3716 | 28 септ. 2026 | 14:24
Литургия пред 800 000, младежко бдение с участието на над 80 000 вярващи и първата папска реч пред ЮНЕСКО от 46 години насам.
Папа Лъв XVI със знакова визита във Франция.
От възстановените камъни на „Нотр Дам“ до трибуните на „Стад дьо Франс“ и свещенната скала в пещерата на Лурд – първото посещение на папа Лъв XIV във Франция събра различните лица на страната в едно: светската република, младото поколение, католическата традиция и една Църква, която се изправя пред наболелите съвременни въпроси.
Визитата на папа Лъв XIV във Франция в периода 25 до 28 септември 2026 г. е първото му апостолическо пътуване там. Маршрутът включва включва няколко града - Париж, Сен Дени, Лурд и Мец.
Франция не беше виждала подобна национална папска визита от близо две десетилетия.
Предишният папа Бенедикт XVI посети страната през 2008 г., докато пътуванията на папа Франциск до Страсбург, Марсилия и Корсика бяха свързани с конкретни събития, а не с официална обиколка на страната.
Освен това визитата включва не само поклонническа програма, но и срещи с президента, държавните власти, интелектуалци, духовенство и млади хора.
Сн.БТА
Лъв XIV говори почти изцяло на френски.
Любопитното е, че английският не е избран за основен език въпреки американския произход на Лъв XIV. Изборът на френски е знак на уважение към домакините, и в средство папата да говори директно на местната публика — особено при срещите с младежи, новопокръстени, болни и доброволци. Например обръщението му в социалния център Maison Bakhita също е изцяло на местния език.
И още един детайл: още в самолета от Рим към Париж папата поздравява журналистите последователно с „Buongiorno“, „Bonjour“ и „Good morning“, преди да продължи неформалното си обръщение. Това е малък, но показателен пример за езиковия стил на Лъв XIV - той лесно преминава между няколко езика според аудиторията, за да скъси дистанцията помежду им.
Според официалния брифинг на Ватикана всички обръщения, проповеди и публични изказвания на Лъв XIV по време на визитата във Франция са предвидени на френски, с две конкретни изключения: речта му в ЮНЕСКО е частично на френски и частично на английски, а речта в Мец на срещата „Към корените на Европа за мир и единство“ е изцяло на английски.
Това се вижда още в първия ден. В Елисейския дворец папата се обръща на френски към президента Макрон, властите, гражданското общество и дипломатическия корпус.
Същата вечер на „Стад дьо Франс“ той разговаря и с младите хора на френски, включително в диалогичната част на събитието.
Изключението в ЮНЕСКО също има логика. Там аудиторията е международна - представители на държави, дипломати и служители на организацията - и преминаването между френски и английски подчертава универсалния характер на институцията. Самата официална реч е озаглавена и публикувана като папско обръщение към ЮНЕСКО, а началната ѝ част е на френски.
Посещението в ЮНЕСКО носи историческа препратка към Йоан Павел II.
Лъв XIV става едва вторият папа, посетил централата на организацията в Париж, неговият предшественик Йоан Павел II говори там през 1980 г.
Тоест, папа Лъв е първият папа от 46 години, който говори там. ЮНЕСКО изрично представи визитата именно в този контекст. За Лъв XIV това е и първо посещение в агенция на ООН извън Италия.
Сн. БТА
Приликата между двете визити не е само протоколна. И двамата папи използват трибуната на ЮНЕСКО, за да говорят за човешкото достойнство, културата, образованието и мира. Но акцентите отразяват две много различни епохи. През 1980 г., в разгара на Студената война, Йоан Павел II поставя културата в центъра на човешката и националната идентичност. Той говори от личния опит на поляк, чиято страна е преживяла разделяне, окупации и опити за заличаване на националната ѝ самостоятелност. Според него именно културата е позволила на полската нация да запази идентичността си дори когато политическата ѝ суверенност е била отнета.
Една от най-запомнящите се идеи в речта на Йоан Павел II е, че нацията съществува „чрез културата“ и „за културата“. Оттук той извежда и идеята за своеобразен културен суверенитет
Лъв XIV стъпва върху тази традиция, но я пренася в дигиталната епоха. В Париж през 2026 г. той говори пред повече от 1400 души и свързва класическите теми на ЮНЕСКО - образование, наука и култура - с въпроса как технологиите и особено изкуственият интелект променят разбирането ни за човека. Централният въпрос вече не е само как народите да запазят културната си идентичност, а и как да бъде запазено човешкото достойнство в условията на технологична революция.
Ставаме свидетели и на красив символичен момент.
Лъв XIV и генералният директор на ЮНЕСКО поливат заедно Маслиновото дърво на мира в Градината на толерантността на организацията. ЮНЕСКО обяснява жеста като символ на идеята, че мирът не е еднократен акт, а нещо, което трябва постоянно да се поддържа и подхранва.
Така, освен религията, изкуственият изнтелект се превръща в една от основните теми по време на визитата на папата в Париж.
Разбира се, Ватиканът предварително посочи науката, технологичния напредък, AI, образованието и човешкото достойнство сред темите, около които се върти визитата.
Докато за Йоан Павел II опасността за човечеството идва преди всичко от тоталитаризма и идеологическото господство, при Лъв XIV, почти половин век по-късно, в центъра застава рискът технологичният прогрес да изпревари човешката отговорност.
Катедралата "Нотр Дам" и нейната особена символика.
Вторият ден от визитата на папата във Франция е знаков - преминава от социалните теми в ЮНЕСКО към срещата с църквата в готическата катедрала.
Лъв XIV пристига в района на катедралата с открит автомобил, след посещението си в ЮНЕСКО. По оценки на местните власти около 300 000 души са били по маршрута между централата на ЮНЕСКО и „Нотр Дам“ и около самата катедрала. Това превръща придвижването му до храма в първото наистина масово събитие от визитата.
На входа папата е посрещнат от парижкия архиепископ Лоран Улрих и от ректора на катедралата. След традиционното поръсване със светена вода той преминава по централния кораб, спира за кратка молитва в параклиса на Светото причастие, а след това се отправя към едно от най-ценните християнски светини, пазени в Париж - реликвата на Христовия трънен венец. Там Лъв XIV остава за момент на поклонение.
Самото богослужение не е меса, а вечерня - вечерната молитва от Литургията на часовете. На нея присъстват главно представители на френската Църква: епископи, свещеници, дякони, монаси, монахини и семинаристи. Така „Нотр Дам“ се превръща в мястото, където папата за първи път директно се обръща към духовенството и църковните общности на Франция.
Най-силният образ в проповедта е пожарът от 15 април 2019 г. и възстановяването на катедралата. Лъв XIV припомня как целият свят е гледал горящия храм и подчертава, че тогава е станало ясно, че „Нотр Дам“ е много повече от архитектурен паметник. Според него възстановяването показва, че именно там „бие сърцето на един народ“ и се срещат минало и бъдеще.
Това е особено силно, защото катедралата е отворена отново едва през декември 2024 г. след повече от пет години реставрация. Лъв XIV е първият папа, който я посещава след пожара.
Папата използва самата реставрация като метафора за френската Църква. Посланието му е, че както катедралата е възкръснала от пепелта, така и християнските общности трябва да намерят нов импулс за мисията си. Той призовава духовенството да бъде „живи камъни“ на Църквата и да не се страхува от бъдещето.
Има и още един знаков детайл: папата насочва вниманието към средновековната статуя на Дева Мария с Младенеца, която оцелява при пожара от 2019 г. Тя се превръща в естествен символ на приемствеността между разрушението и възстановяването.
Франция преживява необичаен ръст на възрастните, които приемат католическата вяра. Според данните, цитирани от Светия престол, около 13 000 възрастни са били кръстени на Великден 2026 г. Това е важен фон за срещите на папата с млади хора и новопокръстени.
Така, „Стад дьо Франс“ превръща папската визита в събитие с атмосфера като на голям концерт на изпълнител от световна величина.
Изборът на най-големия стадион във Франция за среща с младежи е сам по себе си послание: Църквата търси пространство извън традиционния храм и се обръща към поколение, което рядко влиза в църква.
Нека отбележим, че събитието на „Стад дьо Франс“ е младежко бдение и среща с папата, а не основната папска меса. Бдението събира 80 000 млади хора между 17 и 35 години. Vatican News отбелязва, че от откриването си през 1998 г., стадионът не е бил домакин на събиране от подобен характер.
Един от ключовите елементи е именно форматът „въпрос–отговор“. Млади французи задават въпроси за вярата, бъдещето, призванието и мястото на християнина в съвременното общество.
Основният мотив в отговорите на Лъв XIV е да не се страхуват от призванието и от бъдещето. Той говори за Светия Дух като светлина, която „осветява и утешава“, и призовава младите да гледат на живота си не просто като на поредица от лични проекти, а като на възможност за служение и за избор с по-дълбок смисъл.
Втората половина на вечерта има много по-силно литургично усещане. След диалога се изпява Литанията на светиите, следва момент на мълчание и молитва пред Светата туника и реликви на светци, а след това се чете пасаж от Библията. Именно тази промяна - от шумния стадион и сценичните изпълнения към почти пълна тишина - е един от най-силните образи на вечерта.
И самото място носи символика. Сен Дени е един от най-многообразните и социално сложни райони на парижката агломерация, а стадионът обикновено е свързан с футбол, ръгби, концерти и огромни светски събития. Използването му за среща на папата с младите позволява на организаторите да изведат религиозното събитие извън традиционния храм и да го поставят в пространство, познато на едно по-младо поколение.
Във видеоматериали от младежкото бдение на 25 септември се вижда малко момиче, облечено като Дева Мария, което участва в сценичната програма и пее пред папа Лъв XIV. Католическото издание Aleteia дори публикува отделен видеоклип със заглавие „La Vierge Marie au Stade de France“ („Дева Мария на Стад дьо Франс“) сред материалите си от папската визита.
View this post on Instagram
Това е част от по-театралната и музикална първа половина на вечерта, преди събитието да премине към по-тихата молитвена част. Именно този формат отличава бдението от традиционна литургия - има музика, сценични образи, свидетелства на млади хора и символични представяния, след което атмосферата постепенно става по-съзерцателна.
На следващия ден визитата на папата продължава с друг знаков момент -
Площад „Конкорд“ се превръща в огромен открит храм.
Литургията започва следобед на 26 септември и привлича стотици хиляди хора. Vatican News съобщава за около 700 000 души, докато други оценки, цитиращи организатори и агенции, достигат около 800 000.
Преди началото папата преминава с папамобила по около двукилометров участък на „Шанз-Елизе“, поздравявайки хората по маршрута. Това също допринася за мащаба на събитието — присъствието не се ограничава само до самия площад.
Изборът на площад „Конкорд“ е особено интересен. Това е едно от най-натоварените с история обществени пространства във Франция - свързано с монархията, Френската революция, Републиката и националните церемонии. Поставянето на олтар именно там превръща литургията в силно публично събитие в страна, където принципът на laïcité - светският характер на държавата — има централно място.
Литургията е посветена на Дева Мария като „Извор на спасението“, а основният образ в проповедта е водата. Лъв XIV свързва пророческия образ на водата, която извира от храма, с Христос като „жива вода“, способна да утоли човешката жажда за смисъл, истина, мир и щастие.
Той се обръща специално към френските католици и казва, че в тях вижда наследниците на „дългата и красива история на вярата във Франция“. Споменава фигури като св. Ириней, св. Мартин и св. Франциск дьо Сал и свързва миналото с хората, които и днес работят за семейството, живота, мира, справедливостта и братството.
Особено внимание папата отделя на семействата, младите хора, катехумените и наскоро кръстените. Това не е случайно: визитата се случва на фона на увеличен интерес към кръщението сред младите французи и именно това поколение е една от постоянните теми в програмата му.
Има интересен контраст между двете парижки събития. В „Нотр Дам“ централният образ е огънят и възраждането от пепелта. На площад „Конкорд“ образът е водата и утоляването на жаждата.
Лурд е съвсем различен свят от Париж.
Визитата на Лъв XVI продължава с посещение в пещерата Масабиел - мястото, където 14-годишната Бернадет Субиру съобщава за първото явяване на Дева Мария през 1858 г. Оттогава градът се превръща в едно от най-посещаваните християнски поклоннически места в света.
Лурд е вероятно най-интимната и поклонническа част от визитата на Лъв XIV във Франция. Там той поверява Франция на Дева Мария и се моли специално за болните, страдащите и хората, които носят лични тежести. В молитвата си иска и „дара на братското съгласие“ за Франция - важен мотив в цялото му пътуване.
Лурд има особено значение именно заради връзката с болестта и надеждата за изцеление. Затова на следващия ден папата посещава Accueil Notre-Dame - центърът, който приема болни хора и поклонници с увреждания. Там изслушва лични свидетелства за страдание, грижа и вяра.
Същия ден Лъв XIV отслужва голяма литургия и по време на молитвата „Ангел Господен“ отправя призив през октомври християните да молят броеницата за мир и прекратяване на войните. Така Лурд става и място, от което той отправя международно послание, а не само лична молитва.
Особено силен е финалът на посещението. Вечерта папата участва в традиционното факелно шествие с десетки хиляди поклонници. Интересният детайл е, че той не остава на специална тераса, както са правили Йоан Павел II и Бенедикт XVI, а се включва в шествието като обикновен поклонник. Vatican News описва този жест с израза „поклонник сред поклонниците“.
Скалата, водата и свещта в Лурд не са декоративни детайли.
Поклонниците докосват скалата на пещерата, пият или се измиват с вода от извора и палят свещи. Именно когато папата повтаря тези жестове, той влиза в същия ритуал като обикновения поклонник, вместо да стои само в ролята на официален гост.
Посещението в Лурд носи и болезнен съвременен контекст.
По време на пътуването Лъв XIV се срещна с оцелели от сексуално насилие в Католическата църква. Темата е особено чувствителна във Франция след независимия доклад от 2021 г., който оцени броя на непълнолетните жертви в католическа среда от 1950 до 2020 г. на стотици хиляди.
Това прави Лурд място едновременно на надежда и на неудобни въпроси. Традиционно светилището е свързано с болестта, страданието и надеждата за изцеление; през 2026 г. към това се добавя и темата за институционалните рани на самата Църква.
Сн. БТА
15 000 полицаи и 2 500 пожарникари са се грижили за безопасността по време на основните събития
Охраната на папа Лъв XIV във Франция е била изключително мащабна и е съчетавала френските сили за сигурност с постоянната папска охрана от Ватикана.
Френското вътрешно министерство определя визитата като пътуване „под висока защита“. Само в Париж на 25 и 26 септември са мобилизирани около 15 000 души – полицаи, жандармерия, мобилни подразделения и военни от операция Sentinelle. Освен тях са включени специализирани екипи – сапьори, снайперисти, мотоциклетни части и елитни формирования като BRI, RAID и GIGN. Около 2500 пожарникари също са ангажирани със сигурността и медицинското обезпечаване на събитията.
Мерките са особено строги заради огромните множества. Френските власти са очаквали до един милион вярващи и посетители в Париж за двата дни, което според Министерството на вътрешните работи представлява необичаен по мащаб проблем за обществения ред. При публичните прояви са изградени защитени периметри, а посетителите преминават през проверки на багажа и физически проверки преди достъп до зоните около папата.
Охраната е подготвяна седмици предварително. Френските служби са извършвали предварителни обходи на маршрутите заедно с личната охрана на папата, Швейцарската гвардия и Ватиканската жандармерия.
В Париж мерките са повлияли и на нормалния живот на града. При придвижването на папата са били затваряни и отваряни последователно 26 метростанции и станции на RER, а около площад „Конкорд“, „Шанз-Елизе“ и други точки от маршрута е имало ограничения за движение.
И в Лурд охраната е необичайно голяма за размерите на града. Там са разположени над 3000 служители на силите за сигурност, включително повече от 2000 допълнително изпратени полицаи, както и военни от Sentinelle. Около светилището е създадена контролирана зона, а поклонниците преминават през металодетектори и проверки на входовете.
Допълнителен фактор е действащото във Франция ниво на Vigipirate „засилена бдителност“. Властите изрично посочват като приоритети защитата срещу дронове, охраната на туристически и публични обекти и предотвратяването на терористични рискове.
Важността на една вдъхновяваща папска визита в страна със силна светска традиция.
Франция е една от държавите, в които принципът laïcité - строгото разграничение между държава и религиозни институции - е особено важен. Затова огромните публични прояви с папата неизбежно носят и обществен, не само църковен смисъл.
Затова образът на папата в Елисейския дворец, в „Нотр Дам“ и пред стотици хиляди вярващи на площад „Конкорд“ носи особен заряд. Той показва сложното съжителство между една силно светска политическа традиция и католицизма, който продължава да е дълбоко вкоренен в културната и историческата памет на Франция.
Самият Лъв XIV използва визитата, за да изложи собственото си разбиране за принципа на светската държава. В речта си в Елисейския дворец той подчерта, че според него laïcité не трябва да означава изключване на религията от публичното пространство или образованието. Напротив, папата призова държавата и религиозните институции да поддържат диалог и да си сътрудничат в служба на общото благо, като същевременно запазват различните си роли.
Така визитата отвори и по-широк разговор за мястото на религията в обществения живот на Франция – страна, в която светският характер на Републиката е основен конституционен принцип.
Маршрутът, подбран от Ватикана, също може да се чете като символичен разказ за Франция. Париж представя държавата, дипломацията, културата и интелектуалния живот; „Стад дьо Франс“ - младата, масова и многообразна Франция; Лурд - традицията, страданието и личната вяра; а Мец, близо до европейските граници, поставя финала върху темите за Европа, мира и единството.
Именно това доказва, че посланието на пътуването не е само религиозно. То е и обществено: за мястото на вярата в публичния живот, за нуждата от диалог и за способността на традицията да разговаря със съвременността.
Мобилна верси
RSS
