4964 | 2 юни 2026 | 17:40

По предварителни данни на Евростат, бюджетният дефицит на България за 2025 г. е достигнал около 3,5% от БВП

Утре, 3 юни, Европейската комисия официално ще публикува своя доклад в рамките на пролетния пакет на Европейския семестър. С него се очаква България да стане 11-ата държава в ЕС, срещу която се задейства процедура по прекомерен дефицит (свръхдефицит).

Процедурата предвижда засилен регулярен мониторинг от Брюксел, задължителни ограничителни мерки за свиване на разходите и потенциални финансови санкции, ако препоръките не бъдат изпълнени.

По предварителни данни на Евростат, бюджетният дефицит на България за 2025 г. е достигнал около 3,5% от БВП, което е над разрешения "Маастрихтски" таван от 3%. Държавният дълг обаче остава стабилен и далеч под лимита от 60% (около 29,9% от БВП). Пролетната прогноза на ЕК показва рискове дефицитът да продължи да расте през 2026 и 2027 г., ако не се предприемат спешни фискални корекции.

Премиерът Румен Радев вече обяви, че това е „тежко наследство“ от предишното управление. "Балонът се спука. Това е резултат от тежкото наследство, което получаваме – популизъм, некомпетентност, волунтаризъм и грабеж, защото някои се учиха за финансисти на наш гръб“. Радев обвини предходните кабинети, че изкуствено са „коригирали“ баланса на хазната за 2025 г. чрез изтегляне на авансови данъци и междинни дивиденти от държавните фирми, оставяйки „дупка“ за настоящата 2026 година.

По данни на финансовото министерство, рамката за 2025 г. е била изкуствено подобрена изтегляне на 363 млн. евро авансов корпоративен данък; изземване на 100% от текущата печалба на държавните дружества към средата на 2025 г. (общо 556,7 млн. евро) под формата на междинен дивидент. Очертава се тези средства да липсват в хазната за 2026 г.

Икономистите и работодателските организации като БСК и КРИБ предупреждават, че овладяването на дефицита ще изисква непопулярни мерки. Сред обсъжданите сценарии са замразяване на планирани увеличения на заплати в публичния сектор и пенсии; вдигане на данъци или свиване на административния апарат; ограничаване на държавните инвестиции и обществените поръчки.

Процедурата не отменя автоматично със задна дата оценките за готовността на България за еврозоната, тъй като те са правени на базата на по-ранни официални данни.

От ГЕРБ реагираха остро на изказванията на Радев, като коментираха, че процедурата по свръхдефицит касае не 2025, а 2026-та година. Теменужка Петкова от ГЕРБ обвини премиера в манипулация на фактите и опит да прехвърли отговорността за собствените си провали. „Искам да отправя призив към премиера Румен Радев да не си служи с лъжи и с неверни интерпретации. Не е вярно, че сме манипулирали данните, за да влезе България в еврозоната. Изпълнението за предишния период е проверявано от НСИ и Евростат. Не е хубаво премиерът да оправдава своите бъдещи действия, свързани с бюджета за 2026 година, със стари въпроси.“

Бившият финансов министър Асен Василев отхвърли обвиненията срещу него, заявявайки, че влизането в рамките на 3% дефицит за 2026 г. е напълно реалистично предвид ръста на приходите. Той прехвърли отговорността за влошените финанси върху управлението на служебния кабинет на Росен Желязков и ГЕРБ.

От партия „Възраждане“ напомниха, че са били против влизането ни в еврозоната и европейските фискални рамки. „Ситуацията, в която се намираме ние, със съжаление ще го отбележа, е очаквана от „Възраждане“. Предупреждавахме, че влизането ни в еврозоната ще бъде изключително тежко и цената ще я платим всички ние като граждани“, коментира Цончо Ганев.