10709 | 25 юли 2025 | 11:26

През целия си живот има модерни възгледи за образованието и свой личен принос към просветния ни живот

Недьо Жеков успява да се изгради като духовна личност през Възраждането. През целия си живот има модерни възгледи за образованието и свой личен принос към просветния ни живот. Той е човек, който още в онези години се е интересува от философия, богословие, история, естествени и социални науки. Оглавява първото Богословско училище у нас в Петропавловския манастир.

Роден е в Лясковец около 1840 г. Учил е в килийното училище при учителя Никола Келеша, който е ученик на Максим Райкович – просветител, общественик, участник в църковно-националното движение и освободителните борби. Ето какъв бил реда там във времето, когато учи Недьо Жеков.

При записването си в килийното училище всеки ученик занасял 20 пари. С тях се купували рогозки и постилки, за да сядат децата върху тях. Детето се придружавало от баща си или майка си. За учебната работа носели още една бяла книга, на която даскалът рисувал кръг под който изписвал: „Кръсте Божий, помози“. А надолу азбуката – ази, буке, веди и т. н. За да не се скъса тази книга детето я носело върху една цепната пръчка, а да не я зацапа, имало една показалка пръчица. Тя била продупчена на единия край, навървена с бял конец или канап, а ако детето е на заможни родители – с ибришимен конец. Тази показалка висяла винаги закачена на врата му и ученикът показвал с нея буквите без да пипа с пръсти.

След като децата изучели печатните букви, даскалът захващал да ги учи на сричане. В края на буквара имало отпечатани молитви. Тях учениците започвали да изучават чрез сричане, а после наизуст.

Писането било по-трудно от четенето. Пишело се на „шкедра“ (дъска), на която от двете страни има обтегната кожа, на която изписвали буквите с мастило, направено от сажди. Вместо с писалка си служели с пуйчо или паче перо. След като изпишели цялата шкедра, изтривали я с мокро парцалче и започвали отново.

Всяка събота учениците преговаряли всички уроци, които изучавали през седмицата. Преговарянето траело до вечернята в черква. От училище децата отивали в храма подредени по следния начин: първи вървели учещите Апостола, втори – псалтира, трети – наустницата, четвърти – буквара, накрая новопостъпилите в училището. Двама по двама се нареждали покрай стената в църквата. Когато дойдел ред да се чете молитва учителят извиквал „Светий Боже“ или „Сподоби Господи“. Определеният за нея ученик излизал от реда и я казвал наизуст.

В килийното училище боят бил част от възпитанието. В яда си един от учителите ударил с тояга по босия крак Недьо Жеков, вместо друг ученик. Счупил му костта. Поради това цял живот страдал от болки в крака си. Но въпреки неприятната случка много години от живота му преминават като учител.

Жеков имал мелодичен глас и като ученик помагал на свещениците в черковните служби. Той бил любознателен и скоро отишъл в метоха на Рилския манастир в Горна Оряховица, където стоял, за да чете ценни книги на Неофит Рилски. Едва навършил шестндесет го повикали за учител в село Долна Оряховица. Останал там две години със заплата от 700 гроша.

Тогава лясковчани го поканили за свой учител в школото на махалата „Св. Георги“ като му дали годишна заплата от 1800 гроша, скоро я вдигнали на 3 000. Въвел редица новости. По негова воля подредили чинове, въвел четенето и писането да стават едновременно. При четенето си служил с таблиците на Неофит Рилски, както и с буквара на опитния учител Тодор Хрулев. Писането ставало вече на пясъчници, а методата е буквена. Често го съветвал в работата самият Тодор Хрулев, ученик на Павлович в Свищов. Чрез него си е набавял книги и помагала, но и по негово упътване въвел в Лясковец Белланкастерската (взаимно-учителната) метода, както и взаимно-учтелните таблици на Неофит Рилски. След тригодишно даскалуване първенците на махалата „Св. Атанасий“ го повикали в тяхното школо. Жеков събрал 70 момчета в училището и започнал да ги учи. Докато във взаимното училище при черквата „Св. Георги“ обучението е смесено, за момчета и за момичета, в махалата „Св. Атанас“ населението се отказало да изпраща момичета в школото. Някои недоволствали за това, че на нови учители се дава по-голяма заплата, когато старите учители можело да служат с по-малка. Това наскърбило Недьо Жеков и той си тръгнал.

Скоро от Разград получил покана за учител. Той приел и останал там от април 1862 до 29 юни 1863 г. В Разград също имал неприятности под влияние на турците. Решава да отиде в чужбина, за да продължи образованието си. Избрал Сърбия, където отдавна бил избягал баща му. Градинари го завели в Белград.

През есента на 1863 г. постъпил в Белградското Православно Богословско училище. През 1867 г. завършил с отличен успех курса му. Същата година постъпил в Княжевско- Сръбската Велика Школа студент по философия. Завършил науките през 1870 г. По време на следването си ръководел наскоро основано дружество – Българска ученическа дружина „Добра надежда“, което поставя на предварителна критика и рецензия всичко, което се печата в Сърбия за българския народ. Дружеството препоръчвало и давало полезни книги на българите там. Жеков имал писмовни отношения с наши учени, сред тях и Марин Дринов.

Сътрудничи в сръбските и българските вестници, той е един от редакторите на вестник „Въсток“. В сръбския вестник „Световид“ през 1868 г. отпечатва „Космогонията на Моисея в сравнение с естествените науки“. През същата година публикува и две брошури „Кратки черти от животописанието на Теодосий Търновски и богомилската ерест в България“, както и „Исторически преглед върху историята на Югославянските народи в политическо-федеративно отношение“.
Като студент Жеков е добър оратор, който дори приветства с импровизирана реч самият княз Михаил Обренович. Очарован от думите му, князът го взел под свое покровителство. Помогнал му финансово и го назначил за преводач в министерството на външните работи.
Жеков произнесъл и реч в Русе при заминаването на дядо Антим, за да стане български екзарх. За това пише вестник „Право“ през 1872 г.
Сръбските професори на Жеков желаели да го задържат в Сърбия, за да бъде назначен за учител в Българската гимназия. Но въвеждането на българския език в училището не се случило и Жеков не получил обещаното място.

На 29 юни 1870 г. преди да се яви на последните си изпити във Великата Школа, Жеков е поканен от гражданите на Самоков за техен учител с годишна заплата от 9 000 гроша. Но той предпочел да се върне в родното си място, за да бъде учител там. В Лясковец успява да обедини трите училища с една програма и да ги сложи под надзора на едно централно. Събрано е и училищно настоятелство, което да се грижи за заплатите на учителите.

Жеков се захванал да уреди главното училище. То е открито в сграда при черквата „Св. Атанас“ на 11 май 1871 г. Постъпили ученици от съседни селища. Програмата му е подобрена, а някои предмети се изучават по-късно в българските гимназии. Като главен учител Жеков получил 30 000 гроша за три години, според договора сключен между него и училищните настоятели от махалите „Св. Атанас“, „Св. Никола“ и „Св. Васил“. Жеков напуснал поради интриги създадени от местни първенци през пролетта на 1874 г.

Тогава той сключва договор с Търновския епархийски смесен съвет, за да открие ново Православно Богословско училище в Петропавловския манастир над Лясковец. Първата българска семинария отваря врати на 12 май 1874 г. Училището, пансионът и църковният храм са украсени празнично с цветя. Пристига епископ Климент Браницки (Васил Друмев), митрополит Търновски, който служи тържествена литургия и молебен. Жеков става първия ректор. По време на тържеството говори за значението на духовното училище за всички българи. Той знаел почти цялата Библия наизуст, цитирал текстове от светото писание.

Заедно с другите учители привлекли ученици от цяла България и го издигнали на висота. Училището е в два курса – общообразователен и богословски. Подготвя добри свещеници и учители в духа на Светата православна църква.

Недьо Жеков говорил и при първата визита на Иларион Макариополски в Богословското училище в Лясковец, който го посетил като Търновски владика. Думите на Жеков били толкова силни, че докато държал словото си много хора плачели, а турците слушали с почуда и удивление. Той е начело на богословското училище у нас до края на Руско-турската война, когато неговото място заема Климент Браницки.

За известно време Жеков е заемал службата Дряновски и Тревненски началник.

След Освобождението е окръжен училищен инспектор на Видин и Лом. Той е и народен представител. Години е първостепенен учител в Търновската гимназия и Самоковската духовна семинария. Преди смъртта си имал намерения да издава списание „Търновски летописи“, но си отива от живота.

Умира на 22 октомври 1907 г. и е погребан в гробищата на черквата „Св. Атанас“ в Лясковец, а по-късно костите му са преместени в Петропавловския манастир. Оставя богата библиотека, както и свои преводи, които не са отпечатани. Синът му Александър е известен книжовник и автор на исторически книги.