1971 | 25 окт. 2026 | 01:07

Вотът определя не просто следващия държавен глава, а прегрупирането на силите след предходните парламентарни избори и възможността за излизане от дългата политическа спирала.

България избира в неделя, 25 октомври, седмия президент.
В надпреварата участват общо 27 регистрирани кандидатпрезидентски двойки.

Ако нито една кандидатпрезидентска двойка не бъде избрана на първия тур, на 1 ноември ще се проведе балотаж. Условието да бъде избран кандидат на първи тур е той да получи над 50% от гласовете и избирателната активност също да бъде поне 50%.

Право на глас имат около 6,5 милиона български граждани.

В над 75% от избирателните секции в страната ще се гласува само с машини.
Общо 613 избирателни секции са разкрити в 60 държави. Най-много са секциите в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия - 82, Турция - 78, Федерална република Германия - 70, Испания - 67 и САЩ - 44. Следват Италия - 29, Гърция и Нидерландия - по 24, Франция - 18, Австрия - 17, Белгия - 16, Канада - 15, Молдова и Швейцария - по 11.

Машинно гласуване е осигурено в 242 секции, за които са доставени общо 280 устройства. За първи път с машини ще се гласува във Варшава, Букурещ, Братислава, Будапеща и Хелзинки.

Изборните книжа, материалите и машините са доставени своевременно до секциите в чужбина чрез въздушен и наземен транспорт.
Гласуването в чужбина на изборите за президент и вицепрезидент на Република България на 25 октомври започна тази вечер, 24 октомври, в 21:00 часа българско време и ще приключи сутринта на 26 октомври.

Българите във Великобритания ще могат да гласуват в 82 секции на президентските избори на 25 октомври. Това е най-големият брой избирателни секции сред държавите извън България. В Лондон са разкрити 24 места за гласуване, като по две има в районите Баркинг, Стратфорд и Палмърс Грийн.

Над 13 000 български граждани в Турция са подали заявления за гласуване на президентските избори на 25 октомври. В страната са разкрити 78 секции, като в 27 от тях ще се гласува машинно. Броят на секциите е по-висок от този при парламентарните избори през пролетта, когато действаше ограничение до 20 секции в държавите извън Европейския съюз.

ГОЛЕМИЯТ ВЪПРОС - ГЛАСОВЕТЕ НА ГЕРБ И ДПС

Две от парламентарно представените формации нямат свои кандидати за президент – ГЕРБ с над 430 хиляди гласа зад гърба си на последните парламентарни избори през април т.г. и ДПС с над 230 хиляди. Техните избиратели или голяма част от тях все пак ще участват в предстоящия вот, но големият въпрос е накъде ще се насочат тези гласове.
Според социологически данни на старта половината от избирателите на ГЕРБ и половината от тези на ДПС няма да гласуват на първия тур. А след последните акции срещу знакови кметове на ДПС отливът може да е и по-голям.

ОСНОВНИЯТ ЗАЛОГ

Основният залог на тези президентски избори е геополитическата и вътрешнополитическата посока на България, като дебатите се концентрират върху противопоставянето между проевропейската линия и суверенисткия курс.

Вотът определя не просто следващия държавен глава, а прегрупирането на силите след предходните парламентарни избори и възможността за излизане от дългата политическа спирала.
Изборът определя доколко твърдо България ще отстоява европейската си позиция, отношението към войната в Украйна (помощ срещу мир чрез дипломация) и баланса Изток-Запад.

Кампанията се характеризира с висок залог за легитимността на институциите. Резултатът от първия тур на 25 октомври и балотажа на 1 ноември ще покаже дали обществото търси рязък завой в управлението, или залага на познатата институционална стабилност.

СКАНДАЛИ, АРЕСТИ, СБЛЪСЪЦИ, МОБИЛИЗАЦИЯ НА ВОТА

Изборите изпитват способността на кандидатите да привлекат периферен и тактически вот извън твърдите ядра на своите партии.

Късните предизборни скандали, знаковите арести и институционалните сблъсъци в последната седмица преди вота свиват преднината на фаворита, втвърдяват партийните ядра и парадоксално повишават избирателната активност до около 40%

Вместо да отблъснат масово хората, криминално-политическите сюжети повишиха напрежението и мобилизираха вота в последния момент.

Натрупването на скандали първоначално плашеше с ниска активност, но ескалацията в последните дни обърна тенденцията.

ИЗНЕНАДИТЕ - СКРИТОТО МНОЗИНСТВО, ТАКТИКАТА НА ГЕРБ И ДПС

Основните изненади на президентски вот се крият в поведението на "скритото мнозинство" – 17% от гласоподавателите, които вземат решение в последния момент, както и в непредсказуемото тактическо разпределение на вота от ГЕРБ и ДПС. Тъй като двете най-големи партийни структури нямат свои официални кандидати, тяхното поведение може напълно да пренареди очакваните дистанции за балотажа на 1 ноември.

Ескалацията на напрежението в последната седмица (включително знаковите арести на кметове) може да пренасочи протестен вот към по-радикални или по-умерени алтернативи в последните секунди преди затварянето на секциите.

Част от кандидатите не участват, за да спечелят, а за да прегрупират силите си за бъдещи политически проекти. Техният резултат може да се окаже по-висок от очакваното, превръщайки ги в незаобиколим фактор за пазарлъците преди втория тур