26557 | 2 окт. 2014 | 14:37

Първите покорители умилостивили местния бог с шевни машини

Разположен изцяло на непалска територия, връх Манаслу (8163 м) се намира в малко изследвана територия на Хималаите и заради това е открит сравнително късно - около 50-те години на миналия век. Гигантът, поразяващ със своята красота, влиза под номер осем по височина в семейството на осемхилядниците, но по трудност си съперничи с най-сложните за изкачване от тях. Считан е за четвъртия най-смъртоносен връх на планетата (в топ 3 са Анапурна, Нанга Парбат и К2), като прибира всеки пети, дръзнал да се сражава с него. Дълго време великанът остава в сянката на друг свой по-нисък събрат - Хималчули (7864 м).

Причината - седемхилядникът се вижда много ясно от непалската столица Катманду и заради това доминира над околните върхове. Манаслу е познат от местните като планината на душата, каквото в превод от санскрит означава името му. В света на алпинизма обаче за него винаги ще се говори като за японска територия. До 1971 г. само азиатците успяват да го победят. Те правят три неуспешни опита за изкачване в периода 1952-1954 г. Именно заради това смелчаците от Страната на изгряващото слънце били недолюбвани от непалския народ и особено от жителите на малкото селце Сама, изходен пункт към върха. При втората експедиция на японците бог Камбунг, когото почитат обитателите на околните местности, се разгневил жестоко. Той не само не допуснал никого до най-високата точка на осемхилядника, но и наказал хората в подножието с редица бедствия, защото позволили оскверняване на върха. Първоначално те били застигнати от невиждана суша, незнайна болест уморила стадата с якове, а накрая опостушителна лавина разрушила местния манастир и погребала трима монаси. Затова всяко появяване на алпинисти по тези земи се свързвало с беди. Така било взето решение територията да бъде забранена за чужденци, а шерпите, които се опитат да помагат на катерачите, били заплашени от обезглавяване.

Затова задачата на четвъртата японска експедиция била допълнително утежнена. Тя трябвало да се занимава не само с организационни проблеми, но и с разрешаването на дипломатически препятствия. През 1956 г. за ръководител на алпинистите бил избран 62-годишният Юко Маки, който бил известен не само като отличен спортист, а и като изключително мъдър и словохотлив предводител. 

За да подплати убедителността си, той приложил похват, който отваря всички врати. Маки подкупил местните, като подарил на всяко семейство по една чисто нова японска шевна машина. Освен това внесъл в кметството внушителна сума за възстановяването на манастира. Това умилостивило селяните и управата им и те се съгласили, че бог Камбунг не е злопаметен и едва ли ще ги накаже строго, ако допуснат нова експедиция по склоновете на „непалската душа“.

Маки не само спечелил сърцата на хората от селцето Сама, но и победил в битката с Манаслу. Той избрал за своите подопечни същия маршрут, по който се качвали и предишните три експедиции, но с една съществена разлика - съкратил многобройните междинни лагери по пътя нагоре. Най-вероятно това, както и отлично подготвеният екип, били ключът към успеха. На 9 май 1956 г. на купола стъпват 41-годишният Тошио Иманиши и две години по-младият шерп Гялцен Норбу. Само два дни по-късно осемхилядникът се предава и пред най-младите в групата - 20-годишния Минору Хигета и 25-годишния Кийчиро Като. Успехът на японската експедиция идва като малка морална реабилитация на изтормозения от атомните бомбардировки азиатски народ. Първите страници на вестниците публикуват снимки на героите под гръмките заглавия „Шори“ (от японски ез. - победа, б.а.). Въпреки че бог Камбунг бил благосклонен към алпинистите през 1956-а, никой не дръзва да го смущава в продължение на 15 години. Така чак през 1971 г. отново японци
се осмеляват да погледнат към Манаслу.

Експедиция от 11 алпинисти поема по склоновете на върха и прокарва нов маршрут откъм северната страна. На 17 май с успех се поздравяват двама от тях. Доказателство, че успешната експедиция от 1956-а е умилостивила местния бог, е и фактът, че първите жени, стъпили на осемхилядник, са точно три японки, покорили Манаслу. За дамската експедиция изкачването на осмия по височина осемхилядник е нещо като тренировка, която трябвало да ги подготви за атака на първенеца на света Еверест (8848 м). За съжаление Манаслу взема една жертва, след като допуска три от азиатките до купола си. На около 7000 м във височинния лагер една от дамите се подхлъзва и пада по стръмнния склон. Загубата на сънародничката им не помрачила успеха на останалите участнички. Миеко Мори, Масако Ушида и Наоко Нагасеко покоряват великана на 4 май 1974 г.

Дойчин Василев и дъщеря му Маргарита не успяват да изкачат Манаслу през 2009 г.

Последният осемхилядник, който не допуска българи

Манаслу е последният връх над 8000 м, на който не е стъпвал българин. Заявка да стане първият наш алпинист на непалския гигант вече направи Боян Петров, покорил този сезон три от осемхилядниците. Най-вероятно биологът ще опита късмета си догодина. Преди него страната ни очевидци той е прелетял около 600 м. Починалият предприема атака заедно с още двама българи - Дойчин Василев и Запрян Хорозов, като с тях е и турчинът Насо Махруки. Четиримата смелчаци в рамките на два дни построяват биваци на 7100 и на 7350 м. Целта им е да изчакат подобряване на има шест неуспешни опита на върха. При един от тях загива Христо Станчев. Трагедията се разиграва на 30 октомври през 1998 г. На височина около 7000 м алпинистът се подхлъзва и пада в пропаст. Според метеорологичните условия. След като това не се случило, вземат решение да се откажат и поемат надолу. Освен тази експедиция по-рано през 1992 г. Борислав Димитров и Йорданка Димитрова се включват в международна група от опитни алпинисти, но те също са обречени на неуспех.

Двама от катерачите, белгиец и полякиня, загиват, а нашите стигат до 7800 м и се отказват. Три опита да стъпи на Манаслу има и Петър Унжиев (загинал под К2). Два пъти през 2008-а той стига до 7800 и до 8100 м. Година-по късно се качва само на 6800 м. През 2009 г. осемхилядникът не се предава и пред големия ни алпинист Дойчин Василев, който прави втори опит след 1998 г., но този път с дъщеря си Маргарита. Без подкрепата на шерпи и при тежки метеорологични условия двамата стигат до 6800 м и се отказват.

Вторият осемхилядник, който покорява в кариерата си Райнхолд Меснер, е 7700 м партньорът му Франц Манаслу. По-късно той стъпва на всичките 14 гиганта.

Лавина поглъща 15 алпинисти, докато спят

Една от най-жестоките трагедии в алпинизма се разиграва под Манаслу през 1971 г. То- гава, когато с победа над върха можели да се похвалят само японски експедиции, амбиции да стъпят на осемхилядника проявяват и южнокорейците. Те се решават на атака и... почти успяват. Петима от тях стигат до 7600 м, но времето се разваля и решават да изчакат по-добри условия в лагера си на около 1000 м по-надолу. Заедно с десет от шерпите си мъжете остават да нощуват във височинния лагер. Докато още спят в палатките си обаче, те са погълнати от лавина. Незавидна е съдбата и на австрийската експедиция година по-късно. В нея е включен и знаменитият италианец Райнхолд Меснер, който стъпва на Манаслу и успява да направи първото си солово изкачване. Своята дан дават австрийците - двама от тях остават завинаги в прегръдката на осемхилядника. За изкачването Меснер разказва, че от самото начало всичко вървяло зле. На около Вторият осемхилядник, който покорява в кариерата си Райнхолд Меснер, е 7700 м партньорът му Франц Йегер преценява, че няма сили да продължи и решава да се върне в щурмовия лагер, който е само на 300 м по-надолу. Впоследствие се разразява силна буря, а когато Меснер слиза от върха, неговият спътник все още не се е появил при палатките. Това кара останалите от експедицията да излязат и да го търсят, което се оказва фатално за още един австриец - Анди Шлик. По-късно телата и на двамата са открити замръзнали. Както и при първото си успешно покоряване на осемхилядник (1970 г., Нанга Парбат 8126 м), Меснер е обвинен, че е оставил партньора си да умре. Две години по-рано италианецът губи брат си Гюнтер.

Прелестните картини на долината Бури Гандаки пленяват алпинистите по пътя към Манаслу.