234 | 4 окт. 2026 | 08:47

Сред тях има кръстове, дарохранителници, врата и рипиди, свързани с катедралата в Серес. Те произхождат от манастирите „Света Богородица Икосифиниса“ и „Свети Йоан Предтеча“, както и от катедралата в Серес.

Църковните предмети, предоставени на Гърция във връзка с връщането на тленните останки на цар Самуил, не са отписани от Националния исторически музей.

Това каза за БТА доц. д-р Петранка Неделчева, ръководител на отдел „Експозиционна и международна дейност“ в НИМ.

Става дума за 53 предмета, заведени в музея под 48 инвентарни номера. Разликата се дължи на това, че под един номер могат да бъдат вписани повече от един предмет. Като пример Неделчева посочи две рипиди, регистрирани под един инвентарен номер.

Предоставени са временно, без прехвърляне на собственост

Предметите са датирани от XVIII-XIX век и имат художествена и религиозна стойност. Сред тях има кръстове, дарохранителници, врата и рипиди, свързани с катедралата в Серес. Те произхождат от манастирите „Света Богородица Икосифиниса“ и „Свети Йоан Предтеча“, както и от катедралата в Серес.

По думите на доц. Неделчева предметите са дадени за „послужване“. Това означава, че не са дарени и собствеността върху тях не е прехвърлена, а са предоставени, за да бъдат показвани в Гърция. За конкретните предмети няма определена дата, до която трябва да бъдат върнати, като не е ясно и дали срокът ще бъде продължен.

„Всеки един от предметите, които са предадени за послужване в Гърция, е с надпис на дарителя към кой манастир принадлежи и към кой манастир иска да дари въпросния предмет“, каза доц. Петранка Неделчева.

Тя подчерта, че сред предоставените ценности няма корони. Те не са извадени от настоящата експозиция на НИМ и не са част от основните съкровища, представени в музея.

Предметите са пренесени в България през 1917 г.

Историята им е свързана със събитията от 1917 г., когато българското правителство разпорежда на намиращите се в района войски да бъдат иззети предмети, свързани с българите, българската история и културното наследство. Те са пренесени в България, но дълго време са били засекретени.

Сред тях няма манускрипти. „Един лист не е излязъл“, каза Неделчева, цитирайки директора на НИМ доц. Бони Петрунова. Предоставените предмети са участвали в изложби през годините, но нито един от тях не е част от настоящата експозиция на музея.

Спорът около останките на цар Самуил

Останките на цар Самуил са открити през 1969 г. в базиликата „Св. Ахилий“ в Малкото Преспанско езеро от гръцкия археолог проф. Николаос Муцопулос. Самуил е български владетел от династията на Комитопулите и царува от 997 до 1014 г.

Според доц. Неделчева в научните среди има различни мнения за идентификацията на останките. Тя обаче определи като исторически значим факта, че гръцката страна ги предоставя на България като останките на българския цар.

„Нашата южна съседка ни върна нашия цар, с което се слага точка на спекулациите кой е Самуил“, допълни доц. Неделчева.

Тя определи като спекулации твърденията, че България е предоставила на Гърция най-ценните си национални съкровища.

По думите ѝ НИМ съхранява 22 съкровища с установен археологически контекст от българските земи, сред които Панагюрското и Боровското съкровище.

Източници: БТА