16286 | 6 окт. 2014 | 16:48

Във възрастовата група от 18 до 30 г. 33% (всеки трети) подкрепиха ГЕРБ. И едва 7% пуснаха бюлетини за БСП.

Кой е типичният избирател на „Атака“, която в неделя преодоля 4-процентовия праг и за 4-ти път последователно влезе в Народното събрание?

Преди всичко той е мъж. Националистическата формация подкрепиха 7% от всички българи, гласували за 43-то народно събрание, докато сред българките този процент е двойно по- нисък.

Освен това е по-вероятно този последовател на Волен Сидеров да е или доста млад - до 25 години, или да е на 56 и нагоре. Той живее в малък град, завършил е 8-и клас, гимназия и техникум, и е или безработен, или разчита на частична, следователно временна и несигурна заетост.

Разбира се, горещи привърженици на „Атака“ могат да са и високообразовани заможни столичани. Горният „портрет“ е схематичен и просто най-вероятен. Той е възможен благодарение на бързи социологически анкети, извършени чрез

т.нар. екзитпол

пред вратите на избирателните секции.

Данни от такива проучвания за изборите на 5 октомври обявиха три агенции: „Алфа Рисърч“ (по БНТ в dnevnik.bg), „Галъп Интернешънъл“ (по Би Ти Ви, БНТ и в сайта си www.gallupinternational. bg) и Институтът за социални изследвания и маркетинг (ИСИМ, бивш МБМД) - по ТВ7. Техните данни за т.нар. демографски профил на гласувалите в неделя са сходни.

Такива изследвания се правят винаги след избори, винаги някой „рисува“ най-вероятния привърженик на една или друга партия.

Този път обаче има изненади. Например типичният избирател на БСП продължава да старее, обаче се е „преселил“ - от селата го изтласкват фенове на ДПС и... на ГЕРБ. Относително най-комфортно той - поне засега - се чувства в малкия град. (Един полъх на такова пътуване се усети още след евроизборите на 25 май т.г.; сега то вече е факт.)

Шокиращи за социалистите изглеждат и други данни. Как например е разпределен вотът на безработните. Социалната лява и т.н. партия е привлякла 12,6% от техните гласове. За ГЕРБ са гласували 25,8 на сто от безработните, за ДПС - почти толкова.

№1 сред изненадите (макар незабележима на пръв поглед) е, че ГЕРБ няма типичен избирател. Това е

доста добра
новина

за партията на Бойко Борисов, която се оказва равномерно вкоренена в почти всички обществени и професионални категории хора.

Да видим. При общ резултат 32,7 на сто от действителните гласове за партията тя - според ИСИМ - има подкрепата на 30% от българите на възраст от 18 до 30 години, 35% в диапазона 30-59 г. и 28% при избирателите над 60 г.

Сходен (над 32%) е профилът по възраст и според „Галъп“. Наистина, както личи от таблиците, ГЕРБ има видимо засилено влияние сред активните избиратели в най-активна възраст, а именно от 26 до 55 години.

Образованието? Измежду хората, посетили на 5 октомври избирателните секции, с висше образование са 40,9%, а от гласувалите за ГЕРБ - 37,3 на сто.

Любопитно съвпадение забелязваме и по признака местоживеене. 40,7 на сто от участвалите в изборите живеят в областните центрове, 40,6 на сто от живеещите в областните центрове са подкрепили ГЕРБ.

Няма кой знае какви нови „бръчки“ по физиономията на ДПС избирателя. Той е доста млад, най-често живее на село и е много затруднен да си намери работа. Смайва образователното му равнище - за ДПС са дали подкрепа близо 55 процента от всички гласували, които нямат основно образование. Това дори е трудно за вярване и подтиква към различни печални или само неприятни догадки.

Друг портрет навежда на въпроса дали в предишни избори така е изпъквала

социална
поляризация

в електората. Това е обликът на гласувалия за Реформаторския блок. Той еднакво вероятно може да е мъж или дама и е подчертано образован. Във всеки процент от резултата на РБ са вложени далеч повече гласове на висшисти, отколкото при която и да било друга партия.

За реформаторите освен това е пуснал бюлетина всеки пети (!) от живеещите в София - и гласували в неделя - българи. И най-сетне този учен софиянец сравнително рядко има проблеми с препитанието

Разочароващо е, че не се подава избистрено „лице“ иззад данните за привържениците на ББЦ, както и на Патриотичния фронт. Но от друга страна, има време и за това.

За отбелязване е и портретът на „пасивния млад“. Действително 10% избирателна активност сред младежите и девойките от 18 до 25 години е число, повече от обезпокояващо. Но пък близо 12 на сто от тях са гласували за „друга партия“, била тя и без шансове. Никоя друга възрастова група не може да се похвали с толкова активно експериментиране за нещо ново в българската политика.