Държавите от Персийския залив от седмици се опасяват, че Иран отново може да започне да ги атакува, за да наложи собствените си условия за прекратяване на деветмесечния регионален конфликт. През последните дни тревогата се засили след два опита за атаки с дронове срещу Бахрейн — американски съюзник, на чиято територия се намират важни военни съоръжения на САЩ.
Бахрейнските отбранителни сили съобщиха в неделя, че са „прихванали и унищожили“ няколко ирански дрона. Подобно прихващане е било извършено и в петък. По-рано Корпусът на гвардейците на Ислямската революция заяви, че е атакувал американска вертолетна база в Бахрейн.
Техеран едновременно предупреди държавите от Залива да не „отварят стари рани“. Напрежението се покачва на фона на опитите на Иран да възпрепятства износа на повече нефт и газ през Ормузкия проток, както и заради натиска върху иранската икономика, създаден от американската блокада и натрупващите се международни санкции.
По-агресивният тон на Иран е насочен не само към съседите му, но и към възможността за нови американски или израелски удари и към състоянието на преговорите със САЩ. Техеран реагира остро на предложението на шестте държави от Съвета за сътрудничество в Персийския залив, че Иран трябва да компенсира съседите си за нападенията срещу тяхна територия — условие, което самият Иран поставя в евентуално споразумение с Вашингтон.
„Как могат държави, които активно участваха във военна агресия срещу съседна страна и предоставиха въздушното си пространство, териториите и водите си на тези, които атакуваха иранска територия, да говорят за компенсации от Иран?“, заяви говорителят на външното министерство Есмаил Багаеи на пресконференция в неделя. Той попита и какво се случва с „присъщото и законово право на Иран да се защитава“.
Багаеи припомни подкрепата на държавите от Залива за иракския диктатор Саддам Хюсеин по време на войната между Иран и Ирак през 80-те години и предупреди съседите на Иран да внимават да не „отварят стари рани“.
„Иран иска държавите от Залива да платят цената за война, която не са избрали, а след това да се откажат от правото си на търсене на отговорност и компенсации. Това е уравнение, което не може да бъде прието“, каза Ебтесам Ал-Кетби от аналитичния център Emirates Policy Center.
Признак за нарастващото безпокойство от възобновяване на бойните действия беше решението на Съвета за сътрудничество в Залива от миналата седмица да създаде разширен щаб в Кувейт за обединеното военно командване и да разположи сили там. Генералният секретар на организацията Джасем Мохамед Ал Будейви заяви, че това демонстрира „твърд ангажимент на държавите от Залива към защитата на сигурността и суверенитета“ им след „отвратителните ирански атаки“.
Иран засили и натиска върху корабоплаването в Залива. Почти всеки ден се появяват твърдения, повечето от които не са потвърдени, че танкери са се натъкнали на мини при преминаване през Ормузкия проток.
За Техеран увеличаването на износа на енергийни ресурси от Залива до почти предвоенните му равнища и рязкото поевтиняване на петрола намаляват важен лост в преговорите. Международната агенция по енергетика съобщи, че през октомври износът на петрол от държавите от Залива без Оман е достигнал 18,4 милиона барела дневно — приблизително 26% под равнищата преди войната. В същото време Иран не е успявал да изнася значими количества собствен суров петрол повече от два месеца.
Иранското ръководство настоява за прекратяване на американската блокада, постепенно премахване на международните санкции и размразяване на милиарди долари замразени активи като условия за подновяване на преговорите със САЩ.
Американският президент Доналд Тръмп обаче изглежда предпочита икономическият натиск върху Иран да продължи, като очаква Техеран да смекчи условията си. Той също така отчита желанието на държавите от Залива да избегнат нов кръг на конфликта. „По искане на държавите, които се опитвам да защитя, правим това по малко по-дълъг и по-цивилизован начин“, заяви Тръмп в четвъртък.
Успоредно с това той отмени усилията на вицепрезидента Джей Ди Ванс да възобнови разговорите с Иран и каза: „Нямаме нужда от споразумение с Иран. Тези дни отдавна отминаха.“
Икономическите трудности в Иран изглежда се задълбочават, въпреки че висши представители в Техеран настояват, че страната може да понесе натиска и да осигури чуждестранна валута в подкрепа на риала, чиято стойност е спаднала рязко от началото на конфликта.
Дългите опашки пред бензиностанции в много части на страната са един от постоянните признаци за трудностите. Вицепрезидентът Есмаил Сагаб Есфахани призна миналата седмица, че има проблеми със снабдяването и че иранците вече не могат да разчитат бензиностанциите да покриват нуждите им. В четвъртък жители на пристанищния град Бандар Абас блокираха движението в знак на протест срещу недостига на бензин. Председателят на иранския парламент Мохамед Багер Галибаф предложи официалните представители да спрат да говорят за горивния проблем — тема, която е особено чувствителна в Иран.
Въпреки икономическия натиск няма публични признаци, че режимът е готов на компромис. На въпрос дали Иран би приел временно спиране на обогатяването на уран или намаляване на равнищата му в преговори с Вашингтон, Багаеи отговори: „Не. Изобщо не сме на този етап. В този период не обсъждаме никакви подробности, свързани с ядрения въпрос, нито сме водили такива разговори.“
Галибаф заяви, че няма значение дали Вашингтон иска преговори или война. „Ако американците направят още една грешка този път, способностите и волята на иранските въоръжени сили ще определят географията на бойното поле“, каза той.
Иран многократно е предупреждавал, че нов етап на конфликта може да разшири мишените до инфраструктура в целия регион, включително подводни кабели. Съюзниците на Техеран — хусите в Йемен — почти ежедневно изстрелват балистични ракети по Саудитска Арабия. Те изглежда са засилили и натиска върху подкрепяните от Рияд правителствени сили в южната част на Йемен, което е принудило тези сили да се оттеглят от позиции близо до Червено море и е нанесло неуспех на кампанията им.
Така регионът остава в нестабилно междинно състояние. Израелският анализатор Дани Читринович, старши сътрудник в Института за изследвания на националната сигурност, написа, че САЩ може да вярват, че ще поддържат блокадата дълго време, но Иран я възприема като пряка заплаха за икономиката, суверенитета и националната си сигурност. По думите му Вашингтон не може да приема, че самото изчакване ще принуди Техеран да се предаде, тъй като Иран многократно е показвал готовност да понесе огромни икономически разходи, вместо да се откаже от това, което ръководството му смята за основни национални интереси.
Източник: cnn.com