2738 | 11 ноем. 2026 | 17:56

Двете партии, които водят в социологическите проучвания за президентските избори – „Национален сбор“ (крайната десница) и „Непокорна Франция“ (радикалната левица), отдавна поддържат напрегнати отношения с медиите

АФП

Насилие по време на демонстрации, включително от страна на силите на реда, поляризация, враждебност от страна на политиците... Шест месеца преди президентските избори във Франция медиите изразяват тревога от безпрецедентно напрегната и взривоопасна атмосфера, която възпрепятства упражняването на тяхната професия.

„Имам чувството, че това, което дразни, е самата журналистика – журналистиката на терен, фактът, че има репортери, които наблюдават, разказват, снимат и слушат“, обобщава пред Франс прес Филип Корбе, директор на дирекция „Информация“ на обществената медийна група „Франс телевизион“.

Организацията „Репортери без граници“ е регистрирала 71 случая на възпрепятстване на журналисти при отразяването на демонстрации във Франция. От тези 71 случая 44 са свързани с физическо насилие, като в 29 от тях извършителите са представители на силите на реда.

Левият вестник „Политис“ например е подал в понеделник жалба до Главната инспекция на националната полиция, известна като „полицията, която контролира полицията“, след като една от неговите репортерки е била ударена по време на полицейска акция за разпръскване на демонстранти на 5 ноември в Париж.

От своя страна ръководството на Франс прес е изразило протест, след като няколко негови журналисти, отразяващи демонстрациите в Лил (Северна Франция), Лион (Югоизточна Франция) и Париж, са били удряни с палки, а срещу някои от тях дори е било стреляно с полицейско оръжие за изстрелване на гумени снаряди.

На терен информационните телевизионни канали са били особено изложени на гнева на демонстрантите, след като са били обвинени в пристрастност и снизходително отношение към крайната десница – обвинения, които те отхвърлят.

Това насилие се проявява в специфичен политически контекст: двете партии, които водят в социологическите проучвания за президентските избори – „Национален сбор“ (крайната десница) и „Непокорна Франция“ (радикалната левица), отдавна поддържат напрегнати отношения с медиите.

„Никога не съм виждал атмосфера, която толкова лесно да се възпламенява, която да е до такава степен пропита с насилие, брутална и поляризирана, шест месеца преди президентски избори“, заяви наскоро пред Франс прес Фабиен Намиас, директор на телевизионния канал Бе Еф Ем Те Ве.

Лидерът на радикалната левица Жан-Люк Меланшон обвини в понеделник медиите, че са изопачили думите му относно евентуални териториални отстъпки като начин за прекратяване на войната в Украйна, като ги нарече „шутовете от новините“.
В началото на ноември той беше упрекнал телевизия Те Еф 1, че е позволила на бившия министър-председател и кандидат за президент Едуар Филип да произнесе в централната й емисия „една отвратителна реч“ по въпроса за имиграцията.

„Днес някои ни принуждават да избираме на чия страна да заставаме“, реагира в събота директорът на дирекция „Информация“ на медийната група Те Еф 1 Тиери Тюйе. „Няма да позволим да бъдем въвлечени в това изключително опасно начинание – опасно за медиите и журналистическата професия и вредно за демократичния дебат“, предупреди той.

В края на октомври 14 медии, сред които „Монд“, „Медиапар“и „Уест Франс“, призоваха „Национален сбор“ да „гарантира свободата на информацията“ и осъдиха „сериозните прояви на насилие“, на които са били подложени някои журналисти по време на конгреса на крайнодясната партия в Орлеан.

Няколко дни по-късно почти всички журналисти бойкотираха представянето на книгата на председателя на „Национален сбор“ Жордан Бардела в знак на протест срещу отказания достъп на „Медиапар“ на конгреса в Орлеан. „Видяхме и не ни пука“, подигра се Бардела в социалните мрежи относно бойкота.

В понеделник ръководителката на синдиката Обща конфедерация на труда Софи Бине се противопостави на присъствието на консервативния телевизионен канал „Се Нюз“ на нейната пресконференция.

„Никой няма право да подбира кои журналисти да допуска“, заяви вчера френската министърка на културата Катрин Пегар.

Информационният канал, собственост на консервативния милиардер Венсан Болоре, редовно е обвиняван, че популяризира крайнодесни възгледи – обвинения, които той отхвърля. Петиция с призив за закриването му е събрала над един милион подписа.

Поляризацията на политическия и медийния пейзаж обаче не се изчерпва само с реториката.
От началото на годината „Радио Франс“ е подала 17 жалби за нападения или заплахи за убийство срещу свои журналисти и служители. Това съобщи пред Франс прес Аниес Варамиан, директор на дирекция „Информация“ на обществената медийна група.
„Как можем в една демокрация да приемем, че един журналист е заплашван с убийство само защото е задал фактически въпроси на политическа личност?“, пита Варамиан, която е и директор на „Франс енфо“.

Двама журналисти от тази медия станаха обект на вълна от нападки в социалните мрежи в края на октомври след напрегнато интервю с евродепутатката от крайнодясната партия „Реконкиста“ Сара Кнафо, която ги обвини, че са „активисти на крайната левица“.

В социалната мрежа Екс подигравките, идващи по-специално от депутати на „Национален сбор“ продължиха и след като главният редактор на „Франс енфо“ Ришар Плас обясни, че на двамата журналисти е била предложена „правна и медицинска“ подкрепа, тъй като „това са трудни моменти за преживяване“.

Превод от френски: Габриела Големанска, БТА