21988 | 18 септ. 2014 | 08:15

Ако Шотландия обяви независимост, ще сложи ръка върху 95% от залежите на нефт и газ, които Великобритания разработва в Северно море.

Единство или развод с Обединеното кралство? Един от двата пътя за родината си ще избират днес 4 285 323-ма шотландци в исторически референдум, който обещава да преначертае политическата карта на света. Часове преди отварянето на секциите силите бяха изравнени - 50,6% за статуквото, 49,4% за независимост. Дори и 300-годишният съюз между Лондон и Единбург да устои на предизвикателството, Великобритания няма да бъде същата - за първи път в новата история могъществото й е разклатено отвътре. 

Ние сме на ръба да унищожим международния си авторитет в един акт на самоосакатяване, който ще остави глобалните ни противници ликуващи“, написа кметът на Лондон Борис Джонсън преди дни във в. „Телеграф“. Думите му обобщиха паниката сред управляващи и опозиция в столицата, които през последните седмици загърбиха различията си и в един глас обещаха по-широки правомощия на Шотландия, ако остане в кралството.
Метрополията има защо да се тревожи.

Лондон губи престиж

Великобритания не просто ще изгуби една трета от територията (78 000 кв. км.), 8% от населението си (5,3 млн. души) и приходите от петрол в Северно море. На карта са заложени националното самочувствие и световния престиж, наследени от времената на империята.

Защо някой по света да се съобразява с кралството, щом собствените му граждани го напускат? Това е логичен въпрос, който мнозина ключови международни играчи няма да пропуснат да си зададат. Под заплаха може да се окаже мястото на Лондон сред постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН, тъй като без Шотландия Великобритания няма да е същата страна, победителка във Втората световна война.

Разклатен ще е и статутът на ядрена сила. Атомният юмрук на Албиона - ракетите „Трайдънт“, са в подводници, разположени в бази по шотландския бряг. На Даунинг стрийт 10 нямат идея как и къде могат да ги преместят, а според експерти подобна операция би струвала 5 млрд. долара.

„Да“ за шотландската независимост ще предизвика тектонично разместване на пластовете в британската политика и дълга нестабилност с непредвидими последствия. Ако правителството на Дейвид Камерън изпусне Шотландия, това ще доведе до почти сигурна загуба за торите на изборите през май 2015 г. Дори догодина да спечелят лейбъристите, тяхното мнозинство вероятно ще е крехко и ще се срине, когато през 2016 г. от парламента в Уестминстър си тръгнат шотландските депутати, мнозинството от които по традиция са от лявата партия.

Петрол и нова валута за Единбург

Шотландците обаче се вълнуват от далеч по-важни за самите тях въпроси. Независимостта изправя Единбург пред куп рискове и неизвестни, главно в икономически план.

Ако Шотландия обяви независимост, ще сложи ръка върху 95% от залежите на нефт и газ, които Великобритания разработва в Северно море, тъй като те ще попаднат в границите на новата държава. Кралството добива средно 500 млн. барела нефт и 60 млрд. куб. м газ годишно, с които задоволява 97% от нуждите на вътрешното потребление и е най-големият западноевропейски износител на петрол. Критиците на отделянето посочват, че националистическият лагер обвързва бъдещето на Шотландия с изчерпаем ресурс. Според първия министър и лидер на Шотландската национална партия (ШНП) Алекс Салмънд през следващите 40 години Единбург ще има на свое разположение 24 млрд. барела нефтени и газови залежи на обща стойност над 2,5 трилиона долара. Енергийни експерти обаче наскоро коригираха сметките на националиста и реалистичната оценка не надвишава 16 млрд. барела.

Лидерът на шотландските националисти Алекс Салмънд е двигателят на кампанията за отделяне на северната област от кралството. 

Нестабилни банки

Основна заплаха за Единбург е очакваната дестабилизация на банковата система: финансовите институции няма да може да разчитат на ликвидността на Английската национална банка.

„Страхувайте се, страхувайте се много“, размаха пръст Дойче банк в официален доклад, предупреждаващ, че още в петък Единбург може да бъде изправен пред „катастрофални последици, сравними само с Голямата депресия от 30-те години в САЩ“. Безпокойството не е излишно, тъй като шотландските банки разполагат с активи, 12 пъти по-високи от БВП на страната (245 млрд. долара), а заетите в сектора са около 100 000 души.

В основата на очакванията за нестабилно бъдеще на независима Шотландия лежи и неизвестната паричната единица на новата държава. Националистите пожелаха да запазят британския паунд, което според водача им Салмънд подчерта, че е „в интерес както на Единбург, така и на Лондон“. Но Уестминстър отсече, че подобен сценарий „е неосъществим в случай на независимост“.

„Ако Единбург напусне политическия съюз, губи мястото си и в банковия, и във валутния, защото британските данъкоплатци няма да позволят да субсидират една вече чужда държава“, обясни шефът на Английската национална банка Марк Карни. Въпреки това е възможно Единбург да продължи да използва паунда без официална договорка с Лондон (както Панама използва долара, а Косово еврото), но това ще го постави отново в зависимост от политиката на Даунинг стрийт 10.
Друг въпрос, по който няма яснота, е как ще бъде разпределен националният дълг на Обединеното кралство, който възлиза на 2,3 трилиона долара. Ако той бъде разделен на глава от населението, както предлага Лондон, за 5,2-милионна Шотландия това ще означава 210 млрд. долара - сметка, която на този етап националистите отказват да платят.

Независима Шотландия ще трябва да кандидатства отново и по канален ред във всички големи международни институции, в това число и в Европейския съюз, към който в северната област традиционно са благоприятно настроени. 

Лондон управлява  областта от три века

Шотландия става част от Кралство Великобритания (прекръстено на Обединено кралство през 1927 г.) на 1 май 1707 г., когато парламентите в Единбург и Лондон приемат „акт за обединение“. Шотландските депутати се решават на съюза от чисто икономически подбуди - огромна част от местните благородници са разорени след неуспешен опит да се създаде търговска колония в Панама.

Обединението бележи края на векове на военно противопоставяне с Англия, с която шотландците неизменно мерят сили от създаването на държавата им през 843 г. Вечен символ на битката за независимост от Лондон става Уилям Уолъс (1270-1305) - най-големият национален герой на шотландците, който упорито воюва срещу английския крал Едуард I. След многобройни успехи на бойното поле той става жертва на предателство и е екзекутиран.
След съюза с Лондон и последвалите епохи на Просвещението и индустриалната революция северната провинция става европейски търговски и научен център, за който Волтер пише: „Гледаме от Шотландия за всички гениални идеи на цивилизацията.“ Глазгоу се превръща във „втория град на империята“.

В годините след Втората световна война икономическата ситуация в страната рязко се влошава, тъй като старите индустриални отрасли замират. През последните години обаче икономиката се закрепва благодарение на производството на електроника и на откритите през 70-те години залежи от газ и нефт в шелфа на Северно море.

Отцепници в Европа стискат
палци за „да“ на референдума

Сепаратисткият дух в Европа е на тръни - едно „да“ за независима Шотландия ще създаде прецедент, който ще увеличи шансовете пред още редица непокорни области да се сдобият с държави.

Отцепническата треска, владееща най-богатата испанска област Каталуния още от диктаторския режим на Франсиско Франко, узрява във все по-уверено движение за независимост. На 9 ноeмври каталунците ще гласуват на референдум за отделяне от монархията, въпреки че Мадрид предварително отхвърли вота като „неконституционен“. Резултатите от последните обществени допитвания напомнят шотландския сценарий - искащите независимост и поддържащите статуквото са 50 на 50.

За шотландските националисти палци стиска и немскоезичната италианска провинция Южен Тирол. Австро-унгарската територия с население 500 000 души е дадена на Италия след Първата световна война, когато победителките в конфликта си разделят империята на Хабсбургите. Националистически партии, които имат само 10 депутати в 35-местния парламент, искат независим Южен Тирол, присъединяване към Австрия или обща държава с кръвните им братя от провинция Тирол от другата страна на границата.

„Следим какво се случва в Южен Тирол, Шотландия и Каталуния. Това е изключителен опит за нас“, заяви преди дни президентът на сърбите в Босна и Херцеговина Милорад Додик и не остави съмнение, че и най-далечната искра на сепаратизъм може да разпали регионалния балкански национализъм. „Целта на моята политика не е да бъдем просто някакво образувание, а да се превърнем в истинска държава“, обяви Додик пред симпатизанти в навечерието на парламентарните избори на 12 октомври. 

Родина на телефона,
пеницилина и... дъждобрана

Шотладците всеки ден се черпят обилно с уиски, постоянно свирят на гайда, мъжете носят полички и всички са скръндзи подобно на габровци - това са стереотипите, с които се сързва северната британска област.
Тя е позната и с други любопитни факти.
Единбург е първият град в света със собствена пожарна команда. В Шотландия се намира прочутото езеро Лох Нес, а сведения за чудовището в него се появяват още през 565 г.
В страната е най-старото дърво в Европа - тис на 3000 години край Фортингал.
В Шотландия са изобретени телефонът от Александър Греъм Бел (1876), телевизията от Джон Лоджи Беърд (1925), пеницилинът от Александър Флеминг (1928), както и дъждобранът (1824 г.).
Шотладци са едни от големите мислители и писатели в новата световна история - Адам Смит, Джон Стюърт Мил, сър Уолтър Скот, лорд Байрон, сър Артър Конан Дойл.