32091 | 1 ноем. 2014 | 17:12
Скоро закръгляме 25 години от старта на демократичните реформи, което покрай всичко друго означава, че вече всеки втори българин не знае как се купува бира.
Защо всеки втори? Към 31 декември 2013 г. по данни на НСИ в България са живели 7 245 677 души. До 40 г. са били около 3,3 милиона мъже и жени, т.е. тази категория доближава 50% от населението. А в нея само най-старите са били в началото на прехода петнайсетинагодишни. Но и тази уверена възраст още не е гаранция, че им е поверявано сложно и отговорно пазаруване - като избора на бира.
Да ви припомня как се прави. Независимо дали бутилките ви ги дава продавач, или се самообслужвате - хващате всяка за гърлото и я обръщате срещу светлината. Само така ще забележите утайката и ще повишите шанса си за добра покупка.
Отдавна обаче няма бира с утайка и един полезен навик е безвъзвратно изчезнал. За 25 години изгубихме не само умения, но и социален опит - от опашките за нескафе например. Изгубихме дори усещания. Непознато за днешния българин е уханието на зеленчуков пазар, където тече сок от гниещи домати. И тъй нататък.
Хората с носталгия по социализма си имат своите основания, но е факт скокът по отношение на стоките и услугите.
Факт е също, че това е напредък на бизнеса. А държавата четвърт век отчайващо изостава в услугата, за която й плащаме с нашите данъци. Тази услуга се нарича управление и се състои в създаване и трайно поддържане на нормална правна, административна и инфраструктурна среда - и за бизнеса, и за бита.
Тази услуга издиша. Дори укрепна и политическа класа, в която голямата част не се интересува от управление, може би не го и разбира.
Не идеализирам свободния пазар. Онова в Горни Лом беше бизнес, нали?! Но даже в тези случаи виждаме „преходната“ държава, изплезила език далеч назад. Инспекция по труда е създадена в България през 1907 г. Има ли друга причина да не действа днес освен властнически мързел и безразличие?
Ако от години едва ли не всяка седмица гърмят газови бутилки, то не е толкова от пишман бизнес, колкото от „елит“, който не умее или не желае да организира елементарен контрол.
Пръстът на неуправляваща власт се вижда и в пътната мрежа. Не може (!) да има магистрала, на която се образуват локви и ручеи. 400-500 км на запад от Калотина такова смъртоносно съоръжение е немислимо, по-немислимо дори от бира с утайка. Там строителният бизнес не е много по-кадърен и извисен от българския. Там обаче държавите управляват.
Годишнината от 10 ноември съвпада с преговорите за кабинет. Чуваме за приоритети, криза, отговорност. Но най-важното е по-просто: дали новата власт ще работи, или ще се впише във върволицата „преходни“ правителства, които така и не се наканиха да управляват като хората.
Мобилна верси
RSS
