54699 | 21 март 2015 | 16:31

Костов изтърва юздите на няколко човека и не царят му взе главата, а неговите хора

- Чувствате ли се все още като „едно от най-свежите царски лица в политиката“, г-жо Качакова? Така нарекоха преди години вас и колегите ви Милен Велчев и Николай Василев? С какво се занимавате в момента ?
- Мисля, че вече не сме толкова свежи, колкото преди 14 години, но пък поузряхме, имаме ценен политически опит. В момента съм общински съветник в София, имам и частен бизнес в сферата на търговията. Но най-важното - майка съм на две момичета - Филипа (12 г.) и Анна-Мария (10 г.). И отговорността да възпиташ децата си е не по-малка от това да си полезен в политиката.

- Виждате ли се с останалите си сподвижници от някогашната инициатива „Българският Великден“?
- Да, понякога се виждаме. „Българският Великден“ беше една прекрасна инициатива на правителството на ОДС (1997-2001) да се привлекат българи от чужбина, за да помогнат за развитието на страната. През 2001 г. бяхме поканени от Симеон Сакскобургготски да участваме в изборите. Ако трябва да сме честни - нас ни откри ОДС, а царят ни вкара в политиката. Най-добри приятели останахме с Милен (Велчев) и неговото семейство. Синът му Виктор е горе-долу на възрастта на моите деца и те също са приятелчета.

- На вас лично кой ви се обади за НДСВ?
- Княз Кирил, с когото вече се познавахме от „Българският Великден“, покани мен и Николай Василев. Каза, че царят иска да привлече нови млади хора. По това време работех като мениджър в „Прайс Уотърхауз Купърс“ в Брюксел.

- После вие поканихте ли го на сватбата си? Какво ви подари? Продължавате ли да се чувате с него? Какъв човек е княз Кирил?
- Да, когато има повод, се чуваме. На сватбата ни подари старинна сребърна кана. Като човек той е много земен, достъпен, далеч по-естествен, отколкото мнозина биха си представили предвид произхода му. Той караше децата си на училище с колело, а не с кола, например. Но преди всичко е изключителен работохолик.

- На какъв език си приказвате?
- Ние не се виждаме често. Децата на царя си идват тук през няколко години. Говорим на английски или на френски.

- Мислех, че знаят български...
- Той чете на български, разбира, но българският му не е толкова добър за свободен разговор.

- Тези дни пак имаше съдебно заседание по едно от делата за царските имоти. Как се отнасяте към тези скандали?
- Не мога да коментирам юридически казуса, но смятам, че какъвто и да е той, политическата му експлоатация беше много силна и безпощадна. Категорична съм в едно - царят не се е върнал тук заради имотите си.

- Обявената през миналата седмица инициатива за връщането на Симеон Сакскобургготски в политиката, подписана от десетки известни личности, не е ли опит за реанимацията му в политиката?
- Лично аз се съмнявам, че това е направено със съгласието на царя. Защото се срещам с него и зная, че той счита своя дълг за изпълнен. Според мен хората в инициативния комитет са почувствали, че не е толкова заслужено онова, което се изсипа върху него. И затова искат да покажат, че не са забравили какво е направил, защото то не е никак малко. Всички хора от бизнеса - малък или голям, признават, че най-добрите им времена бяха по времето на царя. Това е факт, който никой не оспорва. Няма нищо лошо в навечерието на годишнината от създаването на комитета за връщането му тук кръг от общественици да припомнят заслугите му за развитието на България и най-вече ключовата му роля за влизането ни в ЕС.

- На кои политици днес ви се иска да връчите лично фланелка „Срам ни е от вас“?
- На никого. Това беше по младежки емоционално и не си представям, че сега аз мога да го направя отново.

- Това означава ли, че се чувствате помъдряла и улегнала?
- Ако с възрастта човек не помъдрява, то значи, че нещо не му е наред. Сега вече аз познавам първите мъже и жени в политиката и мога директно да им казвам какво мисля по различни теми.

Без да влагам младежки емоции

или да търся по-сценичен начин, както беше в случая с фланелката. Не съм го споделяла досега, но сега ще ви кажа, че онази фланелка я поръчах аз и тя беше изработена в Брюксел. Аз пишех протестните отворени писма в Брюксел, събирах подписите на българи от цял свят и контактувах с журналистите тук. Затова те ме познаваха, преди да вляза в политиката. Така на втория „Български Великден“ през 2001 г. те знаеха, че фланелката я нося със себе си. И аз я показах. Не съжалявам. Това беше нашият протест срещу ограбващата приватизация с компенсаторките.

- Запознахте ли се лично с Иван Костов и какви са впечатленията ви от човека, по чието време бе създаден „Българският Великден“?

- С г-н Костов съм се ръкувала само веднъж в парламента, и то чак през 2008 г. Никога не съм казвала лоша дума за него, защото баща ми, лека му пръст, бе заклет костовист. А и аз смятам, че г-н Костов е един от малкото ни премиери, които са се държали като държавници в сложни и съдбоносни за България ситуации. И ако ме питате какво му изяде главата и

защо царят буквално отвя всичко през 2001 г.

то моят отговор е: корупцията при приватизацията. След първите две силни години на своето правителство Костов изтърва юздите на няколко човека и не царят му взе главата, а неговите хора.

- Вие сте заклета непушачка, но не ви ли се прииска да си запалите, когато ви уволниха от „Булгартабак“ през 2002 г.?
- Като дете ходех на уроци по рисуване и учителят ми беше много страстен пушач. Бях си казала, че като порасна, ще опитам. Съдбата ми помогна, защото в началото на 90-те години баща ми се занимаваше с търговия на цигари и вкъщи имахме цяла стая с „Фемина“. Та един ден си запалих. Стана ми толкова гадно, че никога повече не повторих. Когато оглавих „Булгартабак“, си казах: „Това е най-голямата ирония на съдбата.“ Защото едва ли има толкова страстен непушач като мен.

- Какви са личните ви впечатления от премиера Бойко Борисов, когото също познавате отдавна?
- С Бойко се познаваме от 2001 година. Той има феноменална интуиция и усещане за хората и за ситуациите. Познава политиката и като игра, и като интрига, умее да поставя всички на мястото им и за всичко това самият той може учебници да напише...

- Преди няколко дни той заяви, че се дразни да осветяват живота му и да дава обяснения къде отива и кога ще се върне?
- Разбираемо е, че го следят под лупа и това неизбежно се отразява на личния му живот. Тази висока цена плащат всички политици от неговия ранг. Споделят я и близките, защото не можеш винаги да се държиш така, както по някой път сърцето и душата ти искат. Има ситуации, в които може да ти се плаче, но трябва да се усмихваш. Може да ти се иска да си сам със себе си, но секретарката и шофьорът те връщат в графика. Известността и славата изяждат много от личната свобода и щастие. А човек един живот живее все пак.

- Вие сте много активна и в социалните мрежи - във Фейсбук. Защо го правите, какво ви носи това?
- Обичам да пиша и го правя на стената си, за да не отговарям на многото лични писма от приятели какво мисля по дадена тема.

- Разсърдихте ли се на защитниците на бездомни кучета, които ви нападнаха във ФБ заради позицията ви по този проблем в СОС и написаха „евтаназирайте Качакова“?
- Разбирам тяхната позиция, защото аз също много обичам животните и имаме куче. Не съм обидена или учудена. За да има бездомни животни, виновни сме ние, хората. Може би грешката ми беше, че не говорих достатъчно и за другия проблем - причината да има кученца на улицата. Хората чуха страшната дума „евтаназия“ и спряха дотам. Напълно съгласна съм, че евтаназията на неосиновените в срок кучета няма да реши проблема. Евтаназията е безсилие и признание, че ние като общество не можем да въведем ред в отглеждането и търговията с животни. Това е началото на проблема. Ако не решим него, нищо не решаваме.

- По време на тройната коалиция бяхте зам.-министър на МОСВ. Защо приехте този пост, заради проектите „Воден цикъл“ ли?
- Проектите „Воден цикъл“ касаят водоснабдяването на селищата и това е ресор в МРРБ. Аз бях в МОСВ и отговарях за управлението на водите като природен ресурс, т.е. за това как да съхраним чистотата на реките, на водосборите, и там са големите проблеми.

- Защо?
- Защото масовото изсичане на горите води до проблеми с водите. Решението е да има мораториум над сечта извън санитарната. През последните 20 години унищожаването на българските гори е жестоко и ние вече плащаме цената за това.

- От опита си досега в бизнеса и политиката, според вас, кое е най-важното качество, за да успее една жена? 

- Според мен най-важното качество в политиката е да можеш да казваш не. С морала компромиси не бива да правиш и трябва да знаеш докъде да отстъпваш. Трябва и да си наясно, че нито всичко започва с теб, нито че си там завинаги. В момента, в който човек реши, че иска да бъде в политиката на всяка цена и не може да живее извън светлината на прожекторите, става страшно.

- Вярно ли е, че сте кърмили малката си дъщеря в парламента?
- Моля ви, недейте, ако чуят това от Агенцията за закрила на детето, може да поискат да ме осъдят. Втората ми дъщеря Анна-Мария се роди на 8 септември 2005 г., а аз на 17-и вече бях на работа в МОСВ. В кабинета си държах една помпа за кърма. Веднъж бях в парламента по работа и там ваша колежка ме видя с помпата. После го написа и така тръгна историята.

- За какво си говорите по женски с дъщерите ви Филипа и Анна – Мария?
- Да бъдат силни. Те са много чувствителни, раними, крехки. Раздават се безрезервно, страдат, съпреживяват. Може би това е ген, едва ли ще се промени. Но ако мога да ги направя малко по-силни, ще бъде добре. Зная колко важни са академичните знания, но

да имаш силен характер

е не по-малко важно. Карам ги да учат по много и съм доста строга. Понякога ми казват: „Мамо, защо така ни натискаш?“ А аз през смях им казвам: „Милички, така трябва, защото сте ми красиви блондинки, а във всички вицове блондинките не са много умни.“ (Смее се.)

- Вашата тайна за умело съчетаване на обществените ви занимания и на задълженията ви като съпруга и майка?
- Възхищавам се на хората, които го постигат. Не бих казал, че аз мога да нося толкова дини под една мишница въпреки помощта и подкрепата на съпруга ми. След като изгубих битката за живота и на майка, и на татко, сега най-важното останаха децата ми. Защото раждането и отглеждането не е най-трудното.

Сложното е да ги направиш отговорни, да бъдеш до тях не само физически, но и емоционално. А и аз също имам нужда от техните предизвикателства. Понякога ми задават въпроси, за чиито отговори не съм много подготвена. Така че сега за мен най-важното нещо са те. Ще им дам цялото си време, енергия и обич. Нека пораснат и станат по-самостоятелни. А за политиката - после ще видим.