е първият национален шампион по шахмат, като има общо четири титли. Сестра му Елена е носителка на титлата Мис България. Гешев се жени се за колежката си Веселина Добрева само месеци преди 9 септември 1944 г.

Докато учил в Рим, негови познати го наричали Папата. Твърди се, че се интересува от марксистките идеи и че през 1924 г. на погребението на Димитър Благоев Гешев носи на ръце ковчега му.

В досието му обаче няма такива сведения. Има запазено заявление от майка му Райна, писано през 1945 г. С него тя уведомява властите, че синът Ӝ притежава 1/7 част от бащината къща. Пише също, че била евакуирана от София през 1943 г. заради бомбардировките и оттогава не го е виждала. В завещанието си Райна пропуска сина си и оставя всичко от своето наследство на дъщерята Стефанка, която била болна. Бащата на Гешев се самоубива още през 30-те години на миналия век. 

Версия: След Девети станал агент на КГБ

Точно 70 години от 9 септември 1944 г. легендите за това как е приключил животът на топполицая стават все повече. Официалната версия на комунистите, завзели властта, е, че е убит още същата нощ при опит за бягство на границата с Турция. Друга легенда гласи, че е застрелян на гарата в Куклен. Тогавашният вътрешен министър Антон Югов обаче наредил да не се казва къде е погребан, за да не му издигнат паметник. Историкът д-р Добри Желев твърди, че през 1961 г. той и проф. Мито Исусов имали възможност да прочетат в МВР цялата секретна документация за Никола Гешев, включително протокола от аутопсията и разпитите на войника, стрелял по него. При огледа у беглеца не е намерен никакъв партиен архив.
Тогава възниква въпросът защо на водените през 1945 г. съдебни дела срещу името на Гешев стои думата „отсътствуващ“ (правописът е запазен - б.р.), а не „починал“, както е с много други подсъдими.
А също и по каква причина неговите близки години наред са били следени от новата Държавна сигурност, а издирвателното дело „Овен“ на родните служби за Гешев е закрито през 1960 г.
Десетилетия наред се говори също, че най-известният полицай, превърнал се в прототип на ченгето Велински от филма „На всеки километър“, е избягал на Запад. Но и тук предположения много. Едни твърдят, че е живял в Мюнхен, други - че е бил в Лондон. Най-любопитно е, че след бягството си е станал агент на КГБ.
Мит е, че Гешев е суперченге, твърди проф. Стефан Симеонов, изследовател на българската полиция. Той не прави гръмка полицейска кариера, остава си шеф на отделение, добавя ученият. 

Гешев (първият вдясно) на излет с приятели. Не е известно кои са те, нито от коя година е фотографията.

Никола Гешев (посочен като №6) с колеги през 1939 г. на Архангелов ден, когато полицията отбелязва своя празник. Снимката е от архива на комисията по досиетата.