17316 | 2 дек. 2014 | 11:06
Вчера Ирина Бокова долетя за един ден в България, за да връчи лично на Йорданка Фандъкова сертификат за приобщаването на столицата ни към т.нар. Мрежа на творческите градове на ЮНЕСКО. За краткото време тя успя да се срещне с министрите на външните работи и на културата - Даниел Митов и Вежди Рашидов. Докато тече вторият й мандат на високия пост, западни медии все по-често я споменават като сериозен кандидат за бъдещ лидер на ООН.
- Идвате си с радостна новина за България, г-жо Бокова. Обяснете какво означава този сертификат „София - град на киното“, който връчвате на кмета на столицата Йорданка Фандъкова, и изобщо - що е то „Мрежа на творческите градове“ към ЮНЕСКО?
- Щастлива съм лично да дам сертификата на г-жа Фандъкова. Това е един от успешните проекти на ЮНЕСКО, започнал преди повече от десет години - мрежа от градове в света, не само столици, разделени в няколко категории на творчество - литературата, книгата, музиката, занаятите. Членове са Единбург, Рейкявик, Дъблин... Тази мрежа на креативните градове дава престиж на самите населени места, на кметовете... Различните служби в тях са в непрекъснат контакт под егидата на ЮНЕСКО за сътрудничество, обмяна на опит... Последната голяма тяхна среща беше в Пекин миналата година, преди това - в Монреал.
- Има ли и материални бонуси?
- Пряко, не. Но това помага за развитие на интереса към града, туризма. Членството в мрежата дава самочувствие, тежест, достъп за кандидатстване в различни проекти. Когато кацнете на летището в Рейкявик, вървите по една осветена пътека, на която пише „Творчески град на ЮНЕСКО за книгата“. Гордеят се с това признание.
- Изкуството на чипровските килими пък влезе преди дни в списъка на нематериалното културно наследство на организацията редом с Бистришките баби и нестинарството. Дълъг ли е пътят за кандидатстване пред ЮНЕСКО и колко обекта вече са в този списък?
- Пътят е дълъг. Необходима е научна обосновка, тъй като не става въпрос само за една красива традиция, а за сериозни международноправни изисквания. И от тази гледна точка аз съм много щастлива, че чипровските килими влязоха в списъка на културните ценности. Надявам се в бъдеще в него да бъдат и кукерите, и много от другите идеи, които имат Националната комисия за ЮНЕСКО и Центърът за нематериално наследство.
- Чипровските килими си имат и важни фенове, по такъв стъпва и принц Чарлз...
- Явно принцът има добър вкус.
- През нощта се връщате от мисия в Дакар и без почивка долетяхте в София. Каква беше целта й?
- В Дакар имаше среща на високо равнище на организацията на франкофонските държави, която се провежда на всеки две години. С нея ЮНЕСКО работи в тясно сътрудничество по много въпроси - образование, културно разнообразие... Имах покана, но бях помолена и от генералния секретар на ООН Бан Ки Мун да го представлявам и да прочета слово от негово име.
- Все по-често от чужбина идват коментари за възможността вие да го наследите на поста. Преди десетина дни десният в. „Фигаро“, един от най-авторитетните всекиднев ници във Франция, написа, че вие сте най-достойният кандидат за бъдещ ръководител на ООН. По принцип смятате ли, че изборът на човек от бившия Източен блок може да намали нарастващото напрежение между Запада и Русия днес?
- Много приятна е оценката от страна на такъв авторитетен вестник като „Фигаро“. Поначало смятам, че е ред на втора група - на Източна Европа - да има правото поне да представи своите кандидатури. А разбира се, големият въпрос е как да се сближат позициите, как ООН да продължи да служи като широка платформа за мира и сигурността в света.
- От предишни наши разговори знам, че имате приятелски отношения с първата жена държавен секретар на САЩ Мадлин Олбрайт. Посъветва ли ви опитен политик като нея как да влезете в предстоящата битка за такъв световен лидерски пост?
- Непременно ще я попитам при някое от ходенията ми във Вашингтон.
- Кои са според вас най-сериозните ви съперници за поста?
- Всичко е на много ранен етап. Сега изцяло съм съсредоточена върху работата си в ЮНЕСКО, стабилизирах организацията, защото излизаме от тежка криза. Освен това генералният секретар Бан Ки Мун ми възложи друга много отговорна задача - да оглавя комитет за координация на цялата система на ООН, на всички агенции, програми и фондове по въпросите на мениджмънта. Това са въпроси, свързани с бюджети, човешки ресурси, правила... Така че имам достатъчно работа за следващите две години.
- Кои са най-близките ви приоритети като лидер на ЮНЕСКО?
- Без съмнение опазването на културното наследство в зоните на конфликти, най-вече в Ирак и Сирия. На 3 декември организирам конференция в централата на ЮНЕСКО по тези въпроси с участието на експерти, директори на големите музеи като Метрополитън, Пергамон, Музея на ислямската култура в Кайро, Лувъра, с участие на партньори от големи световни организации. Целта е да бъде спряна заплахата от разрушение. Да създадем друго виждане, друг манталитет и да свържем тези проблеми с въпросите на сигурността. За мен това, което се случва в Сирия и особено в Ирак в последно време - целенасоченото разрушаване на паметниците, опитът да се заличи идентичността на малцинствени групи, преследването им - е не по-малка заплаха за сигурността, отколкото други действия на екстремистите.
- Усетихте ли в Ирак такава воля и от страна на ръководителите?
- Без съмнение. Ирак има ново правителство. Срещнах се и с президента, и с премиера, и с министрите на външните работи, културата, образованието, бях на много места. Разговарях с представители на малцинствата. Мисля, че правителството е с много силна нагласа да започне един национален диалог. От друга страна, има дълбоки проблеми, идващи особено от фрагментацията на обществото. Затова е важна необходимостта от употреба на сила, няма друг начин да бъдат изтласкани екстремистите. Но това няма да води до успех, ако не бъде съпроводено от сериозни мерки за национален диалог и за възстановяване на доверието, единно виждане за народност, нация в Ирак.
- Отдалече там се вижда само страшен, като че ли непреодолим хаос... Имахте ли възможност да разговаряте с обикновени хора, да научите нещо за личните им съдби?
- Представителите на малцинствата бяха тези обикновени хора. Много от тях разказваха и собствените си истории. Посетих лагер за бежанци, както ние ги наричаме в ООН вътрешни бежанци, които са в рамките на държавата край Багдад. Освен иракчани, имаше йезити, сирийци, палестинци, които са избягали от своите територии. Беше трогателно... Всъщност аз посетих този лагер, за да поставя основната тухла за строежа на средно училище там - ЮНЕСКО ще го вдигне с помощта на фондация, с която работим. Направихме много трогателно тържество с представители от този лагер. Това бяха обикновени хора. Основно млади семейства с деца и младежи, които нямат къде да учат, безработни. Много от децата ми подариха техни рисунки, но тревожното е, че на повечето от тях бяха изобразени хора с пистолети, с оръжия, които те са виждали насочени
към родителите им. Много е страшно!
- Участвахте напоследък и във важни световни форуми в Ню Йорк, в Австралия..., сигурно ще пропусна някой. Срещнахте ли личност от световния елит, която силно ви впечатли?
- По време на сесията на Общото събрание на ООН в Ню Йорк в края на септември ми беше много приятно да се срещна с Мишел Обама, която участва за първи път във форум на Обединените нации. На конференция за образованието тя направи много силно изказване за образованието на момичетата. Бях поканена да участвам и в обявяването на голяма кампания под наслова „Той за нея“, т.е. как мъжете би трябвало да съдействат в усилието за равноправие на жените. Там се запознах с актрисата Ема Томпсън, която разви любопитни идеи за равенството на половете и правата на жените. За съжаление беше много грубо критикувана след това в интернет. Там бяха и други представители на артистичния свят, които участват в тази кампания, но нейното изказване беше най-силно. След това се включих в друга проява по повод климатичните промени, в която бяха Ал Гор, Леонардо ди Каприо, имаше много политици и личности от културните среди.
- Остава ли време за нормални разговори с такива хора? Какво си казвате?
- Седях до актьора Доналд Съдърланд по време на този форум. Говорихме си дълго. Той се оказа силно ангажиран човек, особено по въпросите на биоразнообразието, на климатичните промени. Темата за опазването на природното наследство е много важна за ЮНЕСКО, а Съдърланд често идва в Париж. Договорихме се да ни гостува, за да видим
как може да се включи в някои наши проекти в тази област.
- Една световна кауза печели винаги, когато я подкрепят известни хора на изкуството.
- Да, това привлича много хора. Приятно е да откриеш, че някой, който е успял в искуството, истинска звезда, е силно социално ангажиран. Имам близко приятелство с Форест Уитакър, който е наш специален посланик на добра воля по въпросите на деца в конфликти. Бях с него това лято в Южен Судан, където той работи с бюрото на ЮНЕСКО по младежки програми за помирение, ненасилие, и то в държава, която излиза от тежък конфликт. И не го прави за слава, има си я достатъчно, има „Оскар“, филми хитове и пр. Когато видиш, че такива известни хора от сърце се борят за кауза, това дава чувство за оптимизъм, че все пак общите усилия могат да успеят.
- Има ли някой нов посланик на добра воля на ЮНЕСКО сред артистичния свят?
- Новият ни пратеник по въпросите на образованието на момичетата и жените е съпругата на китайския президент г-жа Пън Лиюан. Тя е била известна певица, сега е професор по музика, и с удоволствие се съгласи да стане наш специален пратеник. Да се заеме с подобна роля такава значима фигура като първата дама на Китай, наистина е голяма подкрепа за нас.
Мобилна верси
RSS
