12096 | 7 дек. 2014 | 16:55

Премиерът Борисов вече навлезе в нова роля

Изборите за Народно събрание на 5 октомври родиха най-сложната парламентарна конфигурация от началото на демократичните промени у нас. Българският избирател за пореден път постави ГЕРБ на първо място, но този път в много по-различна ситуация от тази през 2009 г. Борисов трябваше не само да дели властта, но и да създава

изключително сложни баланси

които на моменти дори изглеждаха невъзможни.

Формираната след едномесечни родилни мъки управленска конфигурация ни изглежда на пръв поглед толкова крехка, че все едно във всеки един момент, за най-дребното нещо може да се разпадне. Тежките разделителни линии в Реформаторския блок изглеждат непреодолими. Напрежението там не спада. Валери Симеонов вероятно няма да спре да създава неразрешими казуси, а парламентарната подкрепа на Патриотичния фронт за това управление непрекъснато ще се поставя под въпрос. АБВ няма да спира да скърца със зъби по социални теми, а въпроси като „Южен поток“ ще поставят на истинско изпитание тяхната подкрепа за кабинета.

Погледнато с невъоръжено око, всеки би казал, че е въпрос на седмици или най-много няколко месеца тази конфигурация да се разпадне и да отиваме на нови предсрочни парламентарни избори. Ситуацията в действителност обаче е различна. Крехките баланси ще се удържат, а управлението - поради няколко важни носещи колони - в действителност е много по-стабилно, отколкото изглежда.

Патриотичният фронт, смятан за най- уязвимо звено в парламентарната подкрепа за управляващите, е

силно надценен като фактор

Продължаващата вече седмици наред драма около оттеглянето на патриотите всъщност далеч не решава съдбата на това управление.

Какво означава депутатите от Патриотичния фронт да оттеглят подкрепата си за кабинета? Нима няма да гласуват „за“ определени инициативи на правителството, които те смятат за правилни и разумни? Нима ще започнат консултации за вот на недоверие? Нима Борисов разчита единствено на тях в парламента, за да уп- равлява?

Аритметичният сбор на депутатите от ГЕРБ, Реформаторския блок и АБВ е 118. Към това, като се прибавят независимата Ана Баракова и двамата отлюспени от ДПС, стигаме до заветните 121. Нещо повече - на терена има и други мераклии за парламентарна подкрепа. Българският демократичен център вече неведнъж заяви своята готовност да крепи правителството в Народното събрание. ДПС пък от своя страна посочи именно Патриотичния фронт като единствена пречка пред подкрепата му за кабинета на Борисов.

Постоянните конфликти и напрежение в Реформаторския блок също не трябва да се надценяват като фактор за стабилността на правителството.

Разделителната линия сред реформаторите

не е от вчера. Още през лятото се оформиха два лагера в рамките на коалицията - от едната страна стоят представителите на ДСБ, а от другата - хората около Кунева и СДС. Това разделение от днешна гледна точка изглежда непреодолимо. Битката за лидерството в блока е в пат. Никой няма да отстъпи, а конгресът за избор на председател ще продължава да се отлага във времето. И двата лагера обаче добре съзнават, че на този етап един без друг не могат. Но този хроничен конфликт е вътрешен. Разделителната линия не е „за“ или „против“ кабинета. И двата лагера заявяват засега категоричната си подкрепа.

Реформаторите са поели и огромна политическа отговорност с този кабинет. Трима от председателите на партии, които членуват в Реформаторския блок, са участници в правителството. Блокът е и длъжен да опита да реализира своите заявени намерения за реформи, за да оправдае съществуването си, а това може да стане само и единствено посредством участието му в изпълнителната власт. В този ред на мисли въпреки очевидните разделения,конфликти и нестабилност в Реформаторския блок той ще е стабилна опора на правителството поне в следващите месеци.

Третият партньор в управлението пък изглежда много различен като профил от ГЕРБ и реформаторите. АБВ е лявата партия в дясното правителство. Формацията е само с единия крак в правителството, имайки един представител в управлението. АБВ изглежда така сякаш във всеки момент лесно може да оттегли подкрепата си. Първоначално за много наблюдатели участието на партията на Първанов в кабинета на Борисов изглеждаше като самоубийствен акт, като предателство към левите избиратели. Но в действителност

има много аргументи за обратното

На първо място, алтернативата на АБВ беше да остане опозиция на това управление, но това от своя страна би я поставило в ситуация, в която ще се конкурира с БСП на опозиционното поле. Формацията на Първанов трудно би спечелила тази битка със столетницата. БСП притежава опитни парламентаристи, които лесно можеха да засенчат новаците от партията на Първанов. На второ място, като млада партия АБВ има нужда от ресурс и изграждането на клиентски мрежи, което можеше да стане единствено и само чрез участието й в изпълнителната власт. На трето място, социалното ведомство, което беше отредено на АБВ, й позволява да поддържа социалния си образ.

Първите спечелени битки на Калфин в рамките на правителството за коледните добавки и за вдигането на минималната работна заплата са успехи именно по линията на поддържането на лявата идентичност на партията. Тази сравнително изгодна позиция на АБВ я прави надеж- ден партньор в управление без обозрима перспектива за оттегляне на подкрепата й за това управление.

За поддържането на тази сложна конфигурация и за съобразяването с много различни интереси се изисква и много консенсусно поведение от ръководителя на правителството. Борисов точно си даде сметка за ситуацията и в рамките само на няколко седмици той влезе в нова роля. Тя не е продиктувана от някаква смяна в неговия характер или в политическото му мислене и инстинкт. Тя е неизбежна. Новият стар министър-председател разбра, че ако продължава със стила на управление, познат ни от предишния мандат, това ще взриви много бързо крехката правителствена конфигурация.

В какво точно се изразява тази нова роля обаче? Борисов вече не е говорител на правителството. Той далеч не доминира така в публичното пространство. Дори се създава впечатление, че не ГЕРБ е водещата партия в коалицията. Реформаторите са далеч по-активни в дебата. 

Министър-председателят в момента поема функции на арбитър. Нужно е само да припомним позицията му по казуса с Орхан Исмаилов, когато той събра Реформаторския блок и Патриотичния фронт на разговор, без да налага своето собствено мнение. Борисов вече е и в по-пасивна, изчаквателна позиция. Ако в мандата му от 2009 до 2013 г. той сутринта изразяваше едно мнение, а вечерта го сменяше, то сега наблюдаваме един нов подход. Кога- то се появиха слухове за назначенията на Станимир Флоров в ДАИ и Иван Искров в Черноморската банка в Солун, няколко дни ние не чухме мнението на министър-председателя. Множество позиции на различни политици бяха изразени, а Борисов предвидливо изчака няколко дни, докато съобщи решението си, че нито един от двамата няма да заеме спряганите за тях постове.

Очертаната ситуация предвещава по-скоро

стабилност на управлението

в противоречие с привидната му крехкост и опасност от внезапен разпад. Като че ли сме се концентрирали единствено в отношението на по-малките коалиционни партньори към управлението и тяхната подкрепа. Малко се говори за рисковете пред ГЕРБ от това управление. А те не са малко.

От изключително значение за партията на Борисов са предстоящите през 2015 г. местни избори. На тях тя трябва да утвърди своята водеща роля в местната власт и дори да я разшири. Дотогава ГЕРБ ще държи на своето участие в централната власт, дори и в този сложен формат. Именно местните избори ще ни начертаят и перспективата за останалата част от мандата на това управление.

*Авторът е политолог, анализатор в института „Иван Хаджийски“.