20498 | 3 дек. 2014 | 10:28

Как бе извършен преходът в икономиката, така че възникна олигархията?

© PREHODA.BG

Една от първите банки, която фалира през 90-те години, бе ТСБанк.

Как бе извършен преходът в икономиката, така че възникна олигархията? Как натрупа капитал организираната престъпност? На тези въпроси отговори бившият главен прокурор (1999-2006) Никола Филчев в първата част на анализа си „Криминалният преход към капитализъм“. В нея авторът изнесе любопитни данни: чрез източването на банките в периода 1993-1996 г. стотина физически лица присвоиха от държавата седем милиарда германски марки. При приватизацията на материалните активи беше разпродадено имущество за 30 млрд. долара, а държавата получи обратно едва три милиарда долара. Във втората част Никола Филчев анализира правните мерки срещу организираната престъпност и тероризма.

Подобно на разбойничеството в древността, организираната престъпност е рожба на съвременния цивилизован свят - на урбанизацията, техническия прогрес и глобализацията. Но основната причина за бурния ръст на организираната престъпност в България е смяната на обществения строй и поточно - смяната на социализма с капитализъм Или както е модерно да се казва - преходът от централизирана държавна икономика и авторитарно политическо управление към свободно пазарно стопанство, основано на частна собственост и демокрация. Разбира се, преходът към пазарно стопанство сам по себе си не е престъпен. Напротив, той би могъл да бъде общественополезен и потребен. Но в България този преход беше зле подготвен и зле извършен - без предварителна стратегия относно съдържанието и формите на прехода относно отрицателните явления, които го съпътстват, и мерките за противодействие срещу тях. Държавата рязко и категорично се отказа от управление на производството (промишлеността и селското стопанство), без да е създала условия за развитие на частното предприемачество - на дребния и средния частен бизнес. Липсваше адекватен на новите реалности контрол - производствен, финансов, банков, данъчен, митнически, пограничен, приватизационен и т.н. Административно-командният контрол на държавата отмря, а нова система за контрол, съобразена с изискванията на пазарната икономика, още не беше създадена. Нещо повече, в редица области липсваха изобщо юридически правила за стопанска дейност в условията на преход.

Като причина за нарастването на организираната престъпност трябва да се посочи и упадъкът на обществения морал. В резултат - гражданите масово нарушават закона, а корупцията взе застрашителни размери. 

Правни мерки

Организираната престъпна дейност и тероризмът обикновено се осъществяват тайно от група лица в конспиративна форма. Поради това разследването също трябва да е тайно, т.е. да отговаря на характера и формите на престъпната дейност. Това означава при разследване на организираната престъпност и тероризма да се използват електронни и други технически средства за персонален контрол (подслушване, проследяване, записване, заснемане и т.н.); да се внедрят тайни агенти в престъпните групи; да се улесни разкриването на банковата тайна; да се предвидят поощрителни норми за информаторите; да се подобри обменът на информация между правозащитните органи и т.н.

Следователно правните мерки за борба с организираната престъпност и тероризма са предимно от процесуално естество: използване на специални разузнавателни средства (т. нар. електронно следене) за събиране на доказателства в наказателния процес; използване на „агент провокатор“, който не отговаря за участието си в престъплението; защита на застрашените свидетели; засилен контрол върху движението на мръсните пари, предварително „замразяване“ на имуществото, придобито чрез престъпление; въвеждане на специфични, бързи процедури за разследване на организираната престъпност и тероризма и др. Всяко засилване на контрола върху престъпността води до ограничаване на индивидуалните права на човека. Така законодателят се изправя пред две противоречиви изисквания: от една страна, да създаде ефикасни средства за борба с организираната престъпност и тероризма, а от друга - да не накърнява основните права на човека. Държавните органи, които прилагат закона срещу органи.зираната престъпност, също се изкушават да злоупотребят с властта си в името на защитата на обществото. Всяка от посочените мерки предоставя възможност за това. Индивидуалните права на човека може да бъдат накърнени при проследяване, подслушване и записване на телефонните му разговори; при ареста и неоправданото му удължаване с цел да се изтръгнат самопризнания; при неоснователно разкриване на източниците на доходи или конфискуване на имуществото без присъда за извършено престъпление; при безконтролно съставяне на тайни досиета за определени личности и др.

През 2000 г. например прокуратурата провери как МВР използва специални разузнавателни средства за подслушване на определени категории граждани. Установи се, че за една година МВР е подслушвало около 10 000 души - привидно на законно основание. Но само 3% от тези случаи са представени на прокуратурата. А само в 1% от случаите прокуратурата е преценила, че събраната информация може да се използва като доказателство за извършено престъпление, и е внесла материалите от подслушването в съда. Останалите 9900 случая съставляват по същество нарушения на тайната на личния живот. 

Нашият идеал не е държавата на Оруел

Докато в условията на преход нарасна бурно организираната престъпност, държавноправният контрол изостана от развитието на престъпността. Процедурата за наказване е сложна и бавна. Корупционният натиск върху правозащитните органи се засилва. Наказателното правосъдие е в криза. Големите босове на престъпния свят остават недосегаеми за правосъдието. Възниква въпросът коя от двете ценности обществото следва да предпочете - контрола върху престъпността или правата на човека. Защото всеки контрол е свързан с ограничаване на човешките права. Проблемът е да се намери балансът между защитата на личните права и защитата на обществото от престъпни посегателства чрез засилване на контрола (в частност - на наказателното правосъдие). На пръв поглед обществото е изправено пред избора - „държава на мафията“ (където престъпността е висока поради слабия социален контрол) или „държава на Мусолини“ (където престъпността е ниска, но контролът върху живота на хората е тотален). Но тази алтернатива пред законодателя е само привидна.

Европейската конвенция за правата на човека, приета от Съвета на Европа през 1950 г., постави ново начало. Тя целеше да защити личността от ограниченията и посегателствата на държавата. Конвенцията изведе на преден план индивидуалните права на личността като висша ценност. Но организираният престъпен свят също ограничава правата на гражданите и установява диктатура върху обществото. Тази криминална диктатура е не по-малко опасна от политическата диктатура на тоталитарната държава. Следователно днес е нужно да се засили социалният контрол върху престъпността. Все пак Европейската конвенция за правата на човека е създадена преди повече от половин век и не отчита новите реалности - организираната престъпност и тероризма.

Новите мерки за борба с организираната престъпност и тероризма обаче трябва да зачитат основните права на човека. В света на Джордж Оруел, където държавата упражнява тотален контрол и навлиза дълбоко в личния живот на хората, като нарушава човешките права (наблюдава, следи, подслушва, записва, прониква в жилища, нарушава тайната на съобщенията и т.н.), няма престъпност. Нашият идеал обаче не е държавата на Оруел.