12593 | 3 окт. 2026 | 10:37

Проф. Близнашки избра мястото, защото освен екип и пари, трябваше да се намери и място. Това никак не беше лесно, защото първоначално му бяха измислили някакъв идиотски локус до едно паметниче на една видра“, посочи Врабевски

„Да се върнем 13–14 години назад. Благодаря, че отново е в ефир паметникът на цар Самуил и по този начин популяризацията му става гарантирана. Той заслужава това внимание и точно сега поводът е отличен“, коментира в студиото на „Тази събота“ д-р Милен Врабевски, лекар, председател на фондация „Българска памет“ и човек, който се опитва да пази българската памет.

„Трябва да благодарим и на професор Георги Близнашки, когато беше служебен премиер. Той избра мястото, защото освен екип и пари, трябваше да се намери и място. Това никак не беше лесно, защото първоначално му бяха измислили някакъв идиотски локус до едно паметниче на една видра“, посочи той.

„Представяте ли си този монумент да стои до нещо такова? Идеята била първоначално паметникът на цар Самуил да стои до видрата“, коментира д-р Врабевски.

„Слава Богу, с много битки и с лични разговори, тогава с проф. Близнашки успяхме да направим това. Той имаше политическата воля. А с проф. Иванов отидохме и намерихме мястото. Това беше най-подходящото място, където се е черкувал Самуил, където има правилното осветление, а отсреща са ослепените войни на Самуил. Практически ние завършихме концепцията по този начин. Това е едно скъпо удоволствие – да се направи такъв паметник. И в нерви, и в търпение“, отбеляза той.

Цар Самуил до последно отстоява границите на Българското царство - те се простирали до днешните Румъния, Сърбия, Черна гора, Северна Македония, Албания, Унгария, Босна и Херцеговина и Гърция.

„Струваше си, разбира се. Всички букви на закона сме минали, защото от конкурса, където се появиха 21 кандидати, журито избра точно този монумент да бъде - с екипа на скулптора Сашо Хайтов под негово ръководство. И както виждате, резултатът е изключителен. Знам, че му направиха активно мероприятие със светещите очи. Очите не му светят. Има контражурен ефект, направен от инженери от БАН, за да не му светят. Това е първоначалната идея – точно обратната на това, за което беше пуснат този грозен слух“, коментира д-р Милен Врабевски.

По думите му всичко в било изпипано до конец - с консултативен съвет, с хора, които са експерти и знаят много по-добре от мен как се правят тези неща.

„От мен се искаше да бъда спонсор на това събитие. Мисля, че го реализирах успешно. Направихме едно прекрасно откриване с президента Плевнелиев, с целия Свети синод по това време и с Националната гвардейска част. И сега мисля, че ще бъде едно прекрасно място за завършване с мощите на царя в България“, заяви още експертът.

„Моята задача беше да финансирам всичко това, да създам необходимите условия. Както виждате, резултатът е много добър. Отдолу има един висок постамент – 6–7 метра, висок монумент. Той се гледа отдолу нагоре. Точно в този план е направена цялата фигура и тя има перфектните симетрични данни, за да може да бъде на точно това място и да вдъхва точно това величие, тежест и сила на волята, които ни желаеха“, допълни той.

По думите му Самуил е герой на България и води 50 години битка за спасението ѝ. А подвигът му е бил изумителен - проява на много силен български дух и пример за младото поколение.

Останките на Самуил са намерени на остров Свети Ахил.

„Нашата активност в региона е от много отдавна – от 2012 година, въпреки че първите идеи започнаха още през 1999 г. Реализацията на нашите активности, които са по национални приоритети, които аз лично си формулирам, е в следните два аспекта. Първо, работим с децата и с нашите братя и сестри от Република Албания. Второ, с нашите деца и със семинарите ни по реинтеграция на диаспората“, посочи председателят на фондация „Българска памет“.

„Няколко пъти сме ходили на това място, което виждате в момента, и сме осигурявали почистване на региона, дори ремонтиране на табелата, където беше изчегъртано името „български“ пред „цар Самуил“, с уведомяване на гръцките власти. С много снимки, много веселие, но наистина активно почистване на тази светиня, за да изглежда тя като истински исторически паметник“, допълни той.

„Преподаватели от Югозападните Родопи, които са към моята фондация и които са заедно с децата – деца от българската диаспора, от Украйна, Молдова, Югозападните Родопи, западните покрайнини, Република Северна Македония, дори от Албания – са ходили на това място и са участвали в тези мероприятия, които са неразделна част от моите образователни семинари за реинтегриране на българската диаспора“, заяви още д-р Милен Врабевски.

А пролетта с него отива и делегация от от трите най-големи парламентарни групи в България в Албания. Очаква се българската диаспора там да получи повече права.