11084 | 15 март 2020 | 09:55

Каридад Ямира Куето Милиан казва, че Хавана издава визи без чакане, на място и срещу скромните 30 лева. В предаването ще чуете още за слабостта на Виена към артистичните WC-та

Тя е сърдечна и непосредствена. Обича прегръдките и веднага се сприятелява. Строгият посланически пост й отива тъкмо заради това. Дипломатическият пратеник на Куба е у нас от ноември 2018, но имам чувството, че вече познава  половин България. Нейно Превъзходителство Каридад Ямира Куето Милиан пристига в София със съпруга си и 16-годишния си син след мандати в Словакия и Дания. 

Посланикът на Куба подробно обясни засиления интерес за здравен туризъм от София към Хавана с успеха при използването на ваксина срещу рак на белия дроб, отличните резултати при витилиго и псориазис, неврологични заболявания и операции на очи. „Износът“ на  търсещи здраве отдавна е надхвърлил трайния обмен на екстракт от син скорпион, който от години тече между двете страни и е помощник при онкологични заболявания.

Оказва се, че всички визи за Куба, вкл. и медицинските, се издават много лесно, на място в посолството и струват само 30 лева. Единственото неудобство, че не могат да се плащат кеш. Но по-подробно за него - в продължението на разговора ни. 

Каридад Ямира Куето Милиан цитира Николас Гийен, или както го произнасяме в България – Гилен, носител на Международната награда за литература „Христо Ботев” и автор на едно от най-изящните стихотворения „Малка балада за Пловдив“, по което Митко Щерев написва песен, изпълнена от Васил Найденов и от Диана експрес.

Нейно превъзходителство казва, че сближаването на кубинците и българите трябва да включва и онези, които нямат спомени – младите хора. Аз съм свидетел, че тя го прилага при всеки удобен повод. Включително и на честването на кубинския национален герой и поет Хосе Марти.

Теодор Борисов повежда слушателите на Покана за пътуване към родния замък на княз Александър Батенберг.  

„Какво ще види организираният гост в австрийската столица? Дворците „Шьонбрун”, „Хофбург” и „Белведере”, увеселителния парк „Пратер” с легендарното виенско колело, катедралата „Щефансдом”, няколкото паметника на Моцарт и къщата на Хундертвасер. И само ако му се падне екскурзовод-чешит, ще надникне в тоалетната на модерното изкуство. Напълно действаща и превърната от споменатия художник в използваемо арт произведение.

А мястото за облекчаване наистина си струва да се види! Майсторът му е Фриденсрайх Хундертвасер. В превод от немски псевдонимът му означава рай на мира Сто води. Оцелял в концентрационен лагер, еврейският художник, скулптор, дизайнер и архитект се прекръщава така от Фредерик Стовасер. Другите му артистични имена също са поетични и причудливи. Regentag и Dunkelbunt, които означават “Дъждовен ден” и “Тъмно шарен”. Който веднъж е видял негова работа, не може да го сбърка. Това го прави един от най-ексцентричните, но и продавани творци от 80-те години на 20-и век.

Любопитното е, че един от малкото портрети на човек, рисувани от Хундертвасер, е на българската актриса и певица Ирина Малеева – любимка на Фелини, изиграла Джесика, дъщерята на сър Орсън Уелс във „Венецианският търговец”. Името на картината е „Ирина над Балканите“.

Основните мотиви, които художникът използва, са спирали и лабиринти, смели цветни петна, които се преплитат в абстрактни форми с реалистични акценти. Той определя правите линии като “дяволски оръжия” и къщите му са без нито един ъгъл, с вълнообразни подове, мозайки и много растителност. Хундертвасер дори не гладел дрехите си, за да популяризира кривата линия, понеже правата била „лишена от божественост”.

Когато го питали и защо ходи с различни чорапи, той отговарял: „А защо трябва да са еднакви?!”. И това далеч не е най-екстравагантното му изказване. "Повечето хора казват, че къщите се състоят от стени. Аз твърдя, че най-важни са прозорците, защото точно те дават лице на сградата". А понеже очите са различни, той никога не повтаря два еднакви прозореца.

Сигурно затова никой не се учудва на надписа върху тоалетната чиния, в която се събират бакшишите за обслужващите заведението: „Ето къде ви отива по-голямата част от парите”. Двете нули на модерното изкуство се намират точно срещу къщата на Хундертвасер във Виена и стълбището към тях е издържано в характерния за художника стил на мозайки и ярки цветове.

В преддверието бълбука развеселен с пъстри лампи водоскок, а част от стенописите изобразяват... друго произведение на художника - фабриката за преработка на битови отпадъци „Шпителау". Тя е построена в един от централните квартали на Виена - „Халзен грунд".

Основен сюжет в тоалетната е високият 126 м комин на завода. Той изпълнява ролята на филтър и до самия си връх е изографисан от необичайния художник.

Но не бива да се учудваме – Хундертвасер е рисувал дори върху жетони за казина и доскоро действащ самолет на немските въздушни линии. Очевидно творецът е използвал яки материали, защото изгарянето на 260 000 тона боклуци дневно не е повредило произведението му. Както и тоалетната не е мръднала, въпреки наситения човекопоток. Мнозина пускат 60-те си евроцента не за да я използват, а само да снимат. Понеже там дори огледалата и мивките са парче изкуство.

Във Виена май си падат по необичайните две нули, защото ако ви се дочишка в подлеза при операта, ще го направите под звуците на „Вълшебната флейта”. Тук пък (не без чувство за хумор) важното заведение е декорирано като музикален театър.

Стените са изрисувани с балкони, а вие сякаш сте главното сопрано на сцената. Всяка кабинка е титулувана като „ложа”, във фоайето звънтят кристални огледала с барокови рамки и избуяват живи цветя. От време на време трелите на Моцарт се прекъсват от аплодисменти, които сякаш ви възнаграждават за добре свършената работа.

Малка балада за Пловдив по стихове на Николас Гилен,в изпълнение на Васил Найденов