Иран е предал чрез посредници седем условия на САЩ, които трябва да бъдат изпълнени, преди да бъде възстановено свободното преминаване на търговски кораби през Ормузкия проток. Сред исканията са отмяна на американските санкции, освобождаване на блокираните ирански активи, компенсации за щетите от военните действия и гаранции срещу нова агресия.
Техеран настоява също Вашингтон да признае иранския суверенитет над протока и да бъде изградена регионална система за сигурност с участието на държавите от района. Ирански представители предупреждават, че при нова американска атака срещу Ислямската република страната може да нанесе удари по американски военни бази в Европа. Това засилва опасенията, че конфликтът може да се разпространи извън Близкия изток.
Паралелно с твърдата си позиция към Вашингтон Иран поддържа контакти с регионалните държави. Техеран и Оман са постигнали разбирателство по план за възстановяване на корабоплаването през протока, съобщи иранският външен министър Абас Арагчи. По думите му двете страни са договорили подход за възобновяване на преминаването на плавателни съдове, но Иран смята, че поетите от САЩ ангажименти също трябва да бъдат изпълнени.
Разбирателството с Оман не означава автоматично отваряне на протока за свободно преминаване. Окончателното решение остава обвързано с изпълнението на иранските условия. Международната морска организация към ООН призова държавите да спазват правилата за корабоплаване и да не застрашават търговските кораби и екипажите им. Организацията предупреди, че нападенията срещу граждански плавателни съдове и ограниченията върху трафика могат да засегнат международните доставки на енергийни ресурси и стоки, както и световните пазари.
Русия продължава да предлага да приеме на своя територия иранския обогатен уран, заяви говорителят на руското външно министерство Мария Захарова. Тя посочи, че предложението остава в сила, но следващите стъпки зависят от решенията на иранските власти. Москва е готова да обсъди и други варианти, ако Техеран ги предложи.
Захарова подчерта, че обогатеният уран е собственост на Ислямската република и именно иранските власти трябва да решат какво ще се случи с ядрените запаси. Тя добави, че американски планове за контрол върху товарооборота, свързан с Иран, могат да задълбочат кризата и международното напрежение.
Успоредно с кризата в Персийския залив Армения и Иран активизират дипломатическия си диалог. Арменският премиер Никол Пашинян и иранският президент Масуд Пезешкиан са изразили увереност, че двустранните отношения ще продължат да се развиват. Те са обсъдили сътрудничеството в различни области и договореностите от последното заседание на междуправителствената комисия в Ереван. Честите срещи на високо равнище според арменската страна създават условия за задълбочаване на политическите и икономическите контакти, което е важно за стабилността и транспортната свързаност в Южен Кавказ.
Събитията влияят и върху енергийния пазар. Страните от ОПЕК+ са увеличили добива през октомври въпреки затрудненията при транспорта през Ормузкия проток. Общото производство е достигнало 41,23 милиона барела дневно, или с около 2,04 милиона барела повече спрямо септември. Добивът на Саудитска Арабия е нараснал до 10,563 милиона барела дневно, а този на Русия — до 8,668 милиона барела.
Производителите се опитват да компенсират нарушенията на традиционните маршрути чрез алтернативна логистика, включително прехвърляне на петрол между танкери. Ормузкият проток обаче остава критична точка за световната енергийна сигурност. Нови ограничения могат да повлияят върху доставките, цените на петрола и икономиките на държави, зависими от вноса на енергийни ресурси. Развитието ще зависи от преговорите между Вашингтон и Техеран и от готовността на регионалните държави да гарантират безопасното корабоплаване.
Източник: fakti.bg