Тя е сърдечна и непосредствена. Обича прегръдките и веднага се сприятелява. Строгият посланически пост й отива тъкмо заради това. Дипломатическият пратеник на Куба е у нас от ноември 2018, но имам чувството, че вече познава половин България. Нейно Превъзходителство Каридад Ямира Куето Милиан пристига в София със съпруга си и 16-годишния си син след мандати в Словакия и Дания.
Посланикът на Куба подробно обясни засиления интерес за здравен туризъм от София към Хавана с успеха при използването на ваксина срещу рак на белия дроб, отличните резултати при витилиго и псориазис, неврологични заболявания и операции на очи. „Износът“ на търсещи здраве отдавна е надхвърлил трайния обмен на екстракт от син скорпион, който от години тече между двете страни и е помощник при онкологични заболявания.
Оказва се, че всички визи за Куба, вкл. и медицинските, се издават много лесно, на място в посолството и струват само 30 лева. Единственото неудобство, че не могат да се плащат кеш. Но по-подробно за него - в продължението на разговора ни.
Каридад Ямира Куето Милиан цитира Николас Гийен, или както го произнасяме в България – Гилен, носител на Международната награда за литература „Христо Ботев” и автор на едно от най-изящните стихотворения „Малка балада за Пловдив“, по което Митко Щерев написва песен, изпълнена от Васил Найденов и от Диана експрес.
Нейно превъзходителство казва, че сближаването на кубинците и българите трябва да включва и онези, които нямат спомени – младите хора. Аз съм свидетел, че тя го прилага при всеки удобен повод. Включително и на честването на кубинския национален герой и поет Хосе Марти.
Теодор Борисов повежда слушателите на Покана за пътуване към родния замък на княз Александър Батенберг.
„Какво ще види организираният гост в австрийската столица? Дворците „Шьонбрун”, „Хофбург” и „Белведере”, увеселителния парк „Пратер” с легендарното виенско колело, катедралата „Щефансдом”, няколкото паметника на Моцарт и къщата на Хундертвасер. И само ако му се падне екскурзовод-чешит, ще надникне в тоалетната на модерното изкуство. Напълно действаща и превърната от споменатия художник в използваемо арт произведение.
А мястото за облекчаване наистина си струва да се види! Майсторът му е Фриденсрайх Хундертвасер. В превод от немски псевдонимът му означава рай на мира Сто води. Оцелял в концентрационен лагер, еврейският художник, скулптор, дизайнер и архитект се прекръщава така от Фредерик Стовасер. Другите му артистични имена също са поетични и причудливи. Regentag и Dunkelbunt, които означават “Дъждовен ден” и “Тъмно шарен”. Който веднъж е видял негова работа, не може да го сбърка. Това го прави един от най-ексцентричните, но и продавани творци от 80-те години на 20-и век.
Любопитното е, че един от малкото портрети на човек, рисувани от Хундертвасер, е на българската актриса и певица Ирина Малеева – любимка на Фелини, изиграла Джесика, дъщерята на сър Орсън Уелс във „Венецианският търговец”. Името на картината е „Ирина над Балканите“.
Основните мотиви, които художникът използва, са спирали и лабиринти, смели цветни петна, които се преплитат в абстрактни форми с реалистични акценти. Той определя правите линии като “дяволски оръжия” и къщите му са без нито един ъгъл, с вълнообразни подове, мозайки и много растителност. Хундертвасер дори не гладел дрехите си, за да популяризира кривата линия, понеже правата била „лишена от божественост”.
Когато го питали и защо ходи с различни чорапи, той отговарял: „А защо трябва да са еднакви?!”. И това далеч не е най-екстравагантното му изказване. "Повечето хора казват, че къщите се състоят от стени. Аз твърдя, че най-важни са прозорците, защото точно те дават лице на сградата". А понеже очите са различни, той никога не повтаря два еднакви прозореца.
Сигурно затова никой не се учудва на надписа върху тоалетната чиния, в която се събират бакшишите за обслужващите заведението: „Ето къде ви отива по-голямата част от парите”. Двете нули на модерното изкуство се намират точно срещу къщата на Хундертвасер във Виена и стълбището към тях е издържано в характерния за художника стил на мозайки и ярки цветове.
В преддверието бълбука развеселен с пъстри лампи водоскок, а част от стенописите изобразяват... друго произведение на художника - фабриката за преработка на битови отпадъци „Шпителау". Тя е построена в един от централните квартали на Виена - „Халзен грунд".
Основен сюжет в тоалетната е високият 126 м комин на завода. Той изпълнява ролята на филтър и до самия си връх е изографисан от необичайния художник.
Но не бива да се учудваме – Хундертвасер е рисувал дори върху жетони за казина и доскоро действащ самолет на немските въздушни линии. Очевидно творецът е използвал яки материали, защото изгарянето на 260 000 тона боклуци дневно не е повредило произведението му. Както и тоалетната не е мръднала, въпреки наситения човекопоток. Мнозина пускат 60-те си евроцента не за да я използват, а само да снимат. Понеже там дори огледалата и мивките са парче изкуство.
Във Виена май си падат по необичайните две нули, защото ако ви се дочишка в подлеза при операта, ще го направите под звуците на „Вълшебната флейта”. Тук пък (не без чувство за хумор) важното заведение е декорирано като музикален театър.
Стените са изрисувани с балкони, а вие сякаш сте главното сопрано на сцената. Всяка кабинка е титулувана като „ложа”, във фоайето звънтят кристални огледала с барокови рамки и избуяват живи цветя. От време на време трелите на Моцарт се прекъсват от аплодисменти, които сякаш ви възнаграждават за добре свършената работа.