27127 | 2 окт. 2014 | 15:14

Логиката трябва да е ниски държавни разходи, икономии и много работа

Служебният министър на финансите Румен Порожанов в компанията на транспортната шефка Николина Ангелкова. Порожанов изготви проект за ревизия на бюджет 2014, който ще се гледа от новия парламент.

Преди време във вестник „Преса“ публикувах статия, „Бюджет 2014 е порочно заченат“. Акцентът в статията бе погрешно заложената макроикономическа рамка. Спомням си, че по време на дебатите за бюджет 2014 повечето макроикономисти бяха категорични, че ръст на БВП от 1,8% е свръхоптимистичен. В този период от Европейската комисия направиха цялостна ревизия на икономическия растеж в Европа в посока надолу. Уви, от Министерството на финансите по това време правеха „насъскани“ коментари от типа „през розовите очила“. Фразите „успокояване на бизнеса“, „съживяване на стопанската активност“, „програма за икономическо развитие“ и тем подобни ни вкараха в капана на сегашната ситуация.

Трябва ли да бъде актуализиран бюджет 2014? Да, разбира се, че трябва. Основният проблем в този случай обаче е следният - актуализацията в по-голямата си част само и единствено констатира вече направените публични разходи и в този смисъл всякакъв дебат по темата е лишен от смисъл Винаги съм считал, че като цяло съставянето на бюджета на държавата е тотално сбъркан, че публичните системи могат да изразходват само и единствено това, което обществото като цяло е изработило в рамките на годината, както и че преразпределението на публичните средства по различните сектори трябва да става на база процент от брутния вътрешен продукт, а не на база заявените абсолютни стойности от дадено министерство. Масовата практика е всяко едно министерство да подава прогнозни параметри при съставянето на всеки бюджет с раздути разходи, защото, „като ни орежат 10-15%, ще получим еди-колко си“.

Логиката при съставянето на бюджета е не той да се прави на база необходимите разходи, а на база реалистичните приходи. Вижте какво се получава при бюджет 2014. Заложеният размер на БВП за 2014 г. бе 81,8 млрд. лева. На база предварителните прогнози той ще бъде в размер на 79,17 млрд. лева. Това означава 2,6 млрд. лв. по-малко. На тази база приходите в хазната за 2014 г. няма да бъдат изпълнени с 1,061 млрд. лева. Въпреки това, ако се направи внимателен прочит на мотивите към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г., ще видим огромен натиск на разходите в почти всички бюджетни системи. Само системата на МВР изисква допълнителни 125,7 млн. лв., от които 110 млн. лв. са за работни заплати. Нещо е тотално сбъркано в цялата система в процеса на бюджетиране.

Държавата влиза в дълбок капан, изкопан от родните политици

Всяко правителство през последните си месеци на управление залага толко- ва много „бюджетни бомби“ за следващите управляващи, на базата на които имам чувството, че си е купило еднопосочен билет за някоя екзотична дестинация. Говорейки за макрорамката и за нейната изключителна важност при съста-вянето на бюджета, имам съществена забележка и към предложението за последната актуализация. Там е записано следното: „Допълнителен фактор, който ограничи номиналния растеж не само в България, беше по-силното от очакваното поскъпване на еврото спрямо щатския долар“. Как ли пък не! Еврото се обезцени спрямо долара през тази година с повече от 12%. Точно за послания от такъв тип говоря. Колкото и да е странно за политиците, хората от бизнеса четат внимателно бюджетната макрорамка, защото на тази база те управляват стопанската си дейност. Да, ниската инфлация е проблем. Тя е проблем най-вече за производителите, но от друга страна, тя би трябвало да стимулира потреблението. Нищо подобно обаче не се случи. Приходите от ДДС за първите осем месеца на тази година отчитат намаление със 107,7 млн. лв. на база същия период за миналата година. За цялата 2014 г. се очаква неизпълнение на постъпленията от ДДС с 670 млн. лева. Спомняте ли си обаче, че предишното правителство бе заложило допълнителни приходи от ДДС и акцизи с близо 2 млрд. лева?

Драмата не е единствено в тази грешна прогноза, драмата е в разходната част. Те са заложени, изхарчени и... несъбрани. На всичко отгоре ни се стоварват и проблемите с еврофондовете, и то най-вече по Оперативна програма „Околна среда“ и по двете оси на Оперативна програма „Регионално развитие“. Дефицитът по сметката за средствата от Европейския съюз на Националния фонд ще бъде в размер на 200 млн. лева. Нямам идея как при това положение БСП и ДПС в момента говорят за европейски фондове и регионално развитие. Всичко това, разбира се, че води до поредните дефицити и както многократно съм подчертавал, това означава нови дългове. Може би някои от вас си спомнят намеците от моя страна, че България много бързо ще задлъжнява поради начина на бюджетиране и перманентните си дефицити. Безотговорното перчене с размера на фискалния резерв (не му отива на Петър Чобанов да говори за това какъв фискален резерв оставя, защото това е резерв, напомпан от дългове, който ще се изпари в рамките на следващите месеци, а той все пак е опитен финансист) е единствено и само политическа тема. Съотношението на БВП към държавния дълг само в рамките на една година изхвърча от ниво под 20 на близо 30%. Това е изключително проблемна ситуация. Задавам към политиците следния критичен въпрос: „Знаете ли какъв номинален размер на държавния дълг може да обслужва в момента кретащата ни икономика?“

Ако не знаете, просто спрете да харчите. На вратата чука бюджет 2015. По темата не съм чел почти нищо. Вече, надявам се, разбирате колко важна е заложената макрорамка. Бизнесът има нужда от реалистични прогнози, а не от помпане на мускули. Ръст на БВП над 1% е оптимистичен на база прогнозите за Европа. Ако следващото правителство иска приходи в бюджета, не трябва да пипа данъците под никаква форма. Бизнес климатът е на критично ниско ниво. ДДС и акцизи не се събират с тояги, а с дисциплина и ред. От стопанското тресавище няма да ни изкара държавата с нейните разходи, а единствено и само частният сектор. Всички трябва да осъзнаят факта, че пари в държавата няма. Видимо е, че има активно емитиране на нови държавни дългове с цел запушване на вече направените дупки. Абсурдното е, че „левите“ партии продължават да говорят за социална политика чрез увеличаването на данъците. Това е най-прекият начин за увеличаване на дела на сивия сектор в икономиката. Логиката на бюджет 2015 трябва да бъде: ниски държавни разходи, държавни икономии и работа, работа, работа. Всичко останало е див популизъм, който се надявам да свърши след 5 октомври.