27652 | 11 юли 2015 | 13:00

Пишете кратко, защо то политиците четат трудно

Утре би навършил 80 години видният учен и общественик проф. д-р Минчо Семов (1935-2006), основател на академичната политология в България, ректор на СУ „Св. Климент Охридски“ през 1985-1989 г. Роден е на 12 юли 1935 г. в с. Тодорчета, Габровско. Средно образование завършва в Априловската гимназия в Габрово, а през 1958 г. се дипломира по  специалност „Философия“ във Философско-историческия факултет на СУ. По-късно защитава докторски дисертации по икономическа социология и по философия.

Преподава първо социология във Висшия икономически институт (днес УНСС). А от
1978 г. до края на живота си работи в Софийския университет. Там чете курсовете „Теория на политиката“, „Политическа социология“, „Политология“. В научната общност го помнят като един от стожерите на университета, а сред държавните отличия, с които е удостоен, е орден „Кирил и Методий“ I степен.

Амбициозен и деен, с разностранни интереси и широк кръгозор, проф. Минчо Семов дава тласък за модерното развитие на социалните науки у нас. Той е основател и пръв ръководител на Центъра за социологически изследвания на младежта (1968), на Лабораторията за изследване на политическия живот на българина (1981) и на Института за българска политика (2001). Политологията е негова страст, решаваща е ролята му за нейното утвърждаване - и то още във време, когато тя беше гледана по-скоро с подозрение, като „буржоазна наука“. Проф. Семов е инициатор за създаването на специалността „Политология“ в университета (1985-1986) и на катедра „Теория на политиката“ (от 2002 г. „Политология“), която ръководи години наред. Той е и съосновател на Българската асоциация за политически науки. А сред научните му трудове изпъкват „Политиката - теория и история“ (1984), „Политология“ (1993), „Теория на политиката“ (2000), както и многобройни политически анализи.

„Той беше и теоретик, и прак тик - спомня си за своя ръководител доц. Мария Пиргова - и голямата му мечта беше да направи от специалността „Политология“ българското елитно училище за политици и държавници и техните съветници и изобщо за българския политически елит.“ „Преди години - добави тя за „Преса“, - когато отивах на работа в държавна институция, му се обадих и той ми каза: „Страшно се радвам, специалността се реализира.“ Друг колега му беше рекъл, че започва работа, „за да събира опит“. А професорът му отговорил: „Опи та има кой да ти го разкаже, ти отиваш да управляваш.“

В задълбочените си исторически изследвания проф. Минчо Семов създава трудове като „Великите сили и българската национална драма“ (1991), „Победителят проси мир: Балканските войни 1912-1913“ (1995), „Обречени победи: България в Първата световна война“ (1998), „Голгота и възкресение: бележки в черно и червено за турското робство и Българското Възраждане“ (2003). Миналото той осмисля в жива връзка с днешните събития и с народопсихологията на българина. Силен и траен е интересът му към историята ни през XIX век. „Корените на съвременния български живот - казва той - и в доброто, и в лошото, са във Възраждането.“

Академичният изследовател Минчо Семов е и активен наблюдател на българското всекидневие, на обществения и политическия живот. Нищо не убягва от погледа му - състоянието на левицата, грешките на десните партии, надвисналата демографска катастрофа, проблемите на образованието, разочароващите политически нрави, слабостите на парламентарната република у нас... Като публицист той оставя образци на бърза аналитична реакция, а и на прозрения за бъдещето (виж карето на тази страница). 

През пролетта на 2001 г. наближават парламентарни избори и както обикновено, дебатите са напуснали терена на добрия тон. Тогава проф. Семов предупреждава: „Омразите според Сенека, колкото са по-несправедливи, толкова са по-упорити. Време е тази истина да се припомни на нашите кандидат-държавници. Защото омразата не е еднодневна. Тя направлява човека и в бъдеще.

Натрупаме ли кал - в кал ще газим...“ Спокойната мъдрост на учения е сплетена с чувствителна гражданска съвест, с безпокойство за днешния ден и развитието на България. Това личи в трудовете му, за това свидетелстват и негови колеги. Политологът проф. Людмил Георгиев смята проф. Минчо Семов за свой учител и духовен баща, помни го като „прекрасен човек, широко скроен“. Той си спомня техните разговори, включително последния, през май 2006 г.

„Най-важното е - казва проф. Георгиев, - че той непрекъснато се тревожеше от това доколко българската нация и българският елит могат да усетят държавността. Това беше големият проблем според него. Може би точно този проблем имаше предвид проф. Семов и в своята известна парадоксална шега „Не бойте се, страшното е напред“. И очевидно е бил прав, ние и до ден днешен имаме проблем със самоосъзнаването на собствената ни държавност. На всички нива, не само в политическия елит.“

Властимащите изоставиха грижата за народа ни

Утопично е да се мисли, че в скоро време ще се цивилизоват отношенията между мнозинство и малцинство в парламента. (1991)

✔ Може би тъкмо в европейското самосъзнание на Атанас Буров е и неговата вътрешна сила... Трябва да бъдем на „ти“ с водещото в Европа. Това е условието, за да имаме наистина крупни личности. ... Буров дълбоко вярва в съзидателната сила на българина. В това е другият източник на неговата духовна равноценност с големите от неговото време. (1990)

✔ Днес не е време да виждаме нещата само в черно и бяло, а още по-малко само в черно или само в бяло. (1990)

✔ В Българското Възраждане са родилните мъки и радости на съвременното ни общество, на нашата нация и държава. Там са корените на нашия обществен и политически живот... (2003)

✔ Не сме имали политическа класа и елит със самостоятелно политическо мислене, което да ни даде трезва представа какво можем и какво не можем като по-малка кога и докъде да съобразим с волята на Великите сили, доколко можем да
им се опънем въз основа на техните противоречиви интереси.

И ако това поне донякъде е извинително за нашите тици от 1878-1880 г., то защо същата грешка, понякога глупост, а нерядко и истинска дивотия, правим и до ден днешен. Защо и досега не един път сме се отказвали да мислим със собствената си глава и да се надяваме на това, което имаме в ръцете си, в Българско, а сме разчитали на решение и спасение отвън. (2003)

✔ Политиката е най-великото достояние, но в същото време най-великото разочарова. Политиката е борецът за свобода, тя Прометей, който дава огъня на хората. Но тя е и Зевс, който точно затова го прикова на скалата... (1999)

✔ Отговорността на държавата за развистопанството, духовната сфера, благоденствието на народа изчезнаха от речника на властимащите. Те просто изоставиха грижата за народа ни държава, трудно народа ни, която е истинският приоритет на всяка власт, на всяка държава още от времето на Аристотел... (2002)

✔ Политиката не е кучешки живот, в който, както се изразява Р. Киплинг, липсва кучешкото благоприличие. Политиката е човешки живот, зад който стои общото добро. (2001)

✔ Нашите основни политически партии се провалиха, защото искаха под формата на мижави коалиции да управляват еднолично и защото използваха държавната власт повече за потискане на политическия противник, отколкото да решават проблемите на обществото и народа. (2000)

✔ Дайте път на хумора. В нашата грубиянска политическа борба от 12 години насам почти отсъства хуморът. (2001)

✔ Трябва да пишеш кратко и ясно, защото политиците четат бавно и трудно. (Препоръка към по-млад колега, към края на 90-те години.)