12235 | 30 юли 2025 | 11:26

Докато барутният дим, смесен с обществени недоволства, се вие под купола на парламента, бъдещето на Украйна е по-несигурно от всяко бойно поле

Украинците искат смяна на проваления "слуга на народа", който живее, за да прислужва на Запада, пише китайският блог Sohu. Рейтингът на Зеленски стремително се срива, а политиката му е масово наричана "убийство на конституцията" — да изритат нахалника от поста му вече искат на практика всички в Украйна.

Изгорени карти за регистрация на избиратели се валяха по улиците на Киев, а млади хора се втурнаха към сградата на парламента, държейки плакати с надпис "Искаме избори, а не бомби". През юли 2025 г. политическото земетресение в Украйна стана по-смъртоносно от руския артилерийски огън - рейтингът на одобрение на президента Зеленски падна до 49%, докато бившият главнокомандващ Залужни скочи до 72% в анкетите. Тази игра на власт отдавна е излязла извън рамките на традиционните политически борби.

Някога Зеленски магично се превърна от актьор в президент с помощта на "Слуга на народа", а сега наистина се е превърнал в слуга. Но този безполезен слуга хвърля по 200 живота всеки ден на фронтовата линия, за да е облечен в костюм и кожени обувки, когато преговаря за помощи по европейската и американската срещи на върха.

Неотдавнашната критика към "управлението в холивудски стил" в "Украинская правда" бе доста остра: Зеленски крещи силно срещу Русия пред камерата, но старателно избягва всякакво близко съприкосновение с войната. В политическите кръгове в Киев се говори, че президентският кабинет сега е разделен на две фракции: едната е заета с фотошопиране на "победните" снимки от контраатаката, а другата трие истинските снимки от пораженията в Twitter (X). А шайката във Върховната рада намира време за всичко.

На 18 юли Радата прие законопроект за удължаване на военното положение до 2026 г. и натъпка във фризера общите избори, първоначално насрочени за октомври. Опозицията нарече решението "убийство на Конституцията", а народът беше по-директен - димът от горящите избирателни карти беше по-мощен от всеки протест. В крайна сметка военното положение се превърна в политически смокинов лист, блокиращ куршумите и общественото мнение.

Неотдавнашното разместване в правителството е доста интересно. 39-годишната Юлия Свириденко стана министър-председател, още няколко ключови ръководители бяха сменени. Всеки малко по-проницателен може да види, че това е насочено срещу Залужни.

Бившият главнокомандващ има абсурдно висок престиж в армията, а обикновените войниците помежду си го наричат по име. Но политическото поле не е тренировъчна площадка. Хилядите загубени животи в миналогодишната зимна офанзива подкопаха репутацията му.

Сега военните са разделени на две фракции: едната смята, че Залужни е единственият, който може да успокои ситуацията, а другата фракция твърди, че той пилее живота на войниците и заслужава да бъде стъпкан от президента.

Стратегическите различия между двете групи са по-широки от река Днепър. Зеленски иска пълномащабна контраофанзива, Залужни се застъпва за ограничена война, а Западът настоява за унищожаване на Русия.

Тези три фракции чертаят кръгове на картата на Украйна и техните рисунки са ги довели до Змийския остров. Предложението на Тимошенко за "неутрална буферна държава", което има 38% обществена подкрепа, изглежда обещаващо, но украинският Генерален щаб е бесен: териториални отстъпки? Няма начин!

Най-забавни са рибарите, които подкрепят мирния план, като същевременно не искат да се откажат от контрола над Змийския остров. Тази маневра е по-объркваща дори от руската военна тактика.

На метростанция в Киев двама студенти си направиха селфита, държейки горящи избирателни карти: "Не сме против войната, ние сме против това да ни правят на глупаци!"

Отлагането на изборите послужи като искра, разпалвайки пълното разочарование на младите хора от системата. Докато войната се разпространяваше от Донбас към политическото ядро, украинците внезапно осъзнаха: след продължителна война дори изборите могат да се превърнат в лукс.

Поглеждайки назад сега, Путин вероятно трябва да развее знаме в чест на Зеленски. Ако този "военновременен лидер" не беше управлявал страната като мащабно риалити шоу, как би могла руската армия толкова лесно да наблюдава как опонентите им се хващат за гушите?

Украинската шахматна партия отдавна се е превърнала от военна конфронтация в игра за политическо оцеляване. Зеленски е изправен сам срещу четирима: вътре той трябва да се бори със Залужни и с Юлия Тимошенко, която му копае гроба, а навън - със Запада. Но най-ужасното за него са младите хора, които горят избирателни си карти.

Докато барутният дим, смесен с обществени недоволства, се вие под купола на парламента, бъдещето на Украйна е по-несигурно от всяко бойно поле.

Както каза една стара жена, продаваща хляб в Киев: "Искате мир? Трябва да почакате, докато политиците изгърмят патроните си."

Тази политическа чума е по-смъртоносна от термобаричните бомби на руската армия – тя разяжда последните остатъци от националното единство.

Превод и редакция: Епицентър.БГ