23689 | 31 май 2019 | 17:31

Тя е съпруга на един от големите политици на България – Андрей Ляпчев, той е 21 години по-възрастен от нея. Женят се във Виена. Семейният им живот обаче не върви по мед и масло, а тя няколко пъти му изневерява

На 28 ноември 1942 г. българските вестници съобщават: „Почина в Пловдив видната столична гражданка, общественичка и голяма деятелка в областта на общественото подпомагане и закрила на децата Констанца Ляпчева.“

Тя е съпругага на един от големите политици на България – Андрей Ляпчев, три пъти министър-председател на страната, депутат в осем парламента, истински демократ, докоснал се до френското икономическо образование, което не успява да завърши. Двамата минават под венчило през 1911 г. Той е 21 години по-възрастен от нея с блесяща кариера – министър на финансите в правителството на Демократичната партия. Тя е изискана, практична, притежава изправена мисъл и аналитичен ум. Също е остроумна, с чудесно чувство за хумор, наблюдателна, с твърда воля, не губи времето си в празнодумие, преследва целите си докрай. Деликатна е в общуването с хората. Това вероятно е видял в нея и самият Ляпчев.

Сватбата им е пищна и се случва в руската църква във Виена. После заминават на сватбено пътешествие във Венеция и Рим. За известно време са в Париж и Берлин. Накрая се завръщат в София. За това разточителство Ляпчев е обвинен, но предвидливо запазва и последната хартийка по разходите и успява да се защити. Години по-късно той споделя пред приятелите си, че за него би било по-добре, ако не се е женил. Започват да се нижат дните на общия им семеен ход, който трае почти двадесет години. За съжаление нямат деца и Констанца се отдава в служба на чуждите. Тя твърдо се води от принципа „гладното дете трябва да бъде нахранено, болното – да бъде лекувано, недоразвитите деца да бъдат насърчавани, заблудените да бъдат вразумени, сираците и изоставените да бъдат подпомогнати и прибрани…“

Констанца Ляпчева е родена в София на 22 март 1878 г. в заможното семейство на д-р Петрович. Получава добро възпитание по европейски маниер, знания по чужди езици. Завършва средното си образование в столицата, а след това учи в Швейцария, откъдето е широкият ù поглед към света.

Трудно могат да се изброят човеколюбивите ù жестове към обществото. През Балканската война е самарянка на фронта. За тези заслуги е наградена с Големия кръст на Българското дружество Червен кръст. Посвещава се на обществена работа и най-вече грижи за децата.

Участва в събития, които са свързани с изхранването и настаняването на бежанските деца. За тази работа е провъзгласена от Съюза за закрила на децата в България за почетен член. През 1927 г. е избрана за подпредседател на съюза, а по-късно става председател.

По време на земетресението през 1928 г. тя завежда службата за общото подпомагане на децата в земетръсната област. За това получава награда от Негово Величество царя - Дамски орден за гражданска заслуга I степен. Делегат е на Българската държава в Обществото на народите в петата комисия за социални въпроси. През 1929 г. е почетен делегат за България в Международния съюз за закрила на децата, а на общото годишно събрание през 1936 г. става почетен член на изпълнителния комитет.

За заслуги към децата на София Столичната общинска управа я награждава с почетен знак. По нейно настояване са уредени курсове за социална работа и заведения за обществено подпомагане на децата – първо лятно детско игрище в София, курсове за подготовка на учителки-съветнички. Открива вратите на дом „Спасете децата“ в София, който дава временен подслон на бедстващи деца. Първото летовище в България е също нейно дело. Дом „Наше огнище“ в столицата е единствения пансион за юноши-работници в страната, уреден с усилията ù.

През 1934 г. тя събира комитета „Майка и дете“ в София, който урежда първите дневни ясли за деца на работници. Единственото сиропиталище в страната за селски девици-сираци в с. Долна Баня (Ихтиманско), което има за цел да подготвя момичета за добри майки и стопанки е нейна заслуга. Тази дейност я изпраща няколко пъти като представителка на България в международни и балкански конгреси за закрила на децата.

През 1927 г. по инициатива на госпожа Ляпчева у нас започва да се чества Ден на детето, който и до днес се празнува като традиция. Тя е обичана както от децата, така и от възрастните и намира топла дума за всички. Не случайно е наградена от цар Борис III с Орден за човеколюбие – първа степен.

Тя постига в сферата на благотворителността повече, отколкото всеки друг преди и след нея и дава на българите светъл пример с щедростта си. Непрестанно издирва средства, намира дарения, посещава европейски страни, за да търси дарители, среща се с хора на международни организации и търси подкрепата им.

Отдадена на хуманното си обществено дело, Констанца е различна в дома си. Семейният живот между нея и Андрей Ляпчев съвсем не върви по мед и масло. Той оцелява благодарение на философската мъдрост на политика. Седем години след като надяват свадбени халки, Констанца се влюбва в друг мъж със фамилното име Краварев. Дръзва да избяга с него във Франция, а когато парите му свършили, тя се завърнала в София. Ляпчев преглътнал горчивината и приел съпругата си отново в дома. По някое време тя е близка и на бандита Тинко Симов – авантюрист, измамник, сводник. Известен е също с това, че краде бижута от домовете на своите любими. От дома на Ляпчеви изчезва пръстен с диаманти. Но и тази история затихва…

Констанца подлага своя съпруг и на други унижения, но това се случвало само в най-интимния им свят. Пред обществото се държали като порядъчно семейство. Истината е, че доминиращата фигура в къщи е самата тя – до неговата смърт на 8 ноември 1933 г..

Констанца го надживява с девет години. Всичко, което притежава семейство Ляпчеви, тя завещава на Българската Академия на науките, Българското икономическо дружество и Съюза за закрила на децата в България. Днес на ул. „Кракра“ още може да се види къщата, в която двамата са прекарали добрите и лошите си дни.