13191 | 28 юни 2015 | 13:16
Клошарят Х (като Хипотеза) е хванат да рови в контейнер за смет в София и е глобен с 500 лева, да речем. Иначе новите санкции за деянието са от 300 до 1000 лева.
Заловеният няма пари. Обаче в неговия хипотетичен свят събираемостта на глобите е 100%, властта до дупка си иска своето и Х знае, че няма как да мине метър. А тъй като избягва да краде, за него изходът е един - още по-трескаво рови в кофите, вече не само за мизерна прехрана, но и за да се издължи пред родната община.
И Х бърза и в бързината подир Х остава все повече разпилян боклук, което си е следствие от прилагането на една наредба... за чистотата.
Авторите на наредбата едва ли вярват дълбоко в нейната полезност, но все пак са написали онези 300 лева, нали?
Къде е разгадката?
У нас, като седне някой да измисля мерки и да кове правила - бил той и най-трезвомислещият, ехидни демони долитат до неговата глава, отнемат му житейската зрялост и реалния поглед към света.
И се раждат чудеса.
Преди няколко години някой пак в Столичната община търсеше как да наложи дисциплина и отчетност сред онези, които имат домашни любимци. И стигна до следното: всички граждани, които НЯМАТ домашни любимци, в срок да декларират пред властта факта, че НЯМАТ домашни любимци. Уви, това хрумване не бе реализирано и гъста забрава покрива неговия блясък.
Грижа за подрастващите в цялата страна бе вдъхновила доста по-рано депутати царедворци. Те гласуваха законова норма: децата до 14 години може да излизат на улицата само с пълнолетен придружител, иначе не може. Е, още на следващия ден демоните отпуснаха нокти и законотворците си отмениха забраната, но беше забавно.
Много такива разпоредби са отдавна приети и спят закопани в закони и правилници. Толкова много, че пишещите нови правила често не знаят за вече написаните. От време на време някой се сеща за тези спящи правила и забрани - почти винаги, за да напише в тях още по-сурови наказания.
Пакостните демони са неуморни, те насаждат в обществото, в политическия и в административния „елит“ заблудата, че ред се прави само чрез все по-солени глоби или все повече години затвор, или криминализиране на все повече деяния.
Само че ред се прави с прилагане и приложимост (!) на законите, с мисъл, организация и контрол. С работа, накратко казано.
Рядко обаче минава седмица без шумни напъни в дух „ред чрез строгост“. Обикновено те са безсмислени, понякога смешни, а най-често навяват тъга. Защото са показател до каква отчайваща степен в България е разнищена тъканта на подреденото всекидневие..
Мобилна верси
RSS
