76796 | 23 септ. 2014 | 15:04
На 3 септември публикувахме първата част за най-известния полицай от времето на Царска България Никола Гешев. В нея разкрихме любопитни факти от пазеното в тайна десетилетия наред кадрово досие на ченгето и от протоколите на Народния съд, който задочно го осъжда на смърт.
Днес ще представим документи и свидетелства от издирвателните дела „Овена“ и „Бизон“, които доказват, че властите 30 години са търсили Гешев независимо от твърденията, че той е убит още на 9 септември 1944 г.
Никола Гешев (посочен с №3), заснет на маса в кръчма. Според запазените свидетелства той влизал в заведение само по празници или за да се почерпи след успешна акция.
„Никола Христов Гешев е обявен за издирване с бюлетин №553/20 май 1946 г. Отличителни черти: телосложение - едър, плещест, ръст - среден, глава - голяма, продълговата, цвят на кожата - матов, коса - кестенява, очи - черни, живи. Особени белези: прегърбен, особености в характера - саможив, много хитър. При залавянето му да се предаде на Държавна сигурност (ДС).“
Бюлетинът на Народната милиция с обявата за издирване на Гешев (виж вляво) е приложен заедно с хиляди други документи в издирвателно дело с псевдоним „Овена“, образувано през 1951 г. с цел намирането на топченгето на царската власт. Разсекретените документи хвърлят неочаквана светлина по случая „Гешев“. Докато десетилетия наред комунистическата власт твърдеше, че прочутият полицай е убит още на 9 септември 1944 г. при опит за бягство в Турция, то тайните служби на същата тази власт през цялото време са го търсили, и то на няколко континента.
Никола Гешев подготвя бягството си и се снабдява с паспорт за Турция още когато немците губят битката при Сталинград (февруари 1943 г.). Това става ясно от показанията на Андрей Праматаров - бивш шеф на отделение „Б“ (външното разузнаване) към Дирекцията на полицията преди 1944 г. Твърденията му са приложени по делото „Овена“. Праматаров разказва още: „Преди 9 септември 1944 г., на 6 и 7 септември, бях повикан в Министерството на войната от тогавашния директор на полицията Сава Куцаров. Последният ми каза да не се безпокоим, тъй като правителството е влязло във връзка и преговаря с маршал Толбухин и че ще се разберат.
Завърнах се в дирекцията и предадох тези думи на Гешев и Любен Димитров.“ Явно и самият Праматаров не вярва особено на правителството. Пред колегите си споделя, че заминава с влак за Пловдив, а оттам - за Турция. Гешев и Димитров казват, че ще го последват. За последно се виждат в града под тепетата на 9 септември сутринта. Закусват в сладкарница пред хотел „Париж“. Уговарят се да се срещнат в 4 ч. следобед, но отива само Праматаров. По-късно той научил, че колегите му са тръгнали без него към границата с кола на полицейски началник.
Бившият разузнавач дава на комунистите и други ценни сведения, които чул в затвора. „През 1947 г. научих от бившия комендант на полицията в София Асен Богданов, че като бил на свобода, се срещал със свой приятел, бивш авиатор, който му казал, че като бил в Цариград по търговска работа, се е срещал и разговарял с Гешев“, разкрива в показанията си Праматаров. Той самият обаче е раздвоен за съдбата на издирвания топполицай.
На един от разпитите (през 1947 г.) прави предположение, че Гешев и Любен Димитров са някъде заедно, а на друг (от 1954 г.) - че двамата са убити на границата още при опита им за бягство.
Никола Гешев (отбелязаният с кръст) заснет със свои колеги пред къща в софийския кв. „Модерно предградие“, в която била разкрита нелегална печатница на БКП. Снимките са от архива на комисията по досиетата
Агент ухажва сестрата
В разработката „Овенa“ има няколко плана за откриването на Никола Гешев. Поставена била задача да се проведат „интимни разговори с близките му“, интернирани във Велико Търново. За целта е привлечен разузнавач, който в архива на ДС фигурира под №1519. В края на 1947 г. той се настанява в квартирата на Райна Гешева и двете й дъщери Елена и Стефка. Хазяинът им също е агент на тайните служби.
Разузнавач №1519 се представя като Митко - бивш царски офицер, който се крие от комунистите. ДС му отпуска пари за вечери. Щедростта му впечатлява обеднелите до крайност жени. „С Елена започнахме флирт, който стигна до размена на целувки. Често й правех комплименти, възхищавах се от хубавото й тяло и коса и др. (...) Когато стигахме до семейството, тя отбягваше да говори много, а за брат си Никола никак“, пише агентът в свой рапорт от 17 февруари 1948 г. Още от неговото донесение: „От случайни отпущания на старата Гешева разбрах, че същата знае, че Гешев е жив и в нелегалност. Тя се изпусна и каза, че е писала на сина си Кольо, но после се поправи и каза, че е записала сина си в черквата за поминуване като умрял. Дъщеря й Стефка я поправи, че често му палели свещи в ниското на пясъка (б.р. - като за починал).“
Пак по същото време тайните служби организирали мероприятие срещу Елена, която била обвинена, че откраднала пендари от семейство, където преподавала пиано. Извикали семейството в милицията. През това време в квартирата им били сложени микрофони. След освобождаването им от ареста трите жени дълго обсъждали обвиненията, без да знаят, че са „под контрол“. Тогава те били чути да казват: „Покрай едното искат да разберат другото. Нали знаеш, 4 години не си го видяла.“ По едно време едната казва: „Онова писмо ние го скъсахме.“ Макар да не споменават име на подателя, службите вярват, че е от издирвания полицай. За писмо от Никола Гешев до близките му се говори и в други два рапорта, писани през 1955 г. от агент Антонов. Служителят под прикритие твърди, че братът на полицая - Емануил, му споменал, че година по-рано майка им получила писмо. От него ставало ясно, че Никола е в Торонто, Канада. Същото разкрил и синът на Емануил.
В разработката „Овена“ има приложени още десетки рапорти, в повечето от които се дават заключения, че обектът е жив и е в нелегалност извън страната. Прави впечатление обаче, че мероприятията са водени формално и безрезултатно. Повечето сведения са базирани на слухове, като разузнавачите на ДС никога не стигат до първоизточника. Няма издирено нито едно лице, което да потвърди, че лично е разговаряло с Никола Гешев и знае къде се крие. В делото има и донесение от някакъв мъж, лежал в турски лагер. Той казал, че там имало българин, чието описание съвпадало с това на Гешев, когото обаче той не познавал. А също и от един келнер в Италия, който го разпознал по снимка. Други слухове пък го пращали в Австрия, Гърция, САЩ.
От издирвателното дело „Овена“ става ясно, че службите са проверявали и версиите, че обектът им може да е убит около 9 септември в България. По онова време се носела мълва, че Гешев е застрелян на гара Сараньово (гр. Септември) или около Радомир. Разпитвани били и служители на границата край Свиленград, но не била открита следа жив ли е, или мъртъв. На 1 септември 1960 г. издирвателно дело „Овена“ е закрито.
Неочакван обрат
Историята около Гешев добива неочакван обрат години по-късно. На 1 октомври 1976 г. Г. Г. пише до Мирчо Спасов (тогава завеждащ отдел „Задгранични кадри“ при ЦК на БКП) следното: „Др. Спасов, бях изпратен за 2 г. на работа като шофьор в посолството ни в Буенос Айрес - Аржентина. Един ден преди моето завръщане бях извикан от патриотично настроени българи с име Жан и Борис Лилови. (...) Те ми казаха: На 15 км от Буенос Айрес живее в собствено имение Гешев.“ Образувано е ново издирвателно дело, този път с псевдонима „Бизон“. След дълго търсене агентът на ДС в Аржентина открива адреса на мистичния нашенец, който се представял с името Александър Занков-Сандо и въртял бизнес с производството на палта от перуански катерички. Някъде към 1978-1979 г. нашият разузнавач го посетил в дома му във Вила Елиза, предградие на Буенос Айрес. Човекът срещу него се оказал към 80-годишен, около 170 см висок, слаб, светъл. „Последният белег ме озадачи, тъй като Бизона (Никола Гешев) има тъмнокафяви очи и мургаво лице“, пише в рапорта си агентът.
Мистерията била разкрита. Оказало се, че това е Александър Санков, който също като Гешев избягал от България на 9 септември 1944 г. Той обаче се измъква с немски камион. Успява да стигне до Италия, а през 1948 г. пристига в Аржентина. Санков умира от инфаркт на 20 април 1979 г. В донесението си нашият агент споменава, че беглецът притежавал имение за 250 000 долара и „ако имаме интерес, може да насочим близките му да претендират за наследство“. Роднините така и не са уведомени.
Комунистите убили съпругата му
Съпругата на Никола Гешев - Веселина, била ликвидирана от комунистите след 9 септември 1944 г. Твърди се, че тя била бременна, но доказателства за това в архивите няма. Двамата се познават от 1931 г., но започват да се срещат инцидентно 4 години по-късно. Отношенията им се задълбочават, когато през 1939 г. тя постъпва на работа в полицията, където заниманието й било да прави изрезки от вестници и да ги разпределя по отделите. Царският топполицай неведнъж предлагал на Веселина брак, но тя се дърпала. Накрая взел кръщелното й свидетелство и на 19 май 1944 г., в петък, я накарал да се оженят, без да поканят никого на сватбата. Единствените показания на съпругата пред милицията са от 18 септември 1944 г.
На разпита 40-годишната жена описва мъжа до себе си като груб, ревнив, небрежен към външния си вид. Преди да се оженят, често искал от нея пари назаем, които никога не връщал. Веселина разказва още: „Напоследък стана много загрижен, дори чувстваше една апатия към всичко. Не се хранеше, не желаеше да говори, нагрубяваше ме за нищо. Това обстоятелство продължи до 8 т.м. Целия ден на 8-и не се видяхме. След обяд той изпрати едно младо момче от неговите с куфар, в който беше поставено палтото му. Заедно с разузнавача с него дойде и секретарката му Женя Стоянова и ми даде 11 000 лв. пари. Аз започнах да плача. Към 9 ч. Гешев дойде с цигара в ръка. Попитах го къде отива. Вечният му отговор на подобен въпрос е бил: „Забранявам ти да ме питаш къде отивам, когато се касае за работата ми.“
Попитах го ще се върне ли, отговори ми „да“. В случай че не се върне, попитах го на кого ме оставя. Вместо отговор на въпроса каза ми да не го ядосвам, че сега ще тегли един куршум на мене и един на него. (...) Оттогава никакъв не се яви. На излизане ми хвърли 6-7 хиляди лева. (...) Държа да подчертая, че отношенията на Гешев към мен бяха доста груби. Боеше се да не би да проличи моята, макар и малка, интелигентност. За него жената беше способна само за кухнята. Постоянно ме пращаше в кухнята, изхождайки от гледището, че жената е с къс ум.“ След разпита в милицията никой нищо не чува повече за Веселина Гешева.
Никола Гешев (правият) на излет с приятели, които също работели в полицията преди 9 септември 1944 г.
Не е бил агент на Гестапо
Никола Гешев не е работил за немската агентура и за Гестапо, а по-скоро за английското разузнаване. Това допускат някои от разпитваните навремето негови колеги. Освен това той е бил цанковист, но не е изразявал публично политическите си пристрастия. Из справка, изготвена на 10 декември 1948 г. и приложена по разработката „Овена“. „При навлизането на германците в България през 1941-1944 г. всички началници на Държавна сигурност и Дирекцията на полицията са били хора на Гестапо. При тогавашните следствия се уточниха всички германски агенти, като нито един от тях не спомена името на Гешев. Като се има предвид, че германската агентура в двореца също не спомена неговото име, следва да се предположи, че Гешев е работил по английска линия, като е бил свързан по нея и с царя.“ В документа се казва още, че само за Александър Санков и за Гешев милицията няма данни как са избягали. Допуска се, че са „укрити и запазени от английската агентура в страната“.
В делото има и други сведения, подкрепящи тази версия. Едно от тях е от агент Момчил, който разказва, че през 1953 г. срещнал Никола Аначков - бивш подчинен на Гешев. Аначков му бил казал, че „Гешев бил много добър разузнавач от европейски мащаб и английското и американското разузнаване са се борили особено упорито за него“. Година по-късно агент Боянски пък донася за среща с Цървенков, приятел на издирваното ченге. „Заговорихме за Гешев. Цървенков ми каза: Лошо му е на Гешев. Стои си в Цариград и лапа от англоамериканците.“
Мобилна верси
RSS
