496 | 9 окт. 2026 | 13:22

Историческите проценти отразяват съотношение на силите, а не точна формула за управление.

На 9 октомври 1944 г. Сталин и Уинстън Чърчил договарят разпределение на сферите на влияние на Балканите. Разговорът остава в историята като „процентното споразумение“ или „споразумението на салфетка“, но според историка проф. Искра Баева съдбата на народите не се решава само с подобни договорки. Решаващи са военните действия и реалното съотношение на силите.

Чърчил предлага Съветският съюз да има 90% влияние в Румъния и 75% в България. За Великобритания са предвидени 90% влияние в Гърция, а за Югославия и Унгария е записано съотношение 50 на 50.

Проф. Баева определя споразумението като безспорен исторически факт. То е потвърдено не само от мемоарите на Чърчил, но и от спомените на Валентин Бережков, преводач от английски на Сталин. Историчката обаче смята, че датата не е сред онези, които сами по себе си променят хода на историята. По думите ѝ договореността по-скоро фиксира вече създадено положение, без да изгражда нова политическа реалност. Освен това следвоенната епоха вече е приключила и е част от историята.

Известната сцена се разиграва по време на вечеря в Москва. Чърчил записва процентите върху салфетка и я подава на Сталин, който ги отбелязва с молив. На следващия ден започват официалните преговори между делегациите, ръководени от съветския външен министър Вячеслав Молотов и британския външен министър Антъни Идън. Американският посланик Аверил Хариман не участва в разговорите, но е запознат с хода им. Така в договорката между две европейски държави присъства и третата голяма сила – Съединените щати.

За България първоначално са записани 75% съветско влияние, но при последвалите преговори делът нараства до 80%. Според Баева тези проценти са условни и не показват конкретно разпределение във военната или икономическата сфера. Те обозначават съотношение на силите.

Това проличава най-ясно при Югославия и Унгария, за които е посочено равенство от 50 на 50. Това не означава, че Западът и Съветският съюз действително разполагат с еднакво влияние, а че бъдещето на двете държави все още не е решено. За разлика от тях съдбата на Румъния и България вече изглежда определена. Гърция е основната причина Чърчил да предложи сделката.

Британският премиер пътува до Москва за втори път в рамките на няколко месеца. В края на юли и началото на август той вече е разговарял там по сходни въпроси, най-вече за бъдещето на Полша.

От британска гледна точка основният проблем е бързото настъпление на Червената армия в Източна Европа. Стратегията на Чърчил е да ограничи навлизането на Съветския съюз в Европа. Планът му за откриване на втори фронт на Балканите, който да спре съветското настъпление, се проваля още на Техеранската конференция, след като Франклин Рузвелт не го подкрепя.

Междувременно правителствата в Румъния и България вече са сменени, а комунистите са дошли на власт – с по-малко влияние в Румъния и с по-голямо в България. В Гърция ситуацията остава нерешена. Там комунистите са значително по-силни и имат възможност да поемат управлението. Именно гръцкият въпрос, посочва проф. Баева, е това, което най-силно занимава Чърчил по време на разговорите в Москва. В този контекст остава въпросът защо той е готов да отстъпи британското влияние в България и Румъния, за да запази позициите си в Гърция.

Източник: dir.bg