13089 | 9 окт. 2014 | 05:56
Те се появяват в периода на първоначално натрупване на капитали. Пловдив е столицата на търговията с тютюн. Оттук тръгват стопански отношения с цяла Европа. На фона на ниските - един-два етажа сгради, в квартала около жп гарата започват да никнат огромни постройки - тютюневите складове.
Там те са особено концентрирани, но ги има навсякъде в града - днес в такава сграда се помещава Драматичният театър, данъчното, Етнографският музей също е бил тютюнев склад, постройки е имало дори в днешно Столипиново, предаде кореспондентът на БГНЕС в града под тепетата.
Много от тези сгради в годините заживяват нов живот. В квартала около гарата, обаче, те са един призрачен комплекс с белези от славно минало. Строени от известни архитекти - Камен Петков, Димитър Петков - все завършили в Германия, те са били не само функционални, но и красиви. Елементи на сецесион красят фасадите. Повечето от тях днес са напукани и се рушат. Две-три от сградите са паметник на културата, една все още продължава да се използва за тютюнево производство, има няколко добри и няколко недобри примера за опити за възстановяване. Като цяло ансамбълът е онемял и замълчал и просто се руши.
От години с идеята Тютюневият град да оживее отново и да се превърне пак в емблема на Пловдив, живеят и архитекти, и културни дейци. Пловдивската журналистка Пенка Калинкова върна към живот духа на времето с документалния си филм "Истории от Тютюневия град", а като част от по-мащабен проект, включен в концепцията за културна столица, откри фотоизложба в една от възстановените сгради.
"Свикнали сме да възприемаме Пловдив като град на художници, музиканти, артисти, но той е богатеел от тези складове", казва журналистката. И това богатство е било усещано от много хора, в положителен смисъл. Един от големите и, за съжаление, разрушаващи се складове, е на големия благодетел на Пловдив Димитър Кудоглу. Нему принадлежат думите "Богатството, спечелено с честен труд, трябва да служи за добро на хората". За съжаление точно неговите имоти, оставени за доброто на града, бяха разпродадени в съмнителни сделки.
Не само две-три сгради трябва да бъдат признати за паметници на културата, а целият ансамбъл в квартала около Гарата, смята Пенка Калинкова. Като нея мислят и много архитекти, които оценяват предизвикателствата и даденостите на средата.
По улиците между сградите все още се усеща мирис на тютюн.
Мобилна верси
RSS
