36478 | 16 юли 2015 | 18:09
*Галина Минчева
По-лекокрил и вълнуващ ли е животът на артиста, ако до него е друг артист? Дали подвластната на музите съпруга е най-опитният рецензент и вдъхновение за своя мъж писател? А как силният пол мотивира своята нежна творческа половинка?
Светът на изкуството е пълен с подобни примери. Които пък ни карат да се замислим - егото на един творец пречка ли е, или е стимул за таланта на семейния партньор? Отговорите ще търсим в новата ни рубрика „Звездни двойки“
През целия си живот имах до себе си ангел-хранител, който ме пазеше от злото и ми вдъхваше вярата, че моите мечти ще станат реалност.“ Това са думи на известната оперна певица, сопраното Катя Георгиева, която си отиде от този свят на 90 години на 10 май, във Виена. Вестта за нейната кончина дойде късно, тъй като примадоната няма наследници и живи роднини. На 40-ия ден от смъртта й Софийската опера и балет посрещна урната с нейната пепел, за да й отдаде последна почит. Предсмъртното желание на Катя е било тленните й останки да бъдат положени в родната земя.
Днес у нас за певицата, направила стотици роли предимно на чужди оперни сцени, се знае твърде малко.
Сопраното е една от първите българки, която
пее на сцената
на Болшой
Съвсем млада се представя в ролята на Татяна от операта на Чайковски „Евгений Онегин“. Руската, а по-късно и международната музикална критика определят певицата като магнетична, с изявена индивидуалност и с голям талант. „Глас и персонаж, събрани в едно, караха публиката да слуша с притаен дъх. Така, както се слуша „Страдивариус“ - пише и българската критика от онова време.
Първата любов на Катя е цигулката. Баща й е секретар на министър Александър Малинов и ръководител на младежката организация в Демократическата партия. След 9 септември 1944 г. Мирчо Георгиев и семейството му са изселени от София в Ботевград. През този период Катя е ученичка в гимназията, но не се разделя със своята цигулка. Заради уроците момичето остава в София и живее под наем при драматичната актриса Пенка Икономова, която я гледа като своя дъщеря. За да се издържа, девойката се явява на конкурс за цигулари в Софийската опера. От оркестрината младата жена слуша оперите, които се играят всяка вечер на сцената, и решава да стане певица. Госпожица Георгиева успява да се добере до гост-режисьора в операта руснака Соковнин от Москва. След като я прослушва, той я приема за своя ученичка в студиото си към театъра. Работлива и талантлива, Катя се явява на прослушване за участници в Световния младежки фестивал в Будапеща, от който се завръща със златен медал. Това отличие й отваря пътя към сцената. Сопраното играе с голям успех в „Дама Пика“ и в „Травиата“. А в „Момчил“ на Любомир Пипков, „Йоланта“ и в „Евгений Онегин“ на Чайковски й партнира тенорът Димитър Узунов.
Двамата са избрани с конкурс и заминават на специализация в руската столица през 1953-та. В Москва на сцената на Болшой театър Катя пее отново с Узунов в „Евгений Онегин“. Невероятният успех на талантливия и красив тандем им отваря вратите към нови роли и възможности.
През 1955 г. те вече са семейство. А на сцената на Софийската опера играят в „Отело“. Тя е Дездемона, Узунов - ревнивият Отело. За публиката е ясно - освен че талантливо пресъздават и изпяват героите си, двамата са безумно влюбени и в живота. Зрителите ги аплодират дълго и ги обсипват с цветя след всяка поява. След „Отело“ на Верди идва нов триумф на съпрузите в друг оперен шедьовър - „Палячи“ на Леонкавало... Очарован от изпълнението на Катя в този спектакъл, режисьорът Борис Покровски решава, че тя ще играе Наташа Ростова в постановката му на „Война и мир“ от Прокофиев.
Но приказката не може да трае дълго... и тук се намесват завистници. В Софийската опера започват скрити игри срещу красивата и невероятно талантлива певица. До ръководството на театъра се изпращат
анонимни писма
че дъщеря на политик от буржоазното минало няма място в известния социалистически културен институт.
По това време Димитър Узунов започва своята голяма певческа кариера. Като оперна двойка с Катя приемат предложения за гастроли на оперни сцени по света - триумфират в Брюксел, Венеция, Париж, Виена. С Виенската щатсопера са свързани едни от най-успешните изяви на Димитър Узунов и на съпружеския дует. През 70-те години тенорът дори е избран за камерзингерин на известната трупа. Това е най-високото певческо звание в Австрия със 140-годишна история, с него е награждаван най-заслужилият певец на театъра. Във Виена те отново излизат триумфално като Отело и Дездемона. Катя е блестяща в коронната си роля. В залата на един от спектаклите присъства и прочутият диригент Херберт фон Караян. След последното действие той излива възторга си: „Удивително!“
Публиката
става на крака
пред певицата.
Но съдбата им обръща гръб. Димитър Узунов прави неуспешна операция на гласните си връзки, след която не може повече да пее. Тенорът се оказва нежна душа и изпада в депресия. Катя решава да го извади от отчаянието, зарязвайки своята кариера. Отказва се от пеенето, за да е до съпруга си, но за кратко, тъй като с Узунов са без пари. И тя е принудена отново да се върне на сцената. Катя е все така красива, пълна с енергия, желана от режисьори и партньори. Мисълта, че спасява мъжа, когото обича, я вдъхновява. Българката е ангажирана за нов оперен спектакъл по „Евгений Онегин“ на прочутата лятна сцена в замъка „Глайндборн“, Южна Англия. Постановката е дело на съпрузите Михаил и Ани Хаджимишеви.
Но когато се връща във Виена, певицата забелязва, че Димитър все още е измъчван от тежка депресия. Тогава тя пише до директора на Русенската опера и го моли да помогне на Узунов да излезе от кризата. Певецът заминава в града на Дунава, за да търси ново поприще. Катя наивно мисли, че раздялата между двамата е само за известно време. Тя остава във Виена, а по-късно разбира, че съпругът й има връзка с друга жена. Така двамата се развеждат, но запазват приятелството си. Този път Катя изпада в депресия. Тя не може да се храни, да говори, не желае да вижда никого и бавно се топи от мъка.
Когато отново се връща към живота и решава, че трябва да продължи да пее, не може да влиза в роли, в които е играла с Димитър. Затова обръща очи към оперетата. Виена е столица на този музикален жанр, в който Катя изгражда една след друга прекрасни роли, обичани от виенчани. Те причакват певицата след представленията и искат да получат от нея автограф. На едно от представленията на „Принцесата на цирка“ от Имре Калман в публиката се намира и съпругата на композитора - Вера Калман. Тя толкова харесва Катя, че възкликва в пресата: „Това е най-добрата изпълнителка на тази роля от написването на творбата.“ Вера и певицата стават приятелки. Вдовицата на Калман дори придружава Катя в едно от двете й завръщания в България.
В живота Георгиева е търсена и ухажвана от много мъже. В душата си обаче тя запазва своята обич единствено към Димитър Узунов. Сопраното получава предложение за брак от богат американски евреин. Тя приема, но скоро съпругът й умира. Птичката на щастието каца отново на рамото на актрисата. Друг американец, също милионер, й предлага брак. И този път приема и живее за кратко с мъжа си, тъй като отново остава вдовица. За двамата й богати съпрузи почти няма сведения у нас дори от хора, които са били близки на сопраното. Може би защото никой от тях не става господар на сърцето й. Катя поддържа връзка с първия си мъж чак до смъртта му.
Сполучливите бракове на Георгиева обезпечават финансово нейния живот, но тя не е милионерка. Раздава пари на всички, които са я потърсили за помощ. Сопраното изтъква пред близки и приятели, че нейното най-голямо богатство са ролите, които е създала. Изпълнението й в „Отело“ е запазено в Златния фонд на БНР, но голяма част от записите й се съхраняват в архива на Виенската щатсопера. За двамата си съпрузи след Узунов певицата почти не разказва на близките си, тъй като вярва, че любовта е само една. Останалото е само привързаност и уважение...
Въпреки житейските перипетии Катя не пази лоши спомени за времето, свързано с младостта й в Софийската опера. Унижавана анонимно от колеги, пренебрегвана от музикалната критика, Катя получава във Виена преди 23 години следното писмо от Бюрото за издаване на удостоверения и документи в София:
„Регистрационен № 22282/ 6.10.1992 г.
МВР удостоверява, че на Екатерина Мирчева Георгиева (Катя Георгиева Узунова) са нарушавани „правата на човека“ за времето от 10.09.1944 година до 10.11.1989 година както следва: правото на образование, правото на труд, правото на професия, правото на жителство, правото на вероизповедание, правото на свободно пътуване зад граница, като през целия горепосочен период тя е била непрекъснато в полезрението на органите на бившата Държавна сигурност, които са я третирали като „вражески елемент“ и по всякакъв начин са се стремили да я компрометират и дори грубо са се намесвали в личния й живот със своите специфични сили и средства, в резултат на което тя е понесла значителни морални и материални щети.
Началник - Е. В.“
(Буквите на съкращението на името са ръкописни.)
Нейни познати разказват, че Катя първо е учудена, тъй като никога не е искала подобна справка от София. Дълго чете писмото и най-накрая казва само: „Миналото не се връща, а само се преглъща.“
От „Осанна“ до „невъзвращенец“
През своя живот Димитър Узунов (1922-1985) познава и шеметна слава, и дълбока трагедия. Роден в Стара Загора в ревностно посветено на религията семейство, той от дете е „обречен на служба на Бога“. Затова след като завършва гимназия, е изпратен от родителите си в Духовната академия. Сам се издържа, пеейки в хора на Софийската опера. Докато решава да промени съдбата си и кандидатства в Музикалната академия. На сцена дебютира във „Вертер“ на Масне.
Международните успехи в началото са от световни фестивали в Берлин (1950) и Париж (1955), където печели първи награди. Междувременно специализира в московския Болшой, има изяви в най-големите оперни театри на тогавашния Съветски съюз.
Исторически е дебютът му в Ла Скала, Милано, редом с други двама велики български певци - Борис Христов и Николай Гяуров (с когото са и близки приятели) в постановка на „Борис Годунов“. До 1972-ра в продължение на 13 години прави на престижната световна сцена блестящи роли, заради които е признат за един от най-големите тенори на планетата. Често до него е и талантливата му половинка Катя. Двойката триумфира и в Милано, и в грандиозна постановка на открито във Венеция пред прочутия Дворец на дожите. След нея италианската преса го обявява за „най-бележития Отело, пял във Венеция“.
Много слава му носи през 70-те години работата във Виенската щатсопера. След злополучната операция на гласните струни се завръща в България, където заема административни длъжности в Русенската и в Софийската опера. Но не получава в родината си признание за успехите и реформите, които прави в двете трупи. И се връща във Виена с новото си семейство (оженил се е за своя страстна почитателка, с която имат дъщеричка). А соцвластите в България го обявяват за невъзвращенец - клеймо, с което си отива през декември 1985-а.
Мобилна верси
RSS
