Когато преговорите за прекратяване на войната в Украйна, водени с посредничеството на САЩ, бяха възобновени миналата седмица в Абу Даби, основният въпрос беше дали Русия възнамерява да направи някакви отстъпки след деветмесечно прекъсване на разговорите.
Руските ракети и дронове обаче вече бяха дали отговора на Москва, смятат анализатори. Седмици по-рано от очакваното Русия започна интензивна бомбардировъчна кампания срещу инфраструктурата, от която зависи оцеляването и нормалният живот на украинците през зимата. Ежедневните вълни от удари срещу енергийната система породиха опасения, че столицата Киев, в която живеят три милиона души, може да стане практически необитаема през следващите месеци.
По време на преговорите в Абу Даби Русия представи твърди искания, които едва ли биха били приети от Украйна и европейските ѝ съюзници. Тази непреклонна позиция показва, че Москва няма реален интерес от мирни преговори в момента, тъй като смята, че зимната бомбардировъчна кампания ще укрепи позициите ѝ преди пролетта.
„Те искат да седнат на масата за преговори, като държат енергийната ни система за заложник“, заяви украинският президент Володимир Зеленски след една от последните руски атаки.
След разговорите в Абу Даби предстои среща между американския президент Доналд Тръмп, руския му колега Владимир Путин и китайския лидер Си Дзинпин на среща на върха в китайския град Шънджън в четвъртък. Все още не е ясно дали тримата ще обсъдят войната в Украйна.
Атаките срещу инфраструктурата се превърнаха в стратегията на Москва за постигане на победа, след като в продължение на близо пет години Русия не успя да осъществи основните си цели в Украйна.
Всяка зима руските сили се опитват да извадят от строя електроенергийната система на страната и да принудят населението да се подчини чрез студа. Сега обаче украинските градове се намират в най-уязвимото си положение от началото на войната.
Електропреносната мрежа е отслабена след години на удари, а украинската армия изпитва все по-големи затруднения да я защитава заради намаляващите запаси от средства за противовъздушна отбрана.
Разследващи на ООН определиха руските бомбардировки срещу гъстонаселени градски райони с балистични ракети и планиращи бомби като престъпления срещу човечеството.
Последната руска кампания създава тежка нова реалност за украинците - периодични прекъсвания на електрозахранването и водоснабдяването, тъй като повредените преносни системи не позволяват произведената електроенергия да достига от централите до градовете.
Основната цел е Киев. 43-годишната Виктория Булах разказва, че напоследък жилищната ѝ сграда в покрайнините на столицата получава електричество едва между 18 и 26 минути дневно.
Без ток сградата остава без отопление, течаща вода и работещи асансьори. При нощни сигнали за въздушна тревога тя и деветгодишният ѝ син слизат пеша девет етажа до леденото мазе, използвано като убежище, след което отново се изкачват, когато тревогата бъде отменена.
„Цяла нощ напред-назад. Нагоре по стълбите, надолу по стълбите. Нагоре, надолу, после пак нагоре“, разказва тя.
Наскоро двамата проспали експлозии наблизо. Булах забелязала също, че нейна съседка е престанала да слиза в мазето с малкото си дете, защото това вече било прекалено трудно.
„Малките са сънливи. Искат да спят. Плачат, горките“, казва тя.
Украински представители и хуманитарни организации предупреждават за наближаваща хуманитарна криза, ако големите градове останат без отопление, течаща вода и канализация. Много от жителите, които имат възможност да напуснат през зимата, обмислят подобна стъпка.
„Зимата още не е дошла, а ние вече нямаме ток“, заяви Максим Тимченко, главен изпълнителен директор на ДТЕК - най-голямата частна енергийна компания в страната и електроразпределителното дружество на столицата.
Зима след зима Москва се опитва да сломи волята на украинците за съпротива чрез бомбардировки на критична инфраструктура и влошаване на условията за живот. Всяка година, включително през изключително студената зима на 2025 г., Украйна успяваше да преодолее трудностите.
Невъзможно е да се прогнозира как украинските градове ще преживеят настоящата зима, като метеорологичните условия също ще имат значение.
Олександър Харченко, директор на Центъра за изследване на енергийната индустрия в Киев, смята, че столицата може да преживее зимата без катастрофален срив на електрозахранването, ако ремонтните екипи разполагат с достатъчно безопасни интервали между руските удари, за да възстановяват повредените линии.
„Никой в света не знае как да работи под обстрел така, както ние. Изключително ни е трудно, но ще се възстановим“, заяви Харченко.
Перспективите пред Украйна зависят до голяма степен от хора като Сергий Титаренко, който ръководи екип за поддръжка на електропроводи в Суми - град в Североизточна Украйна, подложен на редовни руски атаки.
Той разказва как дронове преследват екипа му денем и нощем, докато работниците извършват ремонти с тежка защитна екипировка.
Преди няколко дни негови колеги пътували към място за ремонт по оживена улица в града, когато дрон ударил автомобила им. Един от работниците загубил крайник.
„Всеки има свой фронт. Ние държим нашия енергиен фронт, както казваме“, заяви Титаренко.
На 1 септември руският президент Владимир Путин нареди кампания от масирани удари срещу енергийния сектор на Украйна. До края на октомври руските сили извършиха над 350 атаки срещу електропреносната инфраструктура, като повредиха повече от 800 единици критично оборудване, сочат данни на украинските власти.
Само 72 часа преди началото на преговорите в Абу Даби Москва изстреля 36 балистични ракети, много малка част от които бяха свалени, както и 172 дрона. Всички ракети бяха насочени към Киев и околния регион.
Атаката прекъсна високоволтови електропроводи, захранващи столицата, и остави 40% от високите жилищни сгради в Киев без отопление преди първите сериозни зимни студове.
Все повече руски оръжия успяват да преодолеят украинската противовъздушна отбрана, която доскоро се отличаваше с иновативното съчетаване на различни системи, но започва да отслабва заради продължителното изчерпване на ресурсите.
Запасите от американски ракети прехващачи за системите „Пейтриът“, които остават единствената надеждна защита на Украйна срещу балистични ракети, намаляват опасно бързо. Вашингтон ограничава използването на наличните количества, за да запази резерви за кризите в Близкия изток, докато европейските съюзници срещат трудности при осигуряването на допълнителни ракети.
Говорителят на украинските Военновъздушни сили полковник Юрий Игнат обясни, че екипажите на противовъздушната отбрана са изоставили стандартната практика за изстрелване на поне две ракети прехващачи срещу всяка приближаваща балистична ракета.
„Не можем да си позволим такъв лукс. Принудени сме да използваме по една ракета срещу една цел, но както виждате, летят 40 ракети, а пет от тях биват свалени. Просто вече не разполагаме с тях“, заяви Игнат.
Изтребителите остават основното средство на Украйна за защита срещу руските ударни дронове с реактивни двигатели, летящи на голяма височина.
При концентрирани атаки успеваемостта при прехващането им може да достигне между 85% и 90%. Полковник Игнат обаче предупреди, че лошото време и разпръснатите групи от дронове, приближаващи от различни направления, понякога понижават този показател до 50-60%.
Допълнително затруднение създават ограниченията в работата на американската сателитна мрежа Starshield, която е основна част от комуникационната инфраструктура на украинската армия.
Зеленски предупреди, че украинските сили отново се сблъскват с ограничения на скоростта на услугата, което възпрепятства използването на новоразработени средства за прехващане при защитата на градовете от дронове с реактивни двигатели.
Киев провежда и собствена кампания с дронове на руска територия, насочена срещу големи петролни рафинерии и терминали за износ, за да ограничи енергийните приходи, финансиращи руската военна машина. Руската кампания срещу Украйна обаче е много по-мащабна и смъртоносна.
В украинските градове последиците се виждат в тъмните стълбища и замръзващите жилища.
25-годишната Анна Дзеблюк разказва, че непредвидимите прекъсвания на електрозахранването и водоснабдяването са нарушили ежедневния ѝ ритъм.
Тя пести заряда на батериите за извънредни ситуации, затопля леглото си с бутилка гореща вода през кратките десетминутни периоди, когато има електричество, и съобразява храненията си с наличието на ток, дори ако това означава да яде в полунощ, когато не е гладна.
„Странно е, защото домът престава да бъде безопасно място за теб. Вечер, когато се прибирам от работа или откъдето и да било, имам чувството, че се връщам в някакво мазе“, споделя тя.