41508 | 4 март 2024 | 18:03

Професионалната биография на Йонко Грозев по-скоро се явява недостатък, отколкото позитив, категорични са правните експерти.

Кандидатурата на юриста Йонко Грозев за главен прокурор, която е обсъждана в тесен кръг в парламентарната група на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, тепърва ще скандализира обществеността. В това са убедени юристи, с които „Епицентър“ разговаря по повод информацията ни, че Христо Иванов готви номинацията на настоящия съдия в Съда в Страсбург за обвинител №1.

Конфликт на интереси

Професионалната биография на Йонко Грозев по-скоро се явява недостатък, отколкото позитив, категорични са правните експерти. Съдията приключва своя 9-годишен мандат в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), където преди четири години бе издигнат до председател на една от петте секции на съда.

През 2019 г. обаче името му бе замесено в голям международен скандал, разкриващ конфликт на интереси, свързани с близостта на Йонко Грозев с фондацията на Джордж Сорос – „Отворено общество“. Ръководителят на Европейския център за право и правосъдие Грегор Пупинк тогава твърди, че като съдия Грозев е участвал в решаването на девет дела, макар да се е намирал в конфликт на интереси. Последици за Грозев няма, напротив, благодарение именно на близостта си до неолибералните кръгове, той се оказва повишен до председател на една от петте камари на Съда.

Конфликтът на интереси преследва кариерата на Грозев още при процедурата по неговия избор, стартирала в мандата на Христо Иванов като правосъден министър през 2014 г. Тогава изненадващо Здравка Калайджиева, изпратена седем години по-рано в Страсбург, подава оставка. Процедурата, организирана от Христо Иванов, е повече от скандална, защото председател на комисията по избор на Йонко Грозев е Красимир Кънев, ръководител на Българския хелзински комитет (БХК). През 1992 г. Грозев и Кънев основават финансирания от „Отворено общество“ – БХК. Юристи, с които Грозев е работил, признават, че месеци преди да бъде окончателно избран за съдия в Страсбург, Йонко Грозев усилено е изучавал френски език, който е един от двата работни езици в ЕСПЧ.

С конфликт на интереси приключва и края на мандата на Грозев, когато той се пробва да инсталира в Страсбург за съдия кандидат, издигнат от Съюза на съдиите в България, но този път планът не сработва, защото Парламентарната асамблея на Съвета на Европа избира настоящия български омбудсман Диана Ковачева. През миналата година Грозев публично подкрепя кандидатурата на основния конкурент на Ковачева – съдия Галя Вълкова от ССБ. Малка подробност е, че Вълкова е съпруга на друг активист от съдийския съюз Владимир Вълков, който преди две години прави неуспешен опит да стане член на Висшия съдебен съвет.

Задачите в ЕСПЧ

Защо изборът на национален съдия в ЕСПЧ е важен? Докато е в Страсбург Йонко Грозев изпълнява три мисии, свързани с България. Разбира се, става въпрос за сложни и скрити влияния, които в крайна сметка целят вземането на политически решения в София.

Най-важната задача на Грозев в ЕСПЧ е тази да оказва натиск за приемането на промени, целящи премахване на важни правомощия на главния прокурор и възможността за неговото разследване. Нещо, което настоящото Народно събрание прие с поправката в Конституцията в края на миналата година, а по-рано и със специалните правила за контрол над главния прокурор. Правен абсурд, който превръща фигурата на главния обвинител в плашило. В момента има 65 сигнала за разследване срещу главния прокурор и неговите заместници, което само по себе си показва абсурда на този механизъм. Но така България бе принудена да изпълни решението по делото „Колеви срещу България“, прието от Съда в Страсбург преди 15 години. Тогава адвокат на Колеви е именно Йонко Грозев, а един от съдиите е Здравка Калайджиева, която пет години по-късно ще отстъпи мястото си на правозащитника.

Всъщност в либералните среди у нас Йонко Грозев е представян за „правозащитник“, което сега би се ползвало и за номинацията му за обвинител №1. Точно като такъв, при това в Страсбург, Грозев се опитва да изпълни и втората си задача – приемането от България на Истанбулската конвенция. Категоричното решение на Конституционния съд обаче спира тези опити. Страсбург приема няколко съдебни решения, с които България е осъдена, защото не позволява легализиране на хомосексуалните бракове, а опитите за пробив в правната уредба и в крайна сметка отхвърлянето на християнското семейство като единствена семейна ценност у нас продължават, с активното съдействие на съдии от ССБ.

Третата задача на Грозев, докато е съдия в Страсбург, бе свързана с цялостното ерозиране на ролята на държавното обвинение в правната система у нас. Като съдия в ЕСПЧ Йонко Грозев остро критикува законодателната уредба за гражданска конфискация, вероятно и защото подкрепящите го у нас икономически кръгове имаха запорирани стотици милиони левове активи, чиито произход не можеха да обяснят.

Преди година и половина пък Йонко Грозев участва в решение на Съда в Страсбург, по което Цветан Василев, който десета година се укрива в Белград, се опитва да докаже, че източената от кухи-фирми КТБ не е била финансова пирамида. Без изненада решението на ЕСПЧ бе използвано от Цветан Василев, за да се изкарва жертва на правосъдната система в България.

Преди три години Грозев участва в съдебен състав на ЕСПЧ, който осъжда България по жалба на семейство Евгения и Николай Баневи, които не били част от „престъпна организация, занимаваща се с присвояване на активи, пране на пари и укриване на данъци“, за което са обвинени у нас. Така и те излизат жертви, още преди българският съд да се е произнесъл с присъда, а срещу прокуратурата се подема познатия рефрен, че тормози честните бизнесмени на Прехода.

Всичко това идва да покаже, че ако някой, някога допусне Грозев като главен прокурор, то той ще е постигнал преследваната над 30 години цел – тотален отказ от суверенитет и независимо правосъдие, основано на обществения интерес.

Политически и лобистки обвързаности

Няма никакво съмнение кой точно стои зад обсъждането на името на Йонко Грозев за главен прокурор. Това са наследниците на кръга „Агнешките главички“, създаден около мандата на Иван Костов. Грозев да е начело на държавното обвинение искат определени икономически кръгове, няколко водещи адвокатски кантори, близките до тях съдии. ПП-ДБ, една дузина неправителствени организации и медии се явяват инструментариума в опита това да се случи.

По модела на прокарване на кандидатурата на бившия върховен съдия Борислав Белазелков в Конституционния съд, номинацията на Грозев ще бъде лустросана, за да бъдат прикрити същинските цели на подобен избор.

Проблем обаче може да се окажат политическите обвързаности на Грозев. Преди малко повече от десет години той е сред водещите лица в новия по това време политически проект на бившия еврокомисар Меглена Кунева „България на гражданите“. Парадоксално е, но тогава като лице на формацията на Кунева Грозев настоява президентът Росен Плевнелиев да не подписва указ за назначаването на Сотир Цацаров за главен прокурор. Във формацията на бившата еврокомисарка Йонко Грозев си партнира с адвокат Георги Атанасов, който защитава интересите на бизнесмена Иво Прокопиев по делата му за запор на над 200 млн. лв. от КПКОНПИ. Докато Грозев е в Страсбург, в София адвокат Георги Атанасов става един от учредителите на партията на Христо Иванов – „Да, България“.

Евентуалната номинация на Йонко Грозев, който след по-малко от месец ще е без професионални ангажименти ще повдигне завесата за мрежите от влияния, в които влизат бизнесмени, политици, юристи, активисти и журналисти.

Кръгът, който издигна съдията Белазелков за Конституционния съд в последния момент, тъй като преди това в публичното пространство се лансираше името на съпредседателя на „Демократична България“ Атанас Атанасов, сега прави същия опит с името на бившия прокурор Андрей Янкулов, в момента адвокат в „Антикорупционния фонд“. Името на Янкулов за главен прокурор никога не е било сериозно обсъждано, защото той е гласен за член на Комисията за противодействие на корупцията, твърдят представители на ПП-ДБ. Те обаче са песимисти, че изобщо ще се стигне до номинацията на Грозев, най-малкото защото тя не произлиза от магистратските среди, а на нея се гледа изцяло политически. Нещо, срещу което години наред Христо Иванов градеше своята стратегия за реформа на правосъдието – то да се самоуправлява, без или с ограничена намеса на политиците. Сега Иванов опитва да изтрие тези си съждения, но опитните политици знаят, че е невъзможно.

Както е невъзможно да се изтрие, макар и позабравеното обстоятелство, че Йонко Грозев е бил адвокат на сепаратистката организация „ОМО Илинден“, която преди повече от 25 години се опитваше да се регистрира като политическа партия. В началото на века Конституционния съд отхвърля опитите за регистрация на партията, която се обявява за отцепване на Пиринска Македония от България. Организацията води и печели две дела пред… Съда в Страсбург, което й дава повод по-късно да води дела и пред българските съдилища.

В крайна сметка правосъдната система устоява на натиска и отхвърля категорично опитите за регистрация на антибългарска партия в България. Защитник на организация по тези дела е именно Йонко Грозев, когото Христо Иванов вижда в мечтите си като главен прокурор.

---