18469 | 24 окт. 2014 | 14:49

Враждата между Сърбия и Албания посяха победителите в световните войни

Летящ дрон, развяващ флаг със символи на „Велика Албания“ над стадион „Партизан“ в Белград, взриви албанския и сръбския национализъм. Това се случи на 14 октомври т.г. по време на футболен мач между отборите на Албания и Сърбия. При нормални междудържавни отношения провокацията не би срещнала толкова яростна реакция от обществеността на двете страни. Над сръбско-албанските отношения обаче тегне драматична истори- ческа реалност, тлее етническа нетърпимост, която на моменти избухва в кървави конфликти.

***

На Парижката мирна конференция през 1919 г. не са приети 14-те точки на американския президент Удроу Уилсън, включително прилагане на най-справедливия принцип на самоопределение при очертаване на следвоенните граници. Надделяват крайните завоевателни амбиции на победителите. Така малки държавици се удвояват по територии и население, като в границите им се включват и чужди етноси. 

Едно от безумните
решения

в Париж е създаването на най-изкуствената държава в Европа - Кралството на сърбите, хърватите и словенците, преименувано десетина години по-късно в Кралство Югославия. В него са вкарани против волята им народи и етнически групи, които не само никога не са живели в една държава, но и векове са враждували и воювали помежду си. В новата многонационална държава наред с 1,2 милиона българи от Вардарска Македония, половин милион унгарци в областта Войводина и почти толкова немци в кралството са включени и над 400 хиляди албанци. Доминиращите в Кралство Югославия сръбски националисти налагат жесток режим над потиснатите етноси, целят да ги „сърбизират“, провокират тяхната съпротива, включително и въоръжен отпор.

Поради езиковите и религиозните различия и създадената атмосфера на нетърпимост денационализацията в Косово и другите райони, населени с албанци, засича. Вместо това
започва бързо нарастване на броя на албанците в кралството. Провокиран от репресиите, албанският национализъм излиза с девиза „Албанската майка ще пречупи сръбския щик“. Рязко нараства раждаемостта на албанците и за нея с тревога пише ученият Васа Чубрилович, по-късно председател на Сръбската академия на науките. В секретен меморандум Чубрилович предупреждава, че ако правителството не предприеме спешни мерки за ликвидиране на албанците в Югославия, те ще станат най-голямата заплаха за държавата. Авторът предлага и конкретни мерки. На първо място, мащабна изселническа акция. Второ, най-будните и образованите албанци чрез подкупи и привилегии да бъдат
привлечени да работят за каузата на бия. Трето, стимулиране смесени бракове между сърби и албанци. Четвърто, инсцениране на бунтове в райони, оказващи силна съпротива на сърбизацията, които да бъдат безмилостно потушавани, но не от армията, а от паравоенни части. Втората световна война осуетява изпълнението на приетия от
югославското правителство меморандум за „деалбанизиране“. Хитлеристка Германия разгромява Кралство Югославия и в него избухва жестока междунационална гражданска война. 

Най-големият
виновник

за това е бруталният белградски режим, властвал дотогава. Добре е да се знае, че от 1,6 милиона югославски граждани, загинали във Втората световна войната, 1,1 милиона са жертви на междуетнически конфликти. За съжаление след Втората световна война държавите победителки отново налагат интересите си. Вместо незабавно да ликвидират тази най-изкуственo създадена държава и да избавят потиснатите народи и етноси от диктатурата на Белград, те съхраняват Югославия и цели четири и половина десетилетия я
крепят. Това дава възможност авторитарният режим на Й. Б. Тито да продължи „кралската“ политика на крайни репресии и грубо сърбизиране в държавата, преименувана вече в СФРЮ. Българите във Вардарска Македония македонци“, унгарците във Войводина стават маджари“, т.е. различни от унгарската нация, на албанците се отрича национална принадлежност, тъй „шиптари“. Този груб денационализаторски подход, съчетан с нагло фалшифициране на историята, успява само във Вардарска Македония... Мащабната съпротива на югославските албанци се изразява както в масови протести, демонстрации, безредици, така и в нов демографски бум. На призива „Не е истински албанец този, който няма поне седем деца“ откликва почти всяко албанско семейство. В резултат този етнос достига най-висока раждаемост в Европа. По югославската статистика албанците след войната са под половин милион, през 1961 г. - 980 хиляди, през 1971 г. - 1,306 млн. В преброяване на населението през 1981 г. вече са 2 милиона, а при разпадането на югославската федерация (според неофициални данни) надминават 3 милиона. Излиза, че албанското население за 18-20 години се удвоява. Този безпрецедентен в Европа за втората половина на XX век демографски прираст, който някои изследователи определят като демографска експанзия, стряска югославското ръководство, което е принудено да вземе спешни мерки за разширяване на автономните права на албанците в Косово. (Лео Матес, съветник на Тито, предупреждава още през 1973 г., че албанският демографски бум може да застраши стабилността и дори съществуването на Югославия.) В Косово бързо се променя етническото съотношение и албанците надхвърлят 90% от населението. Това ги насърчава в по-решителен курс към неза-висимост, който завършва с обявяването през 2008 г. на новата албанска държава на територията на Косово. Този акт рязко вло- шава отношенията на Белград както с новопровъзгласената държава, така и с Албания. Появата на втора албанска държава стимулира амбициите на националистите в Тирана и Прищина за т.нар. Велика Албания; учени и политици усърдно „аргументират“ тази идея. Директорът на Института за регионални прогнози в обширен документ, наречен „Платформата на естествена Албания“, твърди, че албанският въпрос е станал геополитическа реалност, която налага

тотално преструктуриране на Балканите

Според платформата албанците от Албания, Косово и Западна Македония трябва да бъдат обединени в една държава. Тази почти ултимативно предлагана идея е опасна и поради подкрепата на заинтересувани външни сили и на първо място Турция. Лично Ердоган в качеството си на премиер обещава пълна подкрепа, и то с „всички средства“, на обединението на албанците в една държава. А още по-тревожно е, че европейските държави и ЕС като организация мълчат; САЩ също не вземат отношение....

* * *

Това, че една провокация, извършена на спортно състезание, може да предизвика яростен изблик на омраза, е резултат на агресивния национализъм, насаждан над столетиe сред албанския сръбския народ. Затова днес в Белград има среди, които не могат да се примирят с реалността, че Косово е безвъзвратно загубена област за Сърбия. А как е от другата страна? Първо, в Тирана и Прищина националистите са главозамаяни от резултатите от демографската агресия в Косово. Второ, в Р Македония цели райони, в които никога не са живели албанци, днес са албанизирани. И всички те заедно смятат, че звездният миг за обединението на всички албанци е настъпил... „Футболната война“ на стадион „Партизан“ припомня колко опасен е крайният национализъм. Оставен без контрол от страна на управляващите, той може да нанесе тежки удари по интересите на всяка държава. Планираната, макар и засега отложена, визита на албанския премиер Еди Рама в Белград би била добър знак, че в двете столици има отговорни държавници, които не споделят и не толерират крайните националистически изяви.